О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София 19.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5440/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Р.Р. – процесуален представител на Г. П. П. против въззивно решение № 145 /09.06.2014 г., постановено по гр.д. № 71/2014 г. на Габровски окръжен съд, с което е отменено решение № 86 /21.12.2013 г. по гр.д. № 229 /2013 г. на Тревненски районен съд и е отхвърлен предявеният от Г. П. П. против И. Д. И. и Й. С. И. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен ,сключения на 17.10.2012 год.предварителен договор за покупко–продажба на недвижим имот,представляващ самостоятелен обект в сграда – магазин, с идентификатор 73403.501.1779.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-21 от 12.05.2010г. на ИД на АГКК, последно изменени със заповед КД-14-07-121 от 11.03.2011г. на Началника на С. [населено място], намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 73403.501.1779, ведно с 4.997% ид.ч. от общите части на сградата .за продажна цена възлизала на 20 000.00 лв., от които 15 000.00 лв. били заплатени на продавачите в момента на подписване на предварителния договор. Въззивният съд е отхвърлил иска, счийки, че е налице симулация в уговорката за цената.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Претендира разноски за всички инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по процесуалноправните въпроси:Разполага ли ответника с правна възможност и допустимо ли е едва с въззивната жалба да въвежда в процеса нови твърдения и възражения, които променят характера и квалификацията на твърдяните правоотношения; Разполага ли въззивният съд с правомощието служебно, по свой почин, без дадени съответни указания от страните,нито направени доказателствени искания ,да събира доказателства за новотвърдените факти от страните; Достатъчни ли са конклудентни действия на купувача, изразени във връщане на цената по предварителния договор, за да се направи извод, че уговорката касае цена, различна от отразената в договора; Каква е доказателствената сила на дадените от ответника-купувач обяснения по чл.176 ГПК и как се съпоставя с твърденията, отразени в исковата молба; Достатъчни ли са само твърденията на ответника в отговора по исковата молба за да се приеме, че цената е неправилно отразена в договора; Какви са критериите на които следва да отговаря обоснованото и безпристрастно заключение; Представлява ли частният документ- декларация , начало на писмено доказателство за разкриване на симулация, ако съдържанието й съвпада със съдържанието на договора; Процесуално допустимо ли е при въведеният с новия ГПК ограничен въззив, въззивният съд по свой почин да поправи служебно процесуалните пропуски на въззивният жалбоподател, като замести неосигурените от него свидетелски показания с обясненията на другата страна,както и по материалноправните въпроси: Коя правна фигура се очертава при твърдението че продавачите са въвели в заблуждение купувача относно цената –симулация или измама; Необходимо ли е да се сочи причина защо предварителния договор се сключва по данъчна оценка, а не по пазарна цена; Достатъчна ли е пазарната цена на имота , сочена от продавачите, при липса на други доказателства,за да се приеме, че волята на купувача е сделката да се сключи при прикрити условия; Необходимо ли е при симулация да е налице съгласие на страните привидната сделка да не породи правни последици , а такива да породи прикритата сделка. Позовава се на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК и определение постановено по реда на чл.288 ГПК,както и на ТР№ 1/2013 на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/19.02.2010 по т.д.№1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците по касация И. Д. И. и Й. С. И., посредством процесуалния си представител – адв. С.Б., са депозирали отговор по чл.287 ГПК, с който оспорват допустимостта – липса на основания по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като поставените въпроси не кореспондират със съдържанието на решението, и основателността на касационната жалба.Претендират разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция ,за да постанови този резултат е приела,че сделката в частта за цената е симулативна. Разгледал е всички елементи от фактическия състав на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД като основно е обсъдил възражението относно цената на сделката. Възприел е съставената и подписана след сделката декларация от страна на касаторката, като начало на писмено доказателство относно действително постигнатото между страните съгласие за цената по предварителния договор.Приел е,че вписаното в предварителния договор волеизявление на страните за продажна цена от 20 000лв. не отговаря на действително договорената по сделката,а именно за заплащане на сумата от 40 000лв.след като е съпоставил съдържанието на декларацията с дадените обяснения от страните по чл.176 ГПК и разменената между тях кореспонденция , във връзка със сключения предварителен договор,както и извършените от продавачите конклудентни действия след неговото сключване с връщане първоначално на сумата от 5 000лв.,а по-късно и на сумата от 15 000лв. в двоен размер.Приел е,че доказателствата по делото не дават основание да се приеме,че вписаната в декларацията сума дублира тази, отразена в предварителния договор,а времето и начинът на подписване на предварителния договор и декларацията, последователността в действията и волеизявленията на страните, водят до извода,че действително договорената между страните цена е била 40 000лв.,като декларацията е подписана от ищцата за да гарантира плащането на остатъка ,невписан в предварителния договор – сумата от 20 000лв. Приел е,че след като волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключения предварителен договор досежно цената ,е налице относителна симулация,при която явната сделка – симулативната,е нищожна на основание чл.26,ал.2,пр.5 ЗЗД във вр. с чл.17,ал.1 ЗЗД.И тъй като нищожната сделка не поражда правни последици,то от нея страните не могат да черпят права и задължения,каквито могат да черпят от прикритата сделка.Приел е,че при установената симулативност на вписаната в предварителния договор цена,явната сделка,обективирана в този договор се явява нищожна на основание чл.26,ал.2,пр.5 ЗЗД . Тъй като ищцата черпи права от симулативната сделка,която е нищожна и иска нейното обявяване за окончателна ,то предявеният иск по чл.19,ал.3 ЗЗД се явява неоснователен,предвид на това,че нищожната сделка не е породила права и задължения за страните,включително за ищцата правото да иска обявяването й за окончателна,при симулативно уговорените условия.
Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулираните въпроси са въведени общо, като приложимост на отделни материално правни или процесуални норми, без връзка с решаващите мотиви на въззивният съд, определили изхода на спора и по същество преповтарят касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Изложението не отговаря на приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ,съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК .
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфичните предпоставки , поддържани от касатора. Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
При този изход на спора на ответниците се дължат направените и надлежно удостоверени разноски в настоящето производство в размер на 2400/две хиляди и четиристотин /лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 145 /09.06.2014 г., постановено по гр.д. № 71/2014 г. на Габровски окръжен съд .
ОСЪЖДА Г. П. П. ,ЕГН [ЕГН] да заплати на И. Д. И. и Й. С. И. разноски за настоящата инстанция в размер на 2400/две хиляди и четиристотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: