О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 887
гр. София 27.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 5482/2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. К. Ц., В. И. Ц. и Р. И. Ц., чрез пълномощника им адв. Н. М., срещу определение № 281 от 18.06.2014г., постановено по гр.дело № 1603/2014 г. на Върховен касационен съд, второ гражданско отделение, в частта, в която е оставена без разглеждане насрещната им касационна жалба. Изложени са доводи за нeправилност на определението в обжалваната част и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като констатира, че определението в обжалваната част е постановено от състав на Върховен касационен съд, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на инстанционен контрол преграждащо определение на касационния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледано по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови определението в обжалваната част ВКС е приел, че жалбоподателите нямат правен интерес да обжалват въззивното решение в частта, в която то потвърждава първоинстанционното, тъй като не са го обжалвали и то ги удовлетворява, а по отношение на останалата част на въззивното решение, също нямат правен интерес, тъй като жилищната сграда в югозападната част на имота не е съсобствена с тях. Съдът е приел, че жалбата им е и без предмет, тъй като обжалваното решение не съдържа произнасяне по предявен иск за собственост върху част от сградите на основание придобивна давност, а поддържаното възражение е предмет на обсъждане само в мотивите, с оглед предприетата защита против предявения иск и срещу тези ответници за разпределение на ползването на съсобственото дворно място, старта жилищна сграда и плевнята (сега разрушена).
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за неправилност на определението в обжалваната част, още повече, че жалбоподателите сами заявяват, че правният им интерес е удовлетворен. Направените от ВКС изводи са обосновани и законосъобразни. Правилно е възприетото от съда заключение, че поддържаното възражение за придобивна давност е предмет на обсъждане само в мотивите на въззивното решение с оглед предприетата защита срещу иска за разпределение на ползването. Отделно от това, в ТР 13/2012 на ОСГК, на което вероятно се позоват жалбоподателите, с оглед на обстоятелството, че доводите им за неправилност на обжалвания акт са неконкретизирани, се съдържат разрешения по същество, които не са предмет на настоящото производство.
Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че определението в обжалваната част, в която е прието, че насрещната касационна жалба е недопустима поради липса на правен интерес и следва да се остави без разглеждане, е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 281/18.06.2014 г., постановено по гр.дело № 1603/2014 г. на Върховен касационен съд , II г.о., в обжалваната част, с която е оставена без разглеждане насрещната касационна жалба на М. К. Ц., В. И. Ц. и Р. И. Ц. против въззивно решение № 1682/ 21.10.2013г. по гр.д.№1488/2013г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: