О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
гр. София, 17.04. 2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 06 април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 6061 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Прокуратура на РБългария, чрез Ив. Х. прокурор в Окръжна прокуратура [населено място] срещу решение № 74/24.02.2014 г. по гр. дело № 893/2013 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 207/04.10.2013 г. по гр.дело № 626/2013 г. на Районен съд Бяла Слатина в отхвърлената част на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3000 лв. до 5000 лв. и вместо отменената част е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на К. И. К. още 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2011 г. до изплащането, в частта с която е отменено същото решение на Районен съд Бяла Слатина в отхвърлената част на предявения иск за имуществени вреди в размер на 250 лв. и вместо отменената част е осъдена Прокуратура на РБългария да заплащи на ищеца сумата 250 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляваща адвокатско възнаграждение в досъдебното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.06.2011 г. до окончателното изплащане и в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд Бяла Слатина в уважената част на иска за сумата 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство, заедно със законната лихва, считано от 10.06.2013 г. до окончателното изплащане, мораторна лихва върху посочената сума в размер на 705 лв. за периода от 14.06.2011 г. до 03.07.2013 г. и направените по делото разноски.
Поддържаните основания за неправилност на решението в обжалваната част са нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят счита, че воденото наказателно преследване срещу ищеца е прекратено и това само по себе си не е основание за присъждане на обезщетение, тъй като следва да се докаже наличието на причинно следствена връзка между това обстоятелство и претърпените от ищеца вреди. Сочи, че в хода на производството пред районния съд причинно-следствена връзка не е доказана от представените по делото доказателства, че присъдената сума общо от 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат от незаконно образуваното срещу ищеца наказателно производство следва да бъде намалена с оглед изискването за справедливост на обезщетението при доказани вреди, като се вземе предвид личността на дееца, съобразно доказателствата по делото. Иска намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до такъв размер, който да отговаря на действително претърпените от ищеца вреди или алтернативно да се отхвърли иска като неоснователен изцяло.
В изложението са поставени въпросите както следва: 1. за определяне обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното приложение на чл.52 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВС – т.II от ППВС № 4/1968 г., 2. за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 324/22.04.2010 г. по гр.дело № 1413/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл. 290 ГПК. Цитирани са и други решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. И. К. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени от К. И. К. обективно съединени искове против Прокуратурата на Република България искове с правно осн. чл. 2 ал. 1 т.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв., поради това, че Окръжна прокуратура [населено място], впоследствие Районна прокуратура-М. неоснователно го е привлякла към наказателна отговорност за престъпление по чл.321 ал.3 предл.посл., т.2, вр. с ал.2 НК и за престъпление по чл.282, ал.1, вр. с чл.26 ал.1 НК и по чл.339 ал.1 НК, по което наказателното производство е прекратено и за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 41000 лв., представляващи неполученото от ищеца трудовото възнаграждение за времето от 14.06.2011 год./датата на прекратителното прокурорско постановление/ до датата на предявяване на иска в размер на 22 000 лв. и обезщетението по чл.252 ЗМВР в размер на 19 000 лв., както и присъждане на законна лихва върху двете главници от 14.06.2011г. до окончателното им изплащане.
От фактическа страна е установено, че на 12.09.2009 год. ищецът К. К. е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.321 ал.3 предл. посл., т.2 вр. ал.2 НК по досъдебно производство № 26/2009 год., следствено дело № 82/2009 год. по описа на ОСлС – В. и на 14.09.2009 год. му е повдигнато обвинение и по чл. 282, ал.1, вр. с чл.26 ал.1 НК и чл. 339 ал.1 НК.
С постановление от 11.10.2010 г. е прекратено наказателното производство по отношение на ищеца К. за престъпление по чл.321 ал.3 пр. посл.т.2 вр. ал.2 и по чл.282 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК. С постановление от 24.11.2010 г. Апелативна прокуратура-С. е потвърдила постановлението на Окръжна прокуратура-В..
Прието е, че с постановление от 30.05.2011 г. на Районна прокуратура-гр.М. по сл.дело №616/2010г. по описа на прокуратурата/№26/2009г. на ОСлС-В. наказателното производство е прекратено изцяло по отношение на ищеца К.. С постановление от 14.06.2011 г. Окръжна прокуратура-В. е потвърдила прекратителното постановление на Районна прокуратура-М..
Съдът е приел, че на 13.01.2010г. на К. К. е била връчена заповед рег.№ К-89, екз. №3/05.01.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание-уволнение и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР. С решение № 9767/13.07.2010 г. по адм.д.№2352/2010 г. на ВАС е отхвърлена жалбата против уволнителната заповед на МВР. С решение №1310/25.01.2012г. по адм.дело №11152/2011г. на петчленен състав на ВАС е потвърдено посоченото решение на ВАС.
От правна страна съдът е приел, че в случая е налице първата хипотеза на чл.2,т.2 ЗОДОВ – ищецът К. К. е бил обвинен в извършване на престъпления по чл.321 ал.3 предл.посл., т.2, вр. с ал.2 НК, по чл.282, ал.1, вр. с чл.26 ал.1 НК и по чл.339 ал.1 НК и впоследствие наказателното производство срещу него е изцяло прекратено. С оглед на това е направил извода, че извършените в хода на досъдебното производство срещу ищеца процесуални действия, предприети от правозащитните органи са незаконни. Приел, е, че ответникът- сега жалбоподател е предприел действия и е постановил актове, в резултат на които ищецът е бил привлечен като обвиняем и поради това следва да се ангажира отговорността му по чл.2,т.2 ЗОДОВ, че Прокуратурата на РБългария е предявила и поддържала незаконно обвинение, чрез структурното си звено.
Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.4 от ЗОДОВ, според които обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка е непосредствена последица от увреждането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат.
Прието е за установено по делото, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в отрицателни психически изживявания – притеснения и тревоги, накърняване на доброто име и авторитета му, влошаване на физическото му състояние. Според въззивния съд тези вреди са пряка и непосредствена последица от действията на правозащитните органи, имат неимуществен характер и подлежат на репариране. Направил е извода, че е осъществен фактическия състав на чл.2, т.2, пр.1 от ЗОДОВ, който предвижда отговорност на държавата за вреди, причинени от органите на прокуратурата, в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление.
Въззивният съд е приел, че предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан, но не в пълен размер. Взета е предвид практиката на ВС, изразена в т.II на ППВС №4/68 год., според която понятието “справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретните обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, данните за психичното състояние, негативни последици с обществен план и др. Посочил е, че от доказателствата по делото е установено, че ищецът К. първоначално на 12.09.2009 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление чл.321 ал.2, предл. последно т.2 вр. ал.2 НК, а в последствие и по чл.282 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК, чл.339 ал.1 НК, с постановление от 30.05.2011г. по сл.д. №616/10 по описа на РП-М. наказателното производство срещу него е изцяло прекратено. Според въззивния съд през този период ищецът е претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение от органите на прокуратурата, че през периода на цялото наказателно производство, продължилото 1 година и 9 месеца, повдигнатите обвинения за извършени противоправни деяние с оглед същността и правните признаци на тези деяния водят до сериозно накърняване на авторитета на личността, в семейството, в обществен и професионален план. Приел е, че тези обстоятелства обосновават силни отрицателни психологически изживявания във връзка с незаконното обвинение.
Съдът е приел, че през периода на наказателно преследване за ищеца в личен и социален план са настъпили множество отрицателни последици – изживял е силен стрес, станал е психически нестабилен и изнервен, накърнени са били както чувството му за лична чест и достойнство, доброто професионално име и авторитета му в обществото, което е имал в качеството му на полицейски служител. Приел е също за установено по делото, че воденото срещу К. наказателно производство е станало достояние на колегите му в полицейското управление и на неговите близки и познати, че с оглед представените публикации обвинението е дискредитирало ищеца в личен, професионален и обществен план, че е накърнено името му на почтен човек и професионалист, че това пряко го е поставило в невъзможност да разчита на пълноценна социална реализация за един продължителен период. Извода е обоснован с показанията на разпитаните по делото свидетели М. М., С. Б., С. П.. Направил е извода, че иска на К. за неимуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 5000 лв., която представлява справедлив размер за репариране на негативните емоции от незаконосъобразното обвинение.
Преценен е за правилен извода на районния съд за неоснователност на иска за имуществени вреди от неполученото от ищеца трудово възнаграждение за периода от време от 14.06.2011год. до датата на предявяване и обезщетението по чл.252 ЗМВР. Приел е, че пропускането на тези доходи не е в пряка причинна връзка с незаконосъобразното обвинение, че е последица от дисциплинарното уволнение на К.. Посочил е също, че обезщетение за тези вреди би могло да се търси след отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение и претенцията следва да бъде отправена срещу органа издал заповедта, а не срещу органите на съдебната власт, че е без значение обстоятелството дали те със своите действия са станали косвена причина за издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение. Според съда до момента на отмяната на заповедта за дисциплинарното уволнение липсва правно основание ищецът да претендира пропуснатите доходи, на които основава претенцията си за имуществени вреди и поради това същата е неоснователна.
Въззивният съд е приел, че правото да се търсят разноски намира правно основание в чл.45 ЗЗД, тъй като те представляват вреди, нанесени от неправомерно водене на наказателно производство, че на обезщетяване подлежат действително претърпените вреди – действително разходените суми. Посочил е, че е установено по делото наличие на договаряне и реално заплащане на договорения от К. адвокатски хонорар в размер на 250 лв. Поради това е направил извода, че претенцията за обезщетяване на имуществените вреди от разходи за адвокатска защита за досъдебното производство е основателна, че те са пряка и непосредствена последица от увреждането.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод, че първоинстанционното решение следва да се отмени в отхвърлената част на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 000 лв. до 5 000 лв., и вместо него да се постанови друго за уважаването му с още 2 000 лв., като следва да се остави в сила същото решение в уважената част този иск до размера на 3 000 лв. Приел е, че първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена претенцията за имуществени вреди представляващи заплатен адвокатски хонорар в досъдебното производство от ищеца и този иск се уважи за сумата от 250.00лв.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението.
С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е застъпено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с тази практика на ВС. В настоящият случай съдът е преценил всички относими към спора доказателства, касаещи претърпените от ищеца К. неимуществени вреди – изжвяния силен стрес, обстоятелството, че е станал психически нестабилен и изнервен, накърнените чувство за лична чест и достойнство, доброто професионално име и авторитета в обществото, което е имал в качеството му на полицейски служител, че е дискредитирн в личен, професионален и обществен план, че е накърнено името му на почтен човек и професионалист, че това го е поставило в невъзможност да разчита на пълноценна социална реализация за един продължителен период. Съдът е съобразил и периода от време на воденото наказателно производство. Правните изводи на съда относно прилагане критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, относно наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и образуваното наказателно производство са съобразени с цитираната практика на ВС.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос от изложението. С решение № 324/22.04.2010 г. по гр.дело № 1413/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че въззивният съд решава спора по същество и когато потвърждава първоинстанционното решение е длъжен да мотивира своето решение. Правният въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с тази практика на ВКС. В обжалваното решение съдът е извършил самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и е извел свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Решението е мотивирано, което е израз на дейността на въззивния съд като решаваща.
Съдът не обсъжда останалите цитирани от жалбоподателя решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, тъй като със същите не е дадено разрешение на посочения правен въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите, поставени от жалбоподателя Прокуратура на РБългария.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 74/24.02.2014 г. по гр. дело № 893/2013 г. на Врачанския окръжен съд по касационна жалба вх. № 5627/06.08.2014 г., подадена от Прокуратура на РБългария, чрез Ив.Х. прокурор в Окръжна прокуратура [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: