3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
гр. София, 08.10.2019г.
Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 04 юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Зоя Атанасова ч.гр.дело № 1572 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 31426/07.03.2019г. на ,,Сиксти кей”ЕАД, чрез адв. М. Л.-Е. срещу определение № 1850/22.01.2019г. по гр.дело № 1048/2018г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-Д състав, с което е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от Софийски градски съд определение. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да измени постановеното по гр.дело № 1048/2018г. решение в частта за разноските, като осъди ищеца да заплати на ответника сумата 1800 лв., представляваща понесени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото. Частният жалбоподател твърди, че до приключване на устните състезания във втора инстанция по делото е представил списък с разноски по чл.80 ГПК, както и фактура и извлечение от банкова сметка за направено плащане по фактурата с посочено в нея наименование на услугата ,,Изготвяне на отговор на възз. жалба по гр.д.№ 14823/2017г. СРС”. Поддържа, че фактурата се отнася до предоставени услуги във връзка с настоящото дело, в нея е отбелязан начин на плащане, и същата обективира наличието на договор между страните. Твърди, че между адвокатското дружество и ответника е бил сключен договор за правна помощ от 10.04.2017г., по силата на който е възложено процесуално представителство по гр.д.№ 14823/2017г. на СРС, ГО, 65 състав, до приключване на делото на всички инстанции, и при уговорено възнаграждение от 1500 лв. за всяка инстанция.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна по жалбата – В. Г. К., е депозирал отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение, респ. да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното:
Частната жалба е подадена в законовоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт по реда на чл.274, ал.2 ГПК /определение на въззивен съд за изменение на въззивно решение в частта за разноските/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения.
За да остави без уважение молбата на ответника по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, въззивният съд е приел за недоказана претенцията на ответника за присъждане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. за производството пред СГС.
С решение № 5654/24.08.2018г.по гр.дело № 1048/2018 г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-Д състав, е потвърдено решение № 257518/02.11.2017г. по гр.дело № 14823/2017г. на Софийски районен съд, ГО, 65 състав, с което е отхвърлен предявения от В. Г. К. срещу ,,Сиксти Кей”ЕАД иск с правно основание чл.221, ал.1 КТ за заплащане на сума в размер на 9135 лв., претендирана като обезщетение за срока на предизвестие при прекратяване на трудовия договор от работника без предизвестие със заявление от 19.01.2017г., връчено на 20.01.2017г. Решението на първоинстанционния съд е потвърдено и в частта за разноските.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца В. Г. К..
Въззиваемата страна-ответник „Сиксти кей“ ЕАД е депозирала отговор на въззивна жалба вх.№ 5007458/17.01.2018г., с който е направила искане за присъждане на разноски пред въззивния съд, а в проведеното на 08.05.2018г. открито съдебно заседание е представила списък по чл. 80 ГПК, едностранно издадена фактура за сумата от 1800 лв. с ДДС с посочено основание – ,,изготвяне на отговор на въззивна жалба по дело № 14823/2017г. СРС”, и извлечение от банкова сметка на чужд език, непридружено с точен превод на български език, заверен от страната.
Съгласно задължителните указания, дадени по т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г.по т.дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Ето защо в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. От горепосочените задължителни указания на ВКС е видно, че за да се присъдят направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение на първо място следва бъде доказано тяхното договаряне и на второ място реалното им заплащане на процесуалния представител на страната. Доказването на действителното заплащане на адвокатското възнаграждение се установява съобразно посочения в договора между страната и нейния процесуален представител начин на плащане и размера на уговорената сума.
В настоящия случай представената по делото фактура № 6698/31.01.2018г. не установява постигнато съгласие между довереник и доверител за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. за изготвяне на отговор на въззивна жалба по делото. Фактурата е едностранно съставена и не е подписана от ответника, а друг договор не е представен. По делото не са представени и доказателства за заплащане на отразената във фактурата сума като възнаграждение на адвоката, предоставил услугата – не представлява такова доказателство представеното във въззивното производство извлечение от банкова сметка, тъй като същото е на чужд език и не е придружено с превод на български език, както изисква нормата на чл. 185 ГПК.
При отсъствие на доказателства за уговоряне и реално заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение не е налице основание възнаграждението да бъде присъдено на въззиваемата страна-ответник като разноски по чл.78, ал.3 ГПК, включително по реда на чл.248 ГПК.
При така изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Воден от горните мотиви Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1850 от 22.01.2019г., постановено по в.гр.дело № 1048/2018г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-Д състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: