О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
гр. София 17.06.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 10 юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр. дело № 3989 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата С. Т. – П., чрез адв. В. А. против решение № 1099/19.06.2018 г. по в.гр.дело № 595/2018 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 200/18.01.2018 г. по гр.дело № 6770/2017 г. на Варненския районен съд в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Е. С. П. с детето Б. Е. П. и вместо това е определен следния режим на лични отношения между Е. С. П. с детето Б. Е. П., като бащата ще взема и връща Б. от дома на майка му С. Т. Т.-П. всяка нечетна седмица от календарната година, считано от началото на годината, от 18 часа в петък до 17 часа в неделя с преспиване; всяка четна година за коледните празници от 9 часа на 24 декември с преспиване до 19 часа на 26 декември; всяка нечетна година – за Новогодишните празници от 19 часа на 29 декември с преспиване до 19 часа на 01 януари и за Великденските празници от 9 часа на Разпети петък с преспиване до 19 часа на третия ден от Великден; на рождения ден на бащата – в неработен ден от 10 часа до 19 часа, а в работен – от 17 часа до 20 часа; всяка нечетна година на деня, следващ рождения ден на детето – в неработен ден от 9 часа до 20 часа, а в работен ден – от 17 часа до 20 часа; един месец през лятото, разделен на две части по 15 дни за времето от 01 юни до 10 септември – от 9 часа на първия ден до 20 часа на последния ден, когато майката не е в платен годишен отпуск, като тя следва до 01 май да уведоми бащата чрез електронна поща за планувания отпуск, а ако не го стори – бащата има право сам да определи дните, през които взема детето, като уведоми майката за това чрез електронна поща и е задължена С. Т. Т.-П. да осигури възможност на Е. С. П. за осъществяване един път седмично на отдалечен контакт с детето Б. Е. П. чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка свободно и по желание на детето в рамките на свободното му време, съобразено с дневния режим, определен от нея, като отчете режима на трудова заетост на бащата.
Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателката сочи, че не е съгласна с определения РЛО с решението в следните му части:
Всяка четна година от 09.00 часа на 24 декември до 19.00 часа на 26 декември с преспиване, като искането е часовете да бъдат променени от 12.00 часа на 24 декември до 12.00 часа на 26 декември. Според жалбоподателката основанията се свеждат до ноторно известни обстоятелства, че се касае за почивни дни, когато детето става от сън по-късно от обикновено в работни дни, а часът на прибирането – с необходимото време за подготовка на детето за следващия работен ден и дневния режим на детето при посещение на детско заведение-къпане, хранене и др.
Всяка нечетна година от 19.00 часа на 29 декември до 19.00 часа на 01 януари с преспиване да бъде изменен от 10.00 часа на 30 декември до 12.00 часа на 01 януари по сходни с посочените съображения. Поддържа за равни възможности на родителите и конкретно на майката за празничен обяд с детето и разширеното му семейство по майчина линия на първия ден от Новата година и размяна на празничните подаръци с близки на детето и майката родственици. Според жалбоподателката определения режим от 09.00 часа на Разпети петък до 19.00 часа на третия ден от Великден с преспиване да се измени от 10.00 часа на Разпети петък до 12.00 часа на третия ден от Великден, че се касае за почивни дни, когато детето става от сън по-късно от обикновено в работни дни, когато посещава детско заведение, а часът на прибирането с необходимото време за пълноценен контакт на майката с детето и подготовка на детето за следващия работен ден и дневния режим на детето при посещение на детско заведение.
Един месец през лятото разделен на 2 части от по 15 дни в периода 01 юни – 10 септември от 09.00 часа на първия ден до 20.00 часа на последния ден, когато майката не е в платен годишен отпуск, за което следва да уведоми бащата до 01 май, а ако не го стори последния сам да определя дните за ваканция да бъде изменен на 20 дни през лятото, разделени на 2 части от по 10 дни. Сочи, че възможностите на майката като общински служител-Участъков архитект в [община], район А. се свеждат до платен годишен отпуск в размер на стандартните 20 работни дни за една календарна година и почивни дни по официални празници, определени с ПМС и обосновават равни възможности на двамата родители да плануват ваканции и почивки с детето си в еднакъв размер – два пъти по 10 дни за периода 10 юни – 10 септември в рамките на годината. Поддържа, че не е обсъдено обстоятелството, наведено пред двете инстанции, че родителя, упражняващ родителски права има право за себе си и заради детето на общо 40 дни болнични в рамките на календарната година, след което при боледуване на детето майката следва да излезе в платен годишен отпуск, че в случая е установено, че детето е често боледуващо и на поддържаща хомеопатична терапия, и довършващо лечение след боледуване. Сочи, че това намалява възможностите й за летни ваканции с детето в еднакъв размер, какъвто е определен за бащата. Определения РЛО на бащата според жалбоподателката накърнява пълноценното осъществяване на родителските права на майката, като за нея и детето времето е редуцирано в ущърб на майката, че с обжалвания акт е накърнен баланса на личните отношения на детето с двамата родители, като е ощетена майката.
Жалбоподателката не е съгласна с постановеното от въззивния съд един път седмично да осигури отдалечен контакт на бащата с детето чрез технически средства за зрителна и звукова комуникация. Това становище е обосновано с ниската възраст на детето, поради която същото не разбира този начин на комуникация, че възрастта и липсата на житейски опит на детето не спомагат за реализиране на адекватна видео връзка с бащата и въпреки, че е установил обратното съдът изисква от майката да положи усилия в тази насока и я е задължил да осъществява веднъж седмично такъв контакт, че по този начин ангажира допълнително и излишно майката да поддържа определен вид технически средства и постоянна интернет връзка и др.
Жалбоподателката поддържа, че решението е непълно, тъй като съдът не се произнесъл по искането й за неизпълнение на РЛО през време на заболяване на детето и компенсиране на бащата с контакт в подходящ срок, за което майката го е уведомявала и компенсирала, че в тази насока не са обсъдени представените по делото писмени доказателства пред въззивната инстанция, като новонастъпили след произнасянето на първоинстанционния съд. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените правни въпроси в касационната жалба, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и да се определи режим на лични отношение на детето с бащата, така както е посочено в касационната жалба.
Изложението е част от съдържанието на касационната жалба. Жалбоподателката е формулирани правните въпроси: 1. по въпроса относно интереса на детето с оглед определения РЛО, разрешен при наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, 2. представлява ли професията на бащата основание за разширяване на РЛО с детето до определената с решението степен, 3. професията на бащата обосновава ли разширяването на режима в интерес на детето или защитава интереса на неупражняващия родителските права баща, 4. следва ли определения разширен РЛО на бащата с детето да накърнява интереса и правата на майката с оглед нейната професия и възможностите й за отпуска и болнични дни, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Е. С. П., чрез адв. В. Д. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на въззивното решение в обжалваната част намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
За да постанови въззивното решение в обжалваната част Варненският окръжен съд е приел, че Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това на кого от двамата родители да бъдат предоставени за упражняване родителските права или какъв да бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства с оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, ал. 4 СК. Посочил е, че тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката. Прието е, че под „интереси на децата“, както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на навици и дисциплина, подготовка за адаптирането им в обществото и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Прието е също, че изброяването на обстоятелствата в член 59, ал. 4 от СК е примерно, а не изчерпателно, че това е минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Съдът е приел, че поддържането на лични отношения между бащата и детето е жизнено необходимо за тях с оглед създаване на възможност чрез общуване детето да развива чувства на обич, привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Посочил е, че е безспорна нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Съдът се е позовал на чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и е приел, че уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да продължи. Формиран е извод, че Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8, че то принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето, че стремежът е да се постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на детето от контакта.
Прието е, че режимът на лични отношения се определя въз основа на обстоятелствата, установени във всеки конкретен случай, като основен критерий е най-добрият интерес на детето. Според съда, тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ /след влизането в сила на решението/ период, ограничен по силата на закона само до навършването на пълнолетие, те може да бъдат определени и по конкретни периоди, съобразени с опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психо-емоционалните способности и потребности на детето, че при неефективност на така определените мерки законът дава възможност на всеки родител да иска изменението им или определянето на нови.
Съдът е приел за установено от представения при първоинстанционното разглеждане на делото социален доклад, че към настоящия момент детето се отглежда от своята майка при много добри социално-битови условия, че дневният му режим е съобразен с възрастта и потребностите му, че то посещава детско заведение. Прието е, че откакто майката е напуснала семейното жилище, детето не поддържа редовно контакти със своя баща и това най-вече се дължи на характера на работата на Е. П.. Посочил е, че бащата работи на кораб, като се редуват контракти от три месеца работа и три месеца почивка в България. Прието е, че семейното жилище, което ответникът обитава, е много добре оборудвано с всичко необходимо за едно съвременно домакинство, има възможност за обособяване на детска стая. Прието е също, че по време на срещите между Е. и Б. е наблюдавано наличие на емоционална връзка между двамата, като детето реагира положително при срещите с баща си. Съдът е приел за установено, че роднините по бащина линия на Б. също желаят да поддържат връзка с детето, предвид създадената близост помежду им. Посочил е, че желанието на майката съответства на нуждите на сина им – държи той да общува пълноценно с баща си и разширеното му семейство, което е правилно за психо-емоционалното му развитие.
Съдът, изхождайки от „най-добрия интерес на детето“ и като е взел предвид спецификите на конкретния случай, в частност трудовата заетост на бащата е приел, че режимът на лични отношения между двамата следва да бъде разширен по начин, който способства да бъде запазена установената в социалния доклад топла връзка между баща и син. Приел е също, че продължителните периоди, през които родителят отсъства от страната при осъществяване на трудовата си дейност следва да бъдат компенсирани чрез по-дълги и чести срещи със сина му в месеците, които е на територията на Република България, че този режим следва да бъде пропорционален на възможността на майката пълноценно да осъществява родителските си права спрямо детето, включително през свободните за двамата уикенди и празници. Според съда следва да бъде постигнат баланс между определения режим на лични отношения на детето с бащата и упражняваните от майката родителски права, който да способства запазването на близките отношения и с двамата родители, което е осъзната от тях необходимост за гарантиране на интересите на детето, включващи създаване и поддържане на чувства на обич, привързаност и доверие и към двамата родители, което ще съдейства за правилното му възпитание,развитие, спокойствие и самочувствие. Посочил е, че обстоятелството, че бащата работи извън страната и отсъства значително време, не следва да се отразява на положението на детето. Прието е, че комуникацията на бащата с детето по време на изпълняване на трудовите му задължения извън страната е въпрос от ежедневен характер, който следва по принцип да бъде разрешен в дух на разбирателство между двамата родители и те следва да положат максимално усилия да разговарят помежду си относно обстоятелствата, касаещи Б.. Според съда към настоящия момент детето е на възраст, на която има нужда от личен контакт със своите родители, и макар то да не може още да разбере начина на комуникация чрез мобилна или видеовръзка, е необходимо родителите да положат усилия в тази насока. Приел е, че майката, при изявено желание от детето трябва да му осигури подходящите условия за осъществяване на отдалечена връзка с бащата посредством подходящите телекомуникационни средства, но към настоящия момент това да не става при предварително определен режим и график, а да е съобразено с желанията и възможностите на детето, както и с трудовата заетост на бащата. Прието е, че на бащата следва да бъде осигурена възможност да разговаря перманентно с детето Б. по телефон или чрез интернет телефония /скайп, фейсбук или други/.
Като е взел предвид изложените цели и критерии съдът е приел, че следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения между детето и неговия баща, при който Е. П. ще взема и връща Б. от дома на майка му както следва: всяка нечетна седмица от календарната година, считано от началото на годината, от 18 часа в петък до 17 часа в неделя с преспиване; всяка четна година за коледните празници от 9 часа на 24 декември с преспиване до 19 часа на 26 декември; всяка нечетна година – за Новогодишните празници от 19 часа на 29 декември с преспиване до 19 часа на 01 януари и за Великденските празници от 9 часа на Разпети петък с преспиване до 19 часа на третия ден от Великден; на рождения ден на бащата – в неработен ден от 10 часа до 19 часа, а в работен – от 17 часа до 20 часа; всяка нечетна година на деня, следващ рождения ден на детето – в неработен ден от 9 часа до 20 часа, а в работен ден – от 17 часа до 20 часа; един месец през лятото, разделен на две части по 15 дни за времето от 01 юни до 10 септември – от 9 часа на първия ден до 20 часа на последния ден, когато майката не е в платен годишен отпуск, като тя следва до 01 май да уведоми бащата чрез електронна поща за планувания отпуск, а ако не го стори – бащата има право сам да определи дните, през които взема детето, като уведоми майката за това чрез електронна поща; както и С. Т. да осигури възможност Е. П. да провежда с детето Б. телефонни /или по скайп, фейсбук или друг интернет способ/ разговори.
По правните въпроси:
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос, формулиран от жалбоподателката. За да е налице основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК поставеният правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд следва да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС. На такава практика жалбоподателката не се е позовала. Следователно не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Само за яснота съдът отбелязва, че въззивният съд изцяло се е съобразил със задължителните указания и разяснения, дадени в ППВС № 1/12.11.1974 г., раздел IV, според които при определяне на личните отношения между децата и родителите съдът изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, които имат значение за интересите на детето, като начинът и формата на поддържане на тези отношения могат да бъдат най-разнообразни. С обжалваното решение съдът е обсъдил в съвкупност всички конкретно установени по делото обстоятелства, които са от значение за преценката относно най-добрия интерес на детето. Решаващите правни изводи на съда при определяне режима на лични отношения са съобразени с интересите на детето Б. П.. С оглед на посоченото съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
По същия въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Според цитирания текст правният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд следва да е разрешен в противоречие с актове на Конституционния съд на РБългария или Съда на Европейския съюз. Жалбоподателката не е цитирала актове на КС на РБългария, нито актове на Съда на Европейския съюз. Поради това съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по този правен въпрос.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по всички поставени въпроси в касационната жалба, тъй като не е обосновано самото основание, т.е. не е посочено какво е значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси,касаещи приложението на нормата на чл.59, ал.2 и ал.4 СК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика. А както се отбеляза по-горе решаващите правни изводи на въззивния съд са съобразени със задължителната практика на ВКС.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Видно от договора за правна защита и съдействие от 03.10.2018 г./л.19/, сключен между адв. В. Д. и ответника по касационната жалба Е. П. е договорено адвокатско възнаграждение 600 лв., но не са налице данни същото да е изплатено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1099/19.06.2018 г. по в.гр.дело № 595/2018 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 22009/20.07.2018 г., подадена от ищцата С. Т. Т.-П., [населено място], ул.”д-р Б.” № 108-110, ап.20, чрез адв. В. А., съдебен адрес [населено място], [улица], офис 6.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: