О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
гр. София 24.04.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 1878 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ответника В. К. П. против определение № 11389/11.07.2012 г. по ч.гр.дело № 9420/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. П. против разпореждане от 29.03.2012 г. по гр.дело № 56884/2010 г. на Софийски районен съд.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отмяна и връщане делото на Председателя на Софийски районен съд за определяне държавна такса по подадената въззивна жалба от В.П..
Ответникът по частната жалба не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С разпореждане от 29.03.2012 г. по гр.дело № 56884/2010 г. на Софийски районен съд е указано на жалбоподателя-ответник В. К. П. да представи документ за платена държавна такса в общ размер от 50 лв. по подадена въззивна жалба срещу решение № I -35 – 179 от 09.12.2011 г. по гр.дело № 56884/2010 г. на същия съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на [фирма] [населено място], че В. К. П. дължи на дружеството сума в размер на 480.09 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабдяване за времето от 05.2007 г. до м.04.2009 г., заедно със законната лихва върху главницата от 02.06.2010 г. до изплащането, както и сума в размер на 102.79 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за времето от 02.06.2007 г. до 13.04.2010 г. и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 113.22 лв. разноски по делото.
Софийски градски съд като въззивна инстанция е приел с обжалваното определение за процесуално недопустима подадената частна жалба от В. П. срещу разпореждането на Софийски районен съд от 29.03.2012 г. по гр.дело № 56884/2010 г., с което съдът е определил размера на държавната такса по подадена въззивна жалба от същия жалбоподател. Прието е, че разпореждането не е сред категорията съдебни актове, които подлежат на обжалване с частна жалба, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане. Въззивният съд е изложил и съображения по правилността на обжалваното разпореждане. Приел е, че дължимата държавна такса по въззивната жалба срещу решението на районния съд с оглед цената на всеки от двата кумулативно съединени иска е в размер общо на 50 лв. С оглед на това съдът е приел за правилно разпореждането на първоинстанционния съд.
Изводите на въззивния съд за процесуална недопустимост на частната жалба на ответника В. П. срещу разпореждане от 29.03.2012 г. на Софийски районен съд, с което е определена дължима държавна такса по подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение са правилни.
Съгласно разпоредбите на чл.274,ал.1,т.1 и т.2 ГПК, към които препраща текста на чл.279 ГПК определенията, които подлежат на обжалване с частна жалба са тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите изрично предвидени в закона. Разпореждането на районния съд от 29.03.2012 г. по гр.дело № 56884/2010 г., с което е определена дължимата държавна такса, която следва да внесе жалбоподателят по подадена въззивна жалба срещу постановено решение на съда не е от категорията съдебни актове, които подлежат на обжалване с частна жалба по смисъла на чл.274,ал.1,т.1 и т.2 ГПК, към които препраща чл.279 ГПК. Следователно подадената частна жалба срещу това разпореждане е процесуално недопустима и правилно въззивния съд я е оставил без разглеждане. Обжалваното определение, като правилно следва да се потвърди.
Доводите в частната жалба за незаконосъобразност на определението на Софийски градски съд са изцяло неоснователни.
Като взе предвид изложеното състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определение № 11389/11.07.2012 г. по ч.гр.дело № 9420/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. К. П. срещу разпореждане от 29.03.2012 г. по гр.дело № 56884/2010 г. на Софийски районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: