Определение №461 от 2.4.2015 по гр. дело №5767/5767 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 461

гр. София 02.04.2015 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 март през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5767 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца [фирма], [населено място], чрез адв. С. Л. срещу решение № 691/31.03.2014 г. по гр.дело № 2255/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 03.01.2013 г. по гр.дело № 1098/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която предявеният от [фирма] срещу В. К. В. и С. Н. В. иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД за заплащане на 87000 лв. е отхвърлен като неоснователен и вместо него е отхвърлен предявения от [фирма] срещу В. К. В. и С. Н. В. иск с пр.осн. чл.268 ЗЗД за заплащане на 87 000 лв., като неоснователен и е оставено в сила решението на Софийски градски съд в останалата му част.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателя въззивният съд не е изпълнил задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното решение, постановено по гр.дело № 1013/2012 г. на IV г.о., че в хипотезата на чл.268 ЗЗД се дължат направените разходи и възнаграждението за извършената работа, които в настоящият случай са част от уговореното между страните възнаграждение. Според жалбоподателя единственото възможно процесуално действие, което е следвало да извърши въззивния съд е да допусне и назначи оценителна експертиза, която да определи размера на исковата претенция, да я приеме, да я обсъди в мотивите си, което не е извършено. Посочва също, че решението противоречи и на материалния закон, тъй като квалификацията на иска е по чл.268 ЗЗД и при наличие на започнало изпълнение на договора за изработка отказващият се възложител/поръчващ/ дължи заплащане на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата. Според жалбоподателя решението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, тъй като не се е произнесъл по всички наведени доводи и не е обсъдил доказателствата, които ги подкрепят или оборват, като не са изложени мотиви по всеки факт. Твърди също, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка, като не е изпълнил задължението си по закон да събере, обсъди и цени всички събрани по делото доказателства, че избирателно са ценени изводите на едната техническа експертиза и на част от свидетелите, че не са изложени съображения защо не се дава вяра на другите свидетели и на две СТЕ. Посочват, че е необоснован извода на съда, че не са извършени от ищеца описаните в исковата молба СМР, оценени от вещото лице инж. Й. Н., че в тази насока е разпитан свидетелят Х. К., работил на обекта като кофражист, зидаро-мазач и арматурист, който е описал какви видове строителни работи е извършвал. Неправилно според жалбоподателя не е обсъдено допуснатото и прието в първото въззивно производство заключение на СТЕ, установяващо влагането и състоянието на бетона и арматурата в обекта и съответствието им с проектните качествени показатели, че не са изложени мотиви дали възражението на ответниците за влагане на нестандартни/некачествени/материали е доказано или е оборено и отразило ли се е на цената на извършените СМР, че това процесуално нарушение е довело до необоснованост и противоречивост на решението. Твърди, че спорно между страните е само качеството на извършените СМР, но не и това кой и кога ги е извършил, че е спорна и вината за състоянието на СМР в момента. Според жалбоподателя съдът не е обсъдил отговорите на първия ответник, дадени по реда на чл.114 ГПК/отм./, че е ограничил достъпа до имота през 2006-2007 г., че не е обсъдено приетото гр. дело № 8220/2003 г. на СРС с предмет разваляне договор за отстъпено право на строеж за процесния имот между същите страни. Посочват, че правните изводи на съда не са съобразени със събраните по делото доказателства – фактури, касови бележки, показания на разпитан свидетел, заключения на вещи лица.
В изложението са поставени въпросите: 1. дължи ли съдът произнасяне по всички наведени доводи и следва ли да обсъди доказателствата, които ги подкрепят като изложи мотиви по всеки факт/доказан или само твърдян/, 2. следва ли да мотивира решението си като се позове на приложима съдебна практика на ВКС, 3. процесуално нарушение ли е произнасянето на съда по въпроси извън предмета на спора-в случая извън задължителните указания на ВКС с отменителното решение, всички въпроси решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирано е решение № 157/04.06.2013 г. на ВКС IV г.о., постановено о чл.290 ГПК, 4. при едностранната сделка, която се обективира в отказ от двустранен договор, изпълнението по който е било вече предприето на изпълнителя дължи ли се заплащане на извършената работа и за направените от него разходи, но също и за печалбата, които той би получил от изпълнението на същата работа, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 157/04.06.2013 г. на ВКС IV г.о., решение № 147/08.12.2009 г. по т.дело № 283/2009 г. на ВКС, I т.о., постановено по чл.290 ГПК. Според жалбоподателя посоченият правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба В. К. В. и С. Н. В. не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след постановено решение № 157/04.06.2013 г. по гр.дело № 1013/2012 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК, с което е отменено решение от 27.04.2012 г. по гр.дело № 2235/2011 г. на Софийски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото с обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 268 ЗЗД.
От фактическа страна е прието за безспорно, че с нот.акт № 81/16.03.98 г. ответниците В. К. В. и С. Н. В. като собственици на недвижим имот УПИ X.-657, кв. 83, м.”Р.-К.”, [населено място], [улица] учредили на [фирма] право на строеж върху него за построяване на жилищна сграда, състояща се от сутерен/мазета и гаражи/, партер/ с ателиета/ и четири жилищни етажа/с апартаменти/ и два мансардни етажа съгласно одобрен архитектурен проект от 20.06.97 г. с обща разгърната площ от 944.53 кв.м. Собствениците на недвижимия имот си запазили правото на строеж за няколко обекта – апартамент № 3-А на 2 ет., ап. № 4-Б на 2 ет., ателие № 4 на мансарден етаж. В нотариалния акт е посочена степента на завършеност на обекта. Прието е, че [фирма] поел задълженията със свои средства да построи на учредителите описаните обекти, за които те си запазили правото на строеж, като дружеството получава в собственост всички останали обекти в сградата. Уговорен е и срок за въвеждане на учредителите във владение на обектите – 30 месеца от издаване на разрешението за строеж на сградата. Последното е издадено на 13.04.08 г. Прието е, че протокол за определяне на строителна линия и нива на строеж е издаден на 15.04.98 г., съответно констативен акт за проверка определените строителна линия и ниво първа полза и разрешаване продължаването на строежа са от 21.08.98 г.
Въззивният съд е приел, че между страните не са сключвани други договори извън посочения, обективиран в нот.акт № 81/98 г. Прието е също, че строителните работи в процесния имот са започнали, но са преустановени през 1999 г., като сградата не е завършена в договорения вид – към момента на спиране на строителството са изградени сутерен, партер, първи и втори етаж в груб строеж.
Съдът е съобразил, че с влязло в сила на 07.07.2006 г. решение № 668/06.01.2005 г.по г.дело № 841/2004 г. на Софийски градски съд е прието, че правото на строеж е погасено на 21.06.2004 г. в полза на ищците – ответници в настоящото производство, поради неупражняването му в договорения обем в рамките на 5-годишния срок по чл.67 ЗС и с оглед на това предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС е уважен, като е признато за установено по отношение на [фирма], че В. В. и С. В. са собственици на процесния имот, а дружеството е осъдено да им предаде собствеността и владението на имота.
Относно извършените строителство на жилищната сграда и степен на завършеност на изграденото от жалбоподателя-ищец в изпълнение на сключения договор от 16.03.98 г.въззивният съд е обсъдил заключението на изслушаната пред СГС техническа експертиза – основно и допълнително. Според същите в имота е започнало строителство на жилищната сграда – били са изградени в груб строеж сутерен, партер, първи и втори етаж, след което обектът е изоставен. Част от зидарията на първи етаж е съборена и липсват тухли, кофражът на втори етаж се е деформирал, фусовите железа на места са изрязани, подпорите за кофража на стоманобетоновата плоча липсват в по-голямата си част, като бетонът й не е излят, че има места, на които армировката не е покрита с бетон и е оголена, на много места тя е корозирала, на места бетонът не е добре вибриран и има кухини след декофрирането на стоманобетоновите конструктивни елементи. Съобразно същите заключения след спиране на строителството няма данни да са взети мерки за консервацията на обекта от атмосферни влияния. По отношение на гаражите при мерки на място е установена разлика в размерите от 5 до 8 см, получена в резултат на поддаване на кофража при изливането на бетона, бетоновите стени на гаражните клетки са неравни. Според заключенията при изграждане на обекта има несъответствия между представените проекти по част архитектурна и конструктивна, не е представена заповедна книга на обекта, не е ясно какво е наложило и по чия заповед са извършени промените в конструкцията на сградата /положението на шайба №.3, поставяне на отвор за врата в шайба №.7 не на определеното по проект място, променено трасе на хоризонталната канализация, поставяне на отвор на първа плоча над гаражите извън архитектурното разрешение по проект/, че заради състоянието, в което се намира, конструкцията на обекта не може да бъде използвана, без да се извършат мероприятия по нейното стабилизиране, че това създава допълнителни неудобства, в резултата на което не може да се каже, че процесният строеж повишава стойността на имота. Според същите заключения поради състоянието на обекта и факта, че липсват конструктивна част от проекта, протоколи за приемане на скрити работи, фактури за доставка на армировка и бетон, количествена сметка, експертизата не може да остойности отделните видове СМР, стойността на сградата към момента на влизане в сила на съдебното решение възлиза на 65000 лв. по уедрени показатели и проектантски труд и съгласуване около 22000лв.
Въззивният съд е обсъдил и заключението на приетата от същия съд при първоначалното разглеждане на делото техническа експертиза, според което вложеният в конструкцията бетон отговаря на заложения в проекта клас по якост на натиск В 15, вложената в конструкцията армировка отговаря на заложената в проекта А1(Ф), АШ (N), всички армировки, които нямат бетоново покритие, следва да се почистят от продуктите на корозия преди да се продължат строителни дейности.
С обжалваното решение са обсъдени и показанията на разпитаните свидетели – Х. Е. К. и Б. К. Л..
Съдът е приел, че не е установено катинарът да е бил поставен, съответно достъпът до сградата да е бил ограничен от ответниците преди 2006-2007 г., както и че не е установено какъв е размера на действително извършените от ищеца разходи във връзка със строителството.
Обсъдено е и заключението на техническата експертиза, приета от въззивния съд при повторното разглеждане на делото. Според същото заключение възнаграждение за направените разходи, извършената работа и печалбата, които дружеството би получило от изпълнението на работата, не би могло да бъде определено на база цената, уговорена с договора между страните, съразмерно на частичното изпълнение, тъй като в сключения между страните договор няма посочена цена, че средната пазарна цена на частично изпълненото строителство към 7.06.06 г. е 67500лв., а средната пазарна стойност на представения по делото проект по части към 7.06.06г., заедно със съгласувателни и разрешителни процедури, възлиза на 23400лв., стойността за разваляне и извозване под формата на строителни отпадъци на трите паянтови постройки от имота преди започване на строителството е 2100 лв.
От правна страна е прието за неустановено по делото наличието на елементите от фактическия състав на чл.268 ЗЗД. Съдът е посочил, че страните са били обвързани от договор със смесен характер – наличие на елементи на договор за учредяване право на строеж и на договор за изработка. Приел е, че учреденото в полза на ищеца [фирма] право на строеж е било погасено през 2004 г. по право – поради неупражняването му в рамките на 5-годишен срок, считано от 1999 г., към който момент строителните работи са били преустановени. Приел е, че погасяването по право настъпва без да е необходим волев акт от страна на собственика на мястото, че в този случай парцелът става свободен от вещна тежест, а издигнатата незавършена постройка – собственост на притежателя на мястото по приращение. Според въззивния съд за стойността на построеното досегашният притежател на правото на строеж има срещу собственика на земята вземане като добросъвестен владелец по чл.72 ЗС, тъй като прекратяването на правото на строеж има действие само за в бъдеще и актът за неговото учредяване има сила на юридическо основание. Посочил е, че с влязло в сила решение между страните е прието, че поради погасеното право на строеж, не е налице основание за упражняваната от дружеството фактическа власт върху имота след 2004 г., съответно дружеството е осъдено да предаде владението му на В. В. и С. В.. Изложени са и доводи, че дори да се приеме, че предявяването на иска по чл.108 ЗС, предмет на разглеждане по г.дело № 8220/03г. на Софийски районен съд съставлява изявление за разваляне на сключения между страните договор преди изпълнението да е завършило, като доказателства за друго изявление за прекратяване не са ангажирани, то е предприето поради бездействието на длъжника да престира съобразно договореното – а не въпреки надлежното му изпълнение. Въззивният съд е направил извода за наличие на хипотеза на виновно неизпълнение от страна на изпълнителя – а не прекратяване без каквато и да е негова вина – в който случай последният би разполагал с правото по чл.268 ЗЗД. Посочил е, че срокът за изпълнение на задължението му за построяването на сградата в договорения обем и вид е изтекъл на 13.10.2000 г., като до този момент и впоследствие до 2004 г. – когато правото на строеж се е погасило, той не го е бил изпълнил. Прието е, че не е установено неизпълнението до края на 2004 г. да се дължи на действия на ответниците, препятстващи завършването на обекта. С оглед на тези обстоятелства според въззивния съд не е налице предпоставката основателна причина за отказ на поръчващия без вина на изработващия, съответно не са налице условията за присъждане в полза на последния на суми за разходи, възнаграждение и печалба съобразно чл.268 ЗЗД. Изложени са и съображения, че поради липсата на консервационни действия и състоянието, в което се намира понастоящем обекта, конструкцията му не може да бъде използвана, без да се извършат мероприятия по нейното стабилизиране, поради което според съда не може да се приеме, че процесният строеж повишава стойността на имота.
При тези съображения е направил решаващия извод, че предявеният иск с правно основание чл.268 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли. Прието е, че поради това, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявената претенция, която е квалифицирана по чл.59 ЗЗД и с оглед задължителните указания на ВКС правната квалификация на иска следва да се определи по чл.268 ЗЗД. Приел е, че първоинстанционния съд се е произнесъл по фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба и е обсъдил релевантните за спора такива и поради това постановеното от него решение не е недопустимо. С оглед на това е отменено решението на СГС като неправилно в частта извън разноските и предявеният иск е квалифициран като такъв по чл.268 ЗЗД, съответно същият е отхвърлен. В частта за разноските първоинстанционното решение е оставено в сила.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по първи, втори и трети въпрос от изложението. За обоснове наличието на това основание жалбоподателят е посочил решение № 157/04.06.2013 г. по гр.дело № 1013/2012 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, с което е отменено въззивното решение от 27.04.2012 г. по гр.дело № 2235/2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено при първоначалното разглеждане на делото от този съд. Правният въпрос, който е разрешен с това решение е за задължението на въззивния съд да се произнесе по предмета на спора. Съобразно тълкуването в т.2 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Според това тълкуване разрешението на правния въпрос, следва да е в противоречие с решение, постановено от състав на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, като извън обхвата на визираните решения са тези, постановени при първото по ред разглеждане на същото дело пред касационната инстанция.
Жалбоподателят е цитирал и решение № 147/08.12.2009 г., по т.дело № 283/2009 г. на ВКС, I т.о., постановено по чл.290 ГПК. С това решение не са разрешени постановените въпроси по п.1,2 и 3-ти от изложението. С посоченото решение са разрешени правните въпроси за приемане на работата от поръчващия при сключен между страните по спора договор за изработка и по въпроса, че изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение не би могла да настъпи преди да е извършено надлежно приемане на работата, а поръчващият не може да бъде заставен да приеме нещо, което се различава от поръчката му. Следователно така цитираното решение на ВКС, постановено по чл.290 ГПК не обуславя наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т. 1 ГПК по въпросите по п.1,2 и п.3-ти от изложението. Относно същите въпроси не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като същите касаят приложение разпоредбите на разпоредбите на чл.235,ал.2 ГПК, чл.272 ГПК,чл.294,ал.1 ГПК, които норми са ясни пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е постановена трайна и обилна практика на ВКС, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Не следва да се допусне касационно обжалване по въпроса при едностранната сделка, която се обективира в отказ от двустранен договор, изпълнението по който е било вече предприето на изпълнителя дължи ли се заплащане на извършената работа и за направените от него разходи, но също и за печалбата, които той би получил от изпълнението на същата работа. Същият е поставен общо и схематично. За да е правен въпросът по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК според трайната практика на ВКС – т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС същият следва да е разрешен в обжалваното въззивно решение, да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело. Задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по настоящото дело, който е разрешен в обжалваното решение. Без да е формулиран ясно и конкретно правен въпрос разрешен от въззивния съд, който е обусловил решаващите му правни изводи само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Само за яснота съдът отбелязва, че в случая решаващите правни изводи на въззивния съд са, че в случая не е налице хипотезата на чл.268 ЗЗД, поради наличие на установено по делото виновно неизпълнение на договора за изработка от страна на изпълнителя-сега жалбоподател, че това неизпълнение до края на 2004 г. не се дължи на действия на ответниците, които да препятстват завършването на обекта – жилищна сграда, съответно липсата на предпоставката основателна причина за отказ на поръчващия без вина на изработващия. Решаващ извод на въззивния съд е и, че процесния строеж не повишава стойността на имота с оглед липсата на консервационния действия и състоянието му към настоящия момент – конструкцията му не може да бъде ползвана без да се извършат мероприятия по нейното стабилизиране.
Изложените съображения налагат извода, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя [фирма] [населено място].
Като взема предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 691/31.03.2014 г. постановено по гр.дело № 2255/2012 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 7477/18.06.2014 г., подадена от ищеца [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адв. С. Л..
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top