О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
София, 16.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4657/2016 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. А. О., в качеството му на процесуален представител на И. Р. Д. против определение № 2044/15.09.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 971/2016 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 21790/15.07.2016 г. за изменение на постановеното по делото решение № 859/10.06.2016 г. в частта за разноските.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК се иска присъденият в полза на въззиваемата страна адвокатски хонорар от 1000 лв. да бъде намален до 300 лв., а евентуално да бъде редуциран до сумата от 701, 13лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата – В. А. Д..
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок – по арг. от чл. 62, ал. 2 ГПК, доколкото върху нея е отразено, че е получена по пощата с дата на пощенско клеймо в законоустановения едноседмичен срок. Изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което е допустима, като разглеждането й не е обусловено от наличието на основанията по чл.280 ГПК./ т. 24 по ТР № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/
Разгледана по същество е основателна.
Производството по в.гр.д. № 971/2016 г. по описа на ОС – Пловдив е образувано по жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство – И. Р. Д.. С решение № 859/10.06.2016 г. въззивният съд е потвърдил първоинстанционото решение, с което И. Р. Д. е осъден да заплати на В. А. Д. сумата от 2 767 евро, представляваща непогасена главница по договор за заем от 25.05.2011 г., сключен между страните по делото, и сумата от 1 028, 18 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 30.11.2011 г. до 11.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска – 11.06.2015 г. Районен съд -Пловдив е присъдил и сторените разноски по делото в общ размер от 997, 60 лв., представляващи според представения списък: 295, 20 лв. – държавна такса, 2, 40 лв. – допълнителна държавна такса и 700 лв. – адвокатски хонорар. Въззивният съд е присъдил разноски на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 1000 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, според приложения договор за правна защита.
С молба вх. № 21790/15.07.2015 г. въззивникът, чрез процесуалния му представител адв. А. О., е поискал изменение на постановеното решение в частта за разноските като бъде намален присъдения адвокатски хонорар на насрещната страна по делото, тъй като същият е прекомерен с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
По реда на чл. 248 ГПК Окръжен съд – Пловдив е постановил обжалваното определение. Посочил е, че действително размерът на присъденият хонорар от 1000 лв. е над минималния от 698, 98 лв., изчислен от него спрямо цената на исковете и на основание чл. 36 ЗА във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ, но е счел, че същият не е завишен и не е прекомерен с оглед процесуалното поведение на страните и осигурената правна защита от представителя на въззиваемия във връзка с направените от въззивника възражения.
Обжалваното определение е неправилно.
Разпоредбите на чл. 78, ал. 5 ГПК регламентира възможността да се иска присъждане на разноски в по-нисък размер в случай, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Доколкото възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е редовно заявено в последното открито съдебно заседание пред въззивния съд, настоящият състав намира, че същото е основателно и следва да бъде уважено. Въззивният съд правилно е посочил, че предявените искове не се отличават с фактическа и правна сложност. Обстоятелствата, че повереникът на въззивника е упражнил правото му на защита, като е направил съответните процесуални искания за събиране на доказателства и спиране на делото, както и това, че пълномощникът на насрещната страна е възразил, не обосновават различен извод относно сложността на делото. Следва да се отбележи, че пред първа инстанция, пълномощникът на ищеца го е защитавал срещу уговорен хонорар от 700 лв. Предвид същността на първоинстанционното производство, съгласно процесуалния закон от 2008 г., дейността и защитата на адвоката относно въвеждането на релевантни факти и доказването им с оглед законоустановените преклузии, е много по-значителна, отколкото тази във въззивното производство. Ето защо не може да бъде споделено виждането, че с оглед характера на производството,неговата правна и фактическа сложност и извършените процесуални действия, е обосновано адвокатско възнаграждение за втора инстанция над минималния размер, който настоящият състав изчислява в размер на 700 лв. Пред Окръжен съд – Пловдив не са събирани нови доказателства, не е установена различна фактическа обстановка по делото, нито са въведени нови възражения от страна на жалбоподателя – ответник в първа инстанция.
Като не е съобразил изложеното съставът на въззивния съд е постановил неправилен съдебен акт в производството по чл. 248 ГПК, който следва да се отмени и вместо това въззивното решение да бъде изменено в частта относно разноските, като бъде намален присъденият адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до размер от 700 лв..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2044/15.09.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 971/2016 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с което е отхвърлено като неоснователно искането с молба с вх. № 21790/15.07.2016 г. от И. Р. В., чрез адв. А. О., за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното решение № 859/10.06.2016 г. по възз.гр.д. № 971/2016 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА И. Р. Д. с ЕГН [ЕГН] да заплати на В. А. Д. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 700 лв. разноски, направени във въззивното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: