О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
гр. София 30.04.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 24 април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1712 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищците С. В. Б., Ц. Т. М. и Н. М. Д. срещу определение от 02.11.2012 г. по гр.дело № 15342/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на определение от 14.06.2012 г. по гр. дело № 15342/2012 г. на СГС, с което молителите са осъдени да заплатят на Д. и Й. М. направените разноски за въззивната инстанция в размер на 250 лв.
Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е незаконосъобразно, че не дължат разноски на ответниците по въззивната жалба, тъй като пред въззивната инстанция не са извършвани никакви процесуални действия за защита на ответниците от страна на процесуалния им представител адв.Г., поради което не следва да заплащат разноски, направени за защита пред тази инстанция. Според жалбоподателите налице са основанията по чл.64,ал.4 ГПК/отм./ – прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, поради което следва да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение.
Ответниците по частната жалба Д. И. М. и Й. М., чрез адв. Й. Г. в писмен отговор са изразили становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение Софийски градски съд се е произнесъл по подадена молба от С. В. Б., Ц. Т. М. и Н. М. Д. за изменение на определение от 14.06.2012 г., с което молителите са осъдени да заплатят на другата страна разноски на осн.чл.64,ал.3 ГПК/отм./ в размер на 250 лв. за адвокатско възнаграждение.
За да остави без уважение искането на жалбоподателите за изменение на определението на Софийски градски съд от 14.06.2012 г., с което са осъдени да заплатят разноски по делото на ответниците по въззивната жалба 250 лв. съдът е приел, че производството по делото е прекратено, поради направен отказ от предявените искове от молителите-ищци. Прието е, че и в тази хипотеза – при прекратяване производството по делото пред въззивния съд се дължат направените разноски от ответниците по въззивната жалба. Прието е, че производството пред въззивния съд е образувано по подадена въззивна жалба от ищците, че ответниците по жалбата Д. и Й. М. са направили разноски за адвокатско възнаграждение и са поискали присъждането им – т.е. налице са предпоставките на чл.64,ал.3 ГПК/отм./ за присъждане на разноски в тежест на жалбоподателите.
Прието е за неоснователно възражението за прекомерност на разноските, като са взети предвид разпоредбите на чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която минималното адвокатско възнаграждение за защита по дело с имуществен интерес до 1000 лв. е 100 лв., като ответниците по жалбата М. са упълномощили адв.Г. и минималното възнаграждение възлиза на 200 лв. Съдът е преценил, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.
Изводите на съда са правилни.
Въззивното производство по гр.дело № 15342/2011 г. на Софийски градски съд е образувано по подадени въззивни жалби от ищците-сега жалбоподатели срещу решение от 19.12.2002 г. по гр.дело № 5717/1993 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени субективно съединени искове с пр.осн.чл.97, ал.1 ГПК/отм./ относно недвижим имот, находящ се в [населено място] м.”Д.”, искове с пр.осн.чл.4и ПЗР на ЗСПЗЗ и иск с пр.осн.чл.108 ЗС за същия недвижим имот.
С молба от 22.05.2012 г. пред въззивната инстанция всички ищци са заявили отказ от предявените искове и са поискали производството по делото да се прекрати. За въззивното производство ответниците по въззивните жалби Й. И. М. и Д. И. М. са упълномощили адв. Г., което е видно от приложеното пълномощно на л.28 от въззивното дело. Съобразно договора за правна защита и съдействие ответниците по въззивните жалби са изплатили адвокатско възнаграждение на адв.Г. в размер на сумата 250 лв. В съдебно заседание на 14.06.2012 г. пред въззивния съд преди даване ход на делото съдът се е произнесъл по молбата на жалбоподателите за отказ от предявените искове. Ответниците по въззивната жалба, чрез адв. Г. са поискали присъждане на разноски по делото. С определение от същата дата съдът е прекратил производството по делото и е обезсилил постановеното решение от Софийски районен съд по гр.дело № 5717/93 г. В полза на ответниците по жалбата Й. М. и Д. М. са присъдени разноски по делото за адвокатско възнаграждение на основание чл.64,ал.3 ГПК/отм./ в размер на 250 лв. Съдът намира, че Й. и Д. М. своевременно са организирали защитата си по делото пред въззвната инстанция, изплатили са договореното адвокатско възнаграждение за упълномощения от тях адвокат и своевременно са поискали присъждане на разноски. Поради това на същите на основание чл.64,ал.3 ГПК/отм./ следва да се присъдят направените разноски при прекратяване на производството по делото, поради отказ от предявените искове.
Според чл.64,ал.3 ГПК/отм./ които норми са приложими в случая ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, но само ако същите са били направени – чл.64,ал.2 ГПК/отм./. Като взема предвид тези разпоредби съдът намира, че ответникът може да иска присъждане на направените разноски и при прекратяване производството по делото пред въззивната инстанция, поради отказ от иска, заявен от въззивниците-ищци. В. принцип от законодателя в разпоредбите на чл.64 ГПК/отм./ сега чл. 78 ГПК за начина на присъждане на направените по делото разноски от страните е, че разноските по делото се поемат от онази страна, която е станала причина за завеждане на делото. Това е страната, която е инициирала производство, което е приключило с отхвърляне на предявеният иск или с прекратяване на производството по делото. В разпоредбите на чл.64 ГПК/отм./ не е въведено изискване за присъждане на разноски в тежест на страна по делото, свързано с обстоятелството дали са извършвани процесуални действия в открито съдебно заседание. Както вече се отбеляза ответниците по въззивните жалби Й. и Д. М. за направили разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 250 лв. и своевременно са поискали присъждането им. Поради това тези разноски следва да им се присъдят, каквито са и изводите на съда в обжалваното определение. Доводите на жалбоподателите, че същите не дължат разноски, тъй като ход на делото пред въззивната инстанция не е даван са неоснователни.
Неоснователни са доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение с действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно разпоредбите на чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на текста към момента на сключване на договора за правна помощ от М. минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по дела с имуществен интерес, а в случая той е до 1000 лв. е 100 лв. Й. и Д. М. са изплатили на адв. Г. сумата 250 лв. адвокатско възнаграждение. Освен това съдът намира, че не следва да се намалява посоченото адвокатско възнаграждение с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото – касае се за няколко обективно съединени искове с правно основание чл.97,ал.1 ГПК/отм./, чл.108 ЗС и чл.4и ПРЗ на ЗСПЗЗ. С оглед естеството на правния спор и осъществената адвокатска защита съдът преценява, че изплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. В този смисъл са и изводите в обжалваното определение.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди като правилно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение от 02.11.2012 г. по гр.дело № 15342/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на С. В. Б., Ц. Т. М. и Н. М. Д. за изменение на постановено определение от 14.06.2012 г. по гр.дело № 15342/2012 г. на Софийски градски съд, с което молителите са осъдени да заплатят на Д. и Й. М. разноски пред въззивната инстанция в размер на 250 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: