Определение №490 от 15.7.2015 по ч.пр. дело №1892/1892 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 490

гр. София 15.07.2015 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1892 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. № 252/23.01.2015 г. от ищеца Х. П. Х., чрез адв.Г. М. против разпореждане № 2/05.01.2015 г. по в.гр.дело № 256/2014 г. на Разградския окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 4923/22.12.2014 г., подадена от Х. П. Х. срещу решение № 142/19.11.2014 г. по в.гр.дело № 256/2014 г. на Окръжен съд [населено място], като процесуално недопустима.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, че е неправилен извода на съда, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол на основание чл.280,ал.2 ГПК.
Ответникът по частната жалба [община] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275,ал.1 ГПК срещу валидно разпореждане на въззивен съд, което подлежи на инстанционен контрол и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното разпореждане съдът е приел, че касационната жалба, подадена от ищеца Х. П. Х. срещу въззивно решение № 142/19.11.2014 г. по в.гр.дело № 256/2014 г. на Разградския окръжен съд е процесуално недопустима, като подадена срещу въззивна решение по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв.
Изводът на съда е правилен.
С решение № 142/19.11.2014 г. по в.гр.дело № 256/2014 г. на Разградския окръжен съд е отменено решение № 190/16.07.2014 г. по гр.дело № 1265/2013 г. на Разградския районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от Х. П. Х. от [населено място] против [община], обл.Р. положителен установителен иск с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК с петитум за признаване за установено по отношение на ответника, че наследниците на Х. П. К., б.ж. на [населено място] са собственици на поземлен имот № 046030 с площ от 15.669 дка и на поземлен имот № 046054 с площ от 9.759 дка и двата по КВС на землището на [населено място], обл.Р..
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията на текста до изменението съобразно Д.в.бр.50/03.07.2015 г. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Съдът преценява, че това е приложимата правна норма, тъй като съгласно пар.14 от ПЗР към ЗИДГПК/Д.в.бр.50/2015 г./ подадените преди влизането в сила на този закон касационни жалби, частни жалби по 274,ал.2 ГПК и жалби срещу решение на ВКС по чл.80,ал.3 от ЗННД се разглеждат при досегашните условия и ред. Частната касационна жалба на Х. П. Х. е постъпила в Окръжен съд [населено място] на 23.01.2015 г. – преди влизане в сила на изменението на текста на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията съобразно Д.в.бр.50/2015 г. и поради това същата следва да се разгледа при досегашните условия и ред.
Исковата молба, подадена от Х. П. Х. е постъпила в Районен съд [населено място] на 29.07.2013 г.– при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. За определяне цената на предявения иск се прилагат разпоредбите на чл. 69,ал.1,т.2 ГПК, според които размерът на цената на иска по иск за собственост и други вещни права върху имот се определя по данъчната оценка на имота, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право.
В настоящият случай въззивният съд се е произнесъл по предявен положителен иск за собственост върху поземлен имот № 046030 с площ от 15.669 дка и поземлен имот № 046054 с площ от 9.759 дка и двата по КВС на землището на [населено място], обл.Р.. Видно от приложените удостоверения изх. № [ЕГН]/15.07.2014 г. и изх. № [ЕГН]/15.07.2014 г., двете издадени от [община] данъчната оценка на двата имота е общо 4067.50 лв. Следователно цената на предявения иск е под 5000 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че касационната жалба е подадена срещу въззивно решение по гражданско дело с цена на предявения иск до 5000 лв. На основание чл.280,ал.2 ГПК в редакцията на текста до изменението с Д.в.бр.50/2015 г. това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба като процесуално недопустима следва да се върне, какъвто е и извода на съда в обжалваното разпореждане. Последното като правилно следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното разпореждане са изцяло неоснователни.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава разпореждане № 2/05.01.2015 г., постановено по в.гр.дело № 256/2014 г. на Разградския окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 4923/22.12.2014 г., подадена от Х. П. Х. срещу решение № 142/19.11.2014 г. по в.гр.дело № 256/2014 г. на Окръжен съд [населено място], като процесуално недопустима.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top