О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София, 26.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 373/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от адв. Д.С. – процесуален представител на И. Б. П. против въззивно решение № 300/ 09.11.2015 г. по гр.д.№ 390/2015 г. по описа на Ловешки окръжен съд,с което е отменено решение № 275/30.06.2015 г. по гр.д.№ 22/2015 г. на Ловешки районен съд, в частта, с която Областна дирекция на МВР – Л., е осъдена да заплати на касатора сумата над 4513,16 лева до 9733,44 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.01.2012 г. до 30.06.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 09.01.2015 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата над 743,32 лева до 1640,85 лева – мораторна лихва върху горната сума, и вместо това искът по чл.211, ал.5, т.2, във връзка с ал.6 ЗМВР(отм.) е отхвърлен за сумата 5220,28 лева. Отхвърлен е искът за мораторна лихва за сумата 897,53 лева. С решението е отменено първоинстанционното решение и в частта, с която ответникът е осъден да заплати държавна такса в размер на 210,26 лева, както и в частта, с която са присъдени разноски. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280, ал.1 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. Кой закон е приложим за компенсиране на извънреден труд над уреденото в специалния ЗМВР ; 2. Приложими ли са Законът за държавния служител и общото трудово законодателство за държавните служители в МВР по въпроси, неуредени в ЗМВР/възнаграждение за положен извънреден труд над регламентираното в ЗМВР, за положен труд в официални празници, за положен нощен труд, левовата равностойност на полагаща се безплатна храна, както и на какво основание/аналогия на закона, субсидиарно, аналогия на правото и пр./. Позовава се на противоречие с постоянната практика на ВКС – определение по чл.288 ГПК,ТР № 6/2012 год.,ОСГТК на ВКС и сочи противоречива практика – решения на различни окръжни и районни съдилища.
Ответната страна – ОДМВР – [населено място], е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел за безспорно, че касаторът е в служебно правоотношение с ОД на МВР-Л., на длъжност – Началник на група „Оперативна дежурна част” ,чието работно време се е осъществявало по месечни графици при 24 часови дежурства и сумарно отчитане на работното време за тримесечен период.За да се произнесе по обективно съединените претенции е взел предвид,че със заповед от 31.01.2013 год. Министърът на вътрешните работи е определил размерът на сумите за безплатна храна за служители на МВР, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето и ободряващи напитки за служителите на МВР, работещи на смени, за 2013 год.,а съгласно заповед на Директора на ОД на МВР-Л., относно компенсиране на държавни служители от състава на група ОДЧ при ОДМВР – Л. за работа извън установеното работно време и въз основа на положения труд по графици за 2012 год. на касатора е разрешено да ползва допълнителен платен годишен отпуск за работа извън установеното работно време за 2012 год.- 12 дни.С последващи заповеди за компенсация на положен извънреден труд за 2013 год. и 2014 год. разрешения допълнителен платен годишен отпуск от 12 дни не е променян. По иска с правно основание чл.211, ал.5, т.2, във връзка с ал.6 ЗМВР/отм./,съдът е приел, че е основателен съобразно изискването на посочената специална разпоредба, а Законът за държавния служител е неприложим.Обосновавайки този извод съдът се е позовавал на практиката на ВКС – решение по чл.290 ГПК по гр.д.№ 5169/2014 г., III г.о.Изложил е изводи и по останалите искове – за заплащане на нощен труд, за равностойност на безплатна храна, както по акцесорните претенции към посочените искове.
Касационната жалба по исковете за заплащане на нощен труд, за равностойност на безплатна храна, както и по акцесорните претенции към посочените искове е процесуално недопустима, тъй като всяка една от тези претенции е под 5000 лева. Касационната жалба е подадена на 28.12.2015 г., поради което следва да се приложи изменената разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК /ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./. Поради това касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба е процесуално допустима в останалата част, а именно по иска с правно основание чл.211,ал.5,т.2 във вр.ал.6 ЗМВР/отм./,тъй като въззивно решение подлежи на касационно обжалване и касационната жалба е подадена в законния срок.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване,тъй като изводите на съда са съобразени с постоянната практика на ВКС/решение по гр.д.№ 5169/2014 г. , III г.о./според,която отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон – ЗМВР. От друга страна самият специален закон – ЗМВР/отм./ не препраща към други разпоредби, каквато препратка съществува в други закони/например ЗСВ към КТ/. Съобразно изложеното не са налице и посочените специални основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК,тъй като въззивният съд е въпроизвел в решението си задължителната практика на ВКС и е приложил точно закона.
При позоваване на специалното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК касаторът следва да изложи съображения защо повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, като се аргументира и посочи дали липсва съдебна практика или създадената съдебна практика е неправилна или са налице социално-икономически условия, които да изискват нейната промяна. Такива съображения не са изложени,а единствено бланкетно е посочено специалното основание, поради което касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 300/09.11.2015 г. по гр.д.№ 390/2015 г. по описа на Ловешки окръжен съд, в частта по иска с правно основание чл.211, ал.5, т.2, във връзка с ал.6 ЗМВР/отм./.
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от адв.Д.С. – процесуален представител на И. Б. П. против въззивно решение № 300/09.11.2015 г. по гр.д.№ 390/2015 г. по описа на Ловешки окръжен съд в останалата част.
Определението в тази част може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховия касационен съд в седмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: