О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№88
гр. София 30.01.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 26 януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 69 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. № 10081/19.11.2014 г. от ищцата Ф. В. П., чрез адв. Е. С. срещу определение № 317/23.10.2014 г. по гр. дело № 4688/2014 г. на ВКС, I г.о., с което е върната касационна жалба вх. № 51146/25.04.2014 г., подадена от Ф. В. П. срещу решение № 1501/04.03.2014 г. по гр.дело № 11353/2011 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Иска отмяна и постановяване на друго, с което се допусне касационно обжалване на решението на Софийски градски съд.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на жалбата.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275,ал.1 ГПК срещу валидно определение на състав на ВКС, което подлежи на инстанционен контрол и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че касационната жалба, подадена от ищцата Ф. П. е процесуално недопустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно гражданско дело с цена на всеки от предявените искове под 5000 лв., поради което същото на основание чл.280, ал. 2 ГПК не подлежи на касационен контрол.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда в обжалваното определение.
Жалбоподателката-ищца Ф. В. П., чрез адв. Е. С. е подала касационна жалба срещу въззивно решение № 1501/04.03.2014 г. по гр.дело № 11353/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 01.11.2006 г. по гр.дело № 4986/2002 г. на Софийски районен съд. С оставеното в сила решение от 01.11.2006 г. по гр.дело № 4986/2002 г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС от Ф. В. П. против [фирма] [населено място], [община]-Н. И. и [фирма] [населено място] за предаване владението върху недвижим имот – част от имот от 18 000 кв.м., включен в имот пл. № 289 по кадастралния план на [населено място] от 1948 г., от които ответникът [фирма] да предаде владението върху реална част от имота от 4780 кв.м., а ответникът [фирма] да предаде владението върху реална част от 7980 кв.м. и е отхвърлен иска с пр.осн.чл.59 ЗЗД, предявен като частичен от жалбоподателката за осъждане на [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] да заплатят на жалбоподателката-ищца 216.75 лв. и 122.40 лв., представляващи част от обезщетение за ползване на описания имот за периода 15.12.1997 г. – 19.03.2002 г.
Видно от приложената на л. 13 на гр.дело № 4986/2002 г. на Софийски районен съд Удостоверение изх. № 0115/18.01.2002 г., издадено от ТДД София-град, Данъчно подразделение Нови Искър данъчната оценка на целия имот е в размер на 15 988.80 лв. Възоснова на тази данъчна оценка и с оглед обема на заявеното право на собственост срещу всеки от ответниците е определена цената на иска с пр.осн.чл.108 ЗС и е внесена държавна такса.
Цената на предявените искове с пр.осн.чл.59 ЗЗД е съответно 122.40 лв. и 216.75 лв.
Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв.
В случая за определяне цената на иска се прилагат разпоредбите на чл.55,ал.1,б.”б” ГПК/отм./ на осн. пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК в сила от 01.03.2008 г., тъй като исковата молба е постъпила в Софийски районен съд на 19.03.2002 г.. Според чл. 55,ал.1,б.”б” ГПК/отм./ цената на предявения иск за собственост е в размер на ? от данъчната оценка на имотите, а ако няма такава в размер на ? от пазарната цена на имотите. Съгласно чл.56 ал.1 ГПК/отм./ цената на иска се посочва от ищеца. Този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска – чл.56,ал.1,пр.2-ро и 3-то ГПК/отм./. Възоснова на цената на иска, посочена от ищеца или определена от съда по реда на чл.56, ал.1,пр.2 и 3 ГПК/отм./ се определя родовата подсъдност, дължимата държавна такса и правният интерес от съответното исково производство.
Относно касационното обжалване и преценката дали въззивното решение подлежи на обжалване съобразно установеното изискване в чл.280,ал.2 ГПК законодателят не е установил различни изисквания от посочените за определяне цената на иска.
По предявените искове с пр.осн.чл.108 ЗС от жалбоподателката Ф. П. цената на всеки от тях е определена на основание данъчната оценка на имота, като следва да се съобрази, че искът с пр.осн.чл.108 ЗС срещу [фирма] е за ревандикиране на реална част от 4780 кв.м. от имот с обща от 18 000 кв.м., а срещу [фирма] е за ревандикиране на реална част от 7980 кв.м. от посочения имот. За целия имот от 18 000 кв.м. ? от данъчната оценка в размер на сумата 3997.20 лв. С оглед заявения обем права срещу всеки от ответниците цената на всеки от предявените ревандикационни искове е под 5000 лв. Между страните въпросът за размера на цената на всеки от предявените искове не е бил спорен и поради това не е прилаган редът, предвиден в чл.56,ал.1,пр.2-ро и 3-то ГПК/отм./. Поради това е законосъобразен извода на състава на ВКС в обжалваното определение, че възоснова на тази оценка се определя цената на всеки от исковете с пр.осн.чл.108 ЗС и е приложил разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК. Под 5000 лв. е и цената на исковете с пр.осн.чл.59 ЗЗД.
Изложените съображения налагат извода, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол, а подадената касационна жалба е процесуално недопустима, в какъвто смисъл е и извода на съда в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди.
Доводите в частната жалба за неправилност на изводите на състава на съда в обжалваното определение, че цената на иска е под 5000 лв. са неоснователни. Според жалбоподателката настоящото производство пред ВКС е второ поред след постановено отменително решение на ВКС – т.е. веднъж въззивното решение на Софийски градски съд, постановено при първоначалното разглеждане на делото е допуснато до касационен контрол. Поради това се поддържа, че решението на СГС при повторното разглеждане на делото подлежи на касационно обжалване. Тези доводи също са неоснователни. При първоначалното разглеждане на делото от ВКС по подадена касационна жалба от Ф. П. са приложими разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията на текста до 21.12.2010 г. Според разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК до 21.12.2010 г. не подлежат на касационно обжалване решения по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. След изменение на текста на чл.280,ал.2 ГПК с Д.в. бр.100/2010 г. в сила от 21.12.2010 г. на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10000 лв. Относно подадената касационна жалба от ищцата Ф. П. е приложима разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК, тъй като същата е постъпила във въззивния съд на 25.04.2014 г. – след влизане в сила на посоченото изменение на чл.280,ал.2 ГПК. С оглед тези разпоредби, както се посочи ксационната жалба е подадена срещу въззивно решение по гражданско дело с цена на всеки от исковете до 5000 лв. и поради това същото не подлежи на касационен контрол. Подадената касационна жалба като процесуално недопустима следва да се върне, както е постановено и с обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 317/23.10.2014 г. по гр. дело № 4688/2014 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е върната касационна жалба вх. № 51146/25.04.2014 г., подадена от Ф. В. П. срещу решение № 1501/04.03.2014 г. по гр.дело № 11353/2011 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: