ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 114
София, 16.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание единадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3696/2017 година.
Производството е по чл.248, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
С определение №51/24.01.2018 г. по настоящото дело Върховният касационен съд, състав на IV г.о., не е допуснал касационно обжалване въззивно решение №127/21.4.2017 г. по гр.д.№1046/2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав. Със същото определение касационният жалбоподател И. В. И. е осъден да заплати на ответницата по касация И. Д. Д. деловодни разноски за касационното производство/ възнаграждение за адвокат/ в размер на 2000 лева.
С молба, вх.№1549/14.02.2018 г., касационният жалбоподател И. В. И. е поискал изменение на присъдените разноски като се позовава на тяхната прекомерност и твърди, че посоченият в договора за правна защита и съдействие хонорар надхвърля четирикратно адекватния по тарифата хонорар. Позовава се на факта, че касационната жалба няма материален интерес и без явяване в съдебно заседание. Счита, че присъдените разноски следва да се намалят на 500 лева. Претендира разноски за настоящото производство в размер на 200 лева.
Ответницата по молбата И. Д. Д., посредством процесуалния си представител – адв. Д., е депозирала отговор, с който моли молбата да се остави без уважение, като се позовава, че молителят е могъл да направи възражение по чл.78, ал.5 ГПК в периода от депозиране на отговора по жалбата му до датата на проведеното закрито заседание по чл.288 ГПК. Счита, че не е налице основание за намаляване на присъдените разноски. Прави се възражение за недължимост на претендираните от молителя разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата по чл.248, ал.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по молбата намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от постановяване на горепосоченото определение. Разгледана по същество тя е частично основателна по следните съображения:
Производството по главаXXII ГПК се е развило и приключило във фазата по допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК е заявено своевременно, доколкото първият възможен момент, в който касаторът е узнал за претендираните от ответника по касационната жалба разноски за адвокатско възнаграждение, е датата на постановяване на определението на ВКС, с което не се допуска касационно обжалване.
С определение №51/24.01.2018 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и касационният жалбоподател е осъден да заплати на ответницата по касация. направените пред ВКС разноски в размер на сумата 2000 лева, платено от страната възнаграждение за адвокат, изготвил писмения отговор на касационната жалба.
Настоящият състав на ВКС, IV г.о., намира, че с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, която предвижда минимален размер на възнаграждението на адвоката, изготвил писмен отговор на касационната жалба – 500 лева. Представеното пълномощно обаче не е само за изготвяне на отговор, но и за защита в касационното производство, ако то се развие във фазата на чл.290 и сл. ГПК.
Предвид обема и съдържанието на осъществената правна защита в касационното производство и съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, са налице предпоставки за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до размера на сумата 1000 лева.
Относно направеното от ответницата по молбата възражение за недължимост на исканите от молителя разноски за настоящото производство, съдът намира, че по естеството си то съдържа и възражение за прекомерност, поради което с оглед изхода от производството по чл.248 ГПК, то също следва да бъде намалено на 100 лева.
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Определение №51/24.01.2018 г., по гр.д. № 3696/2017 г. по описа на ВКС, ІV г.о., в частта му за разноските, както следва:
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], , ет.1, ап.5, да заплати на И. Д. Д., ЕГН -[ЕГН], от [населено място],[жк], блок 10, ет.7,, ап.28, деловодни разноски в размер на 1000/хиляда/ лева.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН -[ЕГН], от [населено място],[жк], блок 10, ет.7,, ап.28, да заплати на И. В. И., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], , ет.1, ап.5, деловодни разноски за настоящото производство в размер на 100/сто/ лева.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: