РЕШЕНИЕ
№ 128
София,16.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4274/2018 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба.,вх.№3616/01.10.2018 г. подадена от главен юрисконсулт Р. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба „Водоснабдяване и канализация“ ООД – град Търговище, против въззивно решение №94/28.8.2018 г. по гр.д.№120/2018 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение №271/04.6.2018 г. по гр.д.№204/2018 г. по описа на Търговищкия районен съд, девети състав, с което е уважен предявеният от И. С. Д. от [населено място] против „Водоснабдяване и канализация“ ООД – град Търговище, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
С определение №114/13.02.2019 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса „Допустим ли е иск чл.225, ал.1 КТ за шестмесечния период след прекратяване на трудовия договор, при наличие на влязло в сила решение на същото основание за период, следващ първите шест месеца след уволнението ?“. Въпросът е уточнен по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК.
Въззивната инстанция е приела, че „Съдът, като провери обжалваното решение и като съобрази доводите на страните, намира следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК, съдът препраща към мотивите на Т. по отношение на установените факти изцяло, както по отношение на правните изводи с едно малко изключение.
Основният довод в жалбата, който е бил застъпен и в отговора на исковата молба, както и цялостната защита на ответника касае допустимостта на иска и това, че вече има формирана сила на присъдено нещо по спора – предявен между същите страни, на същото основание.
Претенцията на ищеца се е основавала на това, че той е бил незаконно уволнен на 22.10. 2015 г. и за времето от уволнението, до 22.04. 2016 г. иска да получи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за период от 6 месеца.
Безспорно е установено по делото, че уволнението е признато за незаконно и отменено с решение на Т. по гр.д. 1907/ 2015 г., влязло в сила на 18.05. 2017 г. По това дело не е бил предявен иск за обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ.
Ищецът е бил без работа от момента на уволнението си, до 11.07. 2017 г. След като е бил възстановен на работа ищецът предявява иск за обезщетение, за период от месец октомври 2016 г., до м. март 2017 г. Тази претенция е била отхвърлена от съда, с решение по гр.д. № 1426/ 2017 г. на ТРС. Мотивите са, че работникът има право на обезщетение за период не по-дълъг от 6 месеца след уволнението, претенцията касае период, който е от шест месеца, но доста след изтичането на първите 6 месеца.
По делото е безспорно установен и размерът на обезщетението за шест месеца, според получаваното брутно трудово възнаграждение от ищеца, а именно сумата от 8998,68 лв.
Тези факти са установени по делото и по тях не се спори. Единственото възражение на ответника касае допустимостта на иска. То обаче е неоснователно. По настоящата искова претенция съдът не се е произнасял. Постановеното решение по гр.д. № 1426/ 2017 г. на Т. е за друг период от време, от м. октомври 2016 г., до месец март 2017. Настоящата претенция е за период от 22.10. 2015 г., до 22.04. 2016 г. Т.е. претенциите по двете дела са за различен период от време, поради което за настоящия иск няма формирана сила на присъдено нещо.
Всички изложени доводи както в писмения отговор на ответника, така и в жалбата по въпроса за допустимостта, са неоснователни.
Въззивният съд е длъжен да коригира само онази част от мотивите на Т., в която се говори, че срокът за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ е преклузивен. Този срок е давностен и се прилага само при направено възражение от страна на ответника, в срока за отговор на исковата молба. Въззивният съд не откри подобно възражение в отговора, още повече този срок не е бил изтекъл към момента на предявяване на иска.
Решението като краен резултат е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.“
Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставения въпрос намира следното:
На така поставения въпрос настоящият състав на ВКС, IVг.о., намира, че следва да се даде утвърдителен отговор. Без значение е обстоятелството, че е проведено съдебно производство по иск за обезщетение за период, следващ законноустановения по чл.225, ал.1 КТ срок за обезщетение, поради незаконно уволнение. Ето защо, ако е такъв иск е бил предявен и съдът се произнесъл по него, следващото сезиране на съда с иск по чл.225, ал.1 КТ за период от шест месеца след датата на прекратяване на трудовото правоотношение е процесуално допустимо, тъй като за този период не е налице съдебен акт, формиращ сила на пресъдено нещо.
Представените от касационния жалбоподател и ответник по исковата молба съдебни актове са неотносими към настоящия случай, доколкото в нито един от тях, не е даван отговор на въпрос, идентичен с настоящия.
По касационната жалба.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Моли се за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по касационната жалба И. С. Д., посредством процесуалния си представител адвокат Д. И., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. От адвокат И. са постъпили и писмени бележки.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация,
писмените бележки на ответника по касация, отговора на поставения въпрос и на основание чл.290 ГПК, намира следното:
С оглед отговора на поставения въпрос обжалваното решение по иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ е правилно и постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Иск по чл.225, ал.1 КТ за визирания в разпоредбата период не е бил предявяван, поради което разглеждането в настоящото производство е процесуално допустимо и по същество правилно.
Водим от изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение второ от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №94/28.8.2018 г. по гр.д.№120/2018 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, г.о.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: