О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1012
гр. София 30.07.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 28 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 944 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Л. С. Г., чрез адв. З. Н. против решение № 7028/23.10.2013 г. по гр.дело № 5204/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отменено изцяло решение от 14.02.2013 г. по гр.дело № 56082/2012 г. на Софийски районен съд и вместо него са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу [фирма] [населено място] искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, и т.2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед Н-311/27.09.2012 г. на управителя на [фирма] и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност – кондуктор в превозна служба С., ОЗ”С. в.” в [фирма] като неоснователни.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Счита за необоснован извода на въззивния съд, че е ощетила дружеството-работодател със сумата 5 лв. която взета била взета от нередовните пътници, че този извод не произтича от никакво доказателство и приетото за установено е фактически невярно с оглед на установеното от съда, че на проверените пътници са им издадени билети от началника на влака. Поддържа, че извода за наличие на вреда за работодателя е незаконосъобразен. Поддържа също, че съдът не е изложил мотиви въз основа на кои доказателства приема за установени посочените в решението факти, че не е обсъдил доказателствата за всички правнорелевантни факти.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. длъжен ли е въззивният съд да обсъди и анализира вписаните в уволнителната заповед факти и обстоятелства и може ли служебно да въвежда нови такива, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, 2. какво е относителното място на направеното признание в процеса от страната и има ли то водещо значение, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 344/2012 г. по гр.дело № 862/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, 3. длъжен ли е работодателят да извърши преценка на съответствие на наложеното наказание с неговата тежест и подлежи ли работодателската оценка на съдебен контрол, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 476/2010 г. по гр.дело № 269/2009 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], чрез ст.юрисконсулт П. Г. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ.
От фактическа страна е прието, че жалбоподателката-ищец Л. Г. е заемала длъжността кондуктор в Превозна Служба С., ОЗ „С. в.” в [фирма] на основание трудов договор.
Със заповед № Н -311/27.09.2012г. на управителя на [фирма] на жалбоподателката е наложено наказание дисциплинарно уволнение. Наказанието е наложено за извършени нарушения на трудовата дисциплина на 02.08.2012г., констатирани с протокол за извършена проверка, изразяващи се в неизпълнение на задълженията й за проверка на пътниците на влак 30111, движещ се в участъка г. И. – г. К., като от около петдесет пътника четирима са без билети. Прието е, че не е изпълнила и задължението си да насочи качилите се пътници без билети към началник влака, който да им издаде такива. Трима от пътниците заявили при качване във влака от сп.К., че кондукторката им взела по един лев, без да им издаде билет. Билети на пътниците са издадени след проверката от началник влака. Последният заявил, че парите са му дадени от ищцата, която отричала да му ги е давала. Прието е, че дисциплинарните нарушения работодателят е изложил в заповедта за уволнение, че представляват неизпълнение на трудовите задължения и са нарушение на разпорежданията на работодателя съобразно заповед 278/10.07.2012г. на управителите на [фирма], съобразно, която билети на пътници, качващи се от необслужвани гари се издават само от началник влака, от който се събират и такси по утвърдената тарифа, и по чл. 15 от инструкция за влаковия кондуктор за извършване на проверки по отношение на редовността на документите за пътуване на пътниците.
Прието е, че жалбоподателката-ищца изрично е признала в съдебно заседание на 31.01.2013 г. пред първата инстанция, че не оспорва верността на констатациите по заповедта за уволнение и извършването на нарушението. Прието е, че в хода по същество пред Софийски районен съд и пред въззивната инстанция признала и вредата от извършеното нарушение по събрани суми и непродадени билети за ответника – вредата е в размер на 5 лв.
С оглед на установените факти въззивният съд е преценил възраженията на жалбоподателката в исковата молба за незаконосъобразност на уволнението за неоснователни.
Прието е, че са спазени изискванията на чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение – в същата ясно са посочени имената на наказваното лице, наказанието, законовите норми и подробно са описани нарушенията на трудовата дисциплина.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване на установената в чл. 193 КТ процедура след изискани във връзка с констатираните нарушения обяснения, като същите са обсъдени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание.
Въззивният съд е приел, че извършените от жалбоподателката дисциплинарни нарушения засягат основаната трудова функция на ищцата като кондуктор във влак според приложената по делото извадка от Инструкция за влаковия кондуктор и се изразяват в пълно неизпълнение на същите по отношения на около 1/10 от всички пътуващи в проверявания влак пътници – 4 от около 50 пътници. Прието е, че ищцата-жалбоподател не е изпълнила основното си задължение да извърши дължимата проверка на документите за пътуване на пътниците. Според въззивния съд на трима от тях е извършила проверка и след като е установила, че са без съответен документ за пътуване, вместо да изпълни задължението си да ги насочи към закупуване на такива към единственото овластено от работодателя лице – началникът на влака, съответно да ги предупреди за последиците от незакупуването на такъв, ищцата е поискала и прибрала от тях по един лев, без да издаде съответен документ – нито на пътниците, нито документ, с който да отчете приход за работодателя от извършвания превоз на пътниците. Прието е, че вредата като имуществена загуба за работодателя е сума от 5 лева, като съдът е преценил, че тежестта на извършеното нарушение не следва да се обвързва само с накърнения с деянието конкретен имуществен интерес на работодателя. Съдът е приел, че извършеното нарушение от жалбоподателката следва да се преценява с оглед факта, каква част от функцията на служителя е накърнена от процесното нарушение. Приел е, че в настоящият случай е налице пълно неизпълнение на функцията по осъществяване на проверка и контрол по отношение на пътниците от ищцата като контрольор. Съдът е приел, че при констатация от ищцата, че пътниците не разполагат със съответен документ за превоз, е позволила те да продължат пътуването си, не ги е предупредила за задължението им да си закупят билет от началник влака, съответно за последиците от незакупуването на такъв, както и не е сигнализирала за наличието на нередовни пътници. Прието е, че деянието от субективна страна е извършено умишлено и с мотив за финансово облагодетелстване.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното нарушение, извършено от жалбоподателката, преценено във връзка с обективните и субективните елементи на деянието са тежки по смисъла на чл. 189 КТ, тъй като се изразяват от обективна страна в неизпълнение на основаното задължение на работника и накърняват основната му функция на трудовото правоотношение да осъществява в интерес на работодателя контрол на документите за пътуване на пътниците. Прието е, че от субективна страна деянието е извършено умишлено, че от обективна страна ищцата се е облагодетелствала от неизпълнението на задълженията си, като за последното е получила от нередовните пътници парични средства, а от субективна последното е мотив за извършване на деянието.
Съдът е приел, че чистото дисциплинарно минало на жалбоподателката не променя извода, че извършеното нарушение е тежко по смисъла на чл. 190, т. 7 КТ, вр. чл. 189 КТ и поражда правото за работодателя да наложи на служителя най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.
Прието е относно доводите на жалбоподателката във връзка с ангажиране наказателната отговорност на работника, че наказателната и дисциплинарната отговорност за едно и също деяние невинаги са взаимно обусловени, че макар и и органът на досъдебното производство да е преценил деянието на ищцата за маловажен случай с оглед на обществения интерес, същото деяние, преценено с оглед интереса на работодателя във връзка с чл. 189 КТ и съобразно релевантните към посочената разпоредба обстоятелства не е малозначително, а е тежко нарушение на трудовата дисциплина.
При тези съображения въззивният съд е направил решаващия извод на неоснователност на исковете с пр.осн.чл.344,ал1,т.1 и т.2 КТ. Отменил е първоинстанционното решение, с което исковете са уважени и вместо отменената част е отхвърлил исковете като неоснователни.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 ГПК в частта от въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди и анализира вписаните в уволнителната заповед факти и обстоятелства. Относно частта от въпроса може ли служебно съдът да въвежда нови такива същият е неотносим към предмета на спора, тъй като такъв въпрос въззивният съд не е разрешавал, поради което в тази част въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
С решение № 72/12.03.2010 г. по гр.дело № 905/2009 г. на ВКС, II г.о, постановено по чл.290 ГПК по правният въпрос съдът е приел, че задължение на съда е да обоснове решението си върху установените по делото обстоятелства, съгласно чл.235,ал.2 ГПК. С решение № 460/27.05.2010 г. по гр.дело № 768/2009 г. на ВКС, I г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че съдът е длъжен да разгледа повдигнатия пред него спор по същество, преценявайки относими към спора доказателства и формирайки самостоятелни изводи въз основа на тях. С решение № 344/21.09.2012 г. по гр.дело № 862/2011 г. на ВКС, IV г.о.,постановено по чл.290 ГПК е прието, че въззивният съд трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. С обжалваното решение въззивният съд е разрешил правния въпрос по същият начин. Обсъдил е относимите към спора доказателства, съответно е основал решението на приетите за установени по делото факти и е формирал самостоятелни изводи възоснова на тях. Цитираното от жалбоподателката решение № 589/29.06.2010 г. по гр.дело № 1359/2009 г. на ВКС,I г.о.,постановено по чл. 290 ГПК е разрешен правен въпрос, различен от поставения, поради което съдът не го обсъжда.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, формулиран от жалбоподателката – какво е относителното място на направеното признание в процеса от страната и има ли то водещо значение. С решение № 344/21.09.2012 г. по гр.дело № 862/2011 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен различен правен въпрос от поставения, а именно процесуално правния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои правно релевантни факти счита за установени. С оглед на това не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по третия правен въпрос длъжен ли е работодателят да извърши преценка на съответствие на наложеното наказание с неговата тежест и подлежи ли работодателската оценка на съдебен контрол.
С решение № 476/09.07.2010 г. по г.дело № 269/2009 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е изразено становището, че при спор за законност на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, съответно относно това дали работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл.189 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, поведението на работника. С въззивното решение правният въпрос е разрешен в съответствие с посочената практика на ВКС. Въззивният съд е извършил съдебен контрол относно съответствието между наложеното дисциплинарно наказание на ищцата Л. Г. и извършеното нарушение, както и извършената от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание преценка по чл.189 КТ, за което по делото са изложени подробни мотиви. Следователно не се установява предпоставката за допускане на касационно обжалване предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 ГПК по въпросите, формулирани от жалбоподателката Л. С. Г., чрез адв. З. Н..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 340 лв., разноски по делото за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 728/23.10.2013 г., постановено по гр.дело № 5204/2013 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 137734/03.12.2013 г., подадена от ищцата Л. С. Г., чрез адв. З. Н., съдебен адрес [населено място] , [улица] кантора № 102, чрез адв.З..Н..
Осъжда Л. С. Г. с адрес [населено място], [улица], вх.А, ап.17, ет.5 да заплати на „Б.-П. п.”, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата 340 лв. разноски по делото за настоящото производство за юрискнсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: