О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
София, 24.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4535/2013 година
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК във вр.ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. Т. В. против определение № 168/05.06.2013 год.постановено по гр.д.№ 2774/2013 г.,по описа на Върховен касационен съд,ІІ г.о.,с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против постановеното въззивно решение,като процесуално недопустима и производството по делото е прекратено.Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение,като се твърди,че изводите на съда не кореспондират с правната и фактическа обстановка и противоречиво е тълкувана законовата разпоредба.
Ответникът Д. К. не изразява становище по основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима и да прекрати производството по делото,съставът на ВКС при проверка допустимостта на образуваното касационно производство е констатирал,че въззивното решение е с цена на иска по чл.53,ал.2 ЗКИР под 5 000 лв., която сума ограничава касационното му обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./ Позовал се е на данните за пазарната оценка на спорния имот,определена по прието и неоспорено заключение на оценителна експертиза,както и съгласно действуващия към момента на предявяването му процесуален закон – чл.69 ,ал.1,т.2 ГПК.
Обжалваното определение е правилно и процесуално допустимо.
Разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК е приложена според точния смисъл на закона, като е съобразено, че касационната жалба е подадена след изменението с ДВ. бр. 100/2010 г. и критерият за определяне допустимостта на самото касационно производство е цената на иска – при изискване за минимален праг от 5000 лв. По релевантния въпрос за приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК не са изложени оплаквания и относими съображения от страна на жалбоподателя. Развитите в жалбата доводи за допуснатите в мотивите на обжалвания акт грешки относно отмяната на нот.акт издаден след констатираната кадастрална грешка,както и отмяната му само досежно спорните кв.м., са неотносими към направения извод за недопустимост на касационното обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК,тъй като този иск не е самостоятелен, а е последица от успешно проведен установителен иск за собственост. Като такива те не могат да бъдат „правното основание“ за исканата отмяна на определението като неправилно.
Настоящият тричленен състав споделя изцяло, като правилни изводите за недопустимост на касационното обжалване, поради което определението, с което е прекратено касационното производство поради необжалваемостта на въззивното решение по критерия на чл. 280, ал. 2 ГПК, подлежи на потвърждаване.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 168/05.06.2013 год.постановено по гр.д.№ 2774/2013 г.,по описа на Върховен касационен съд,ІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: