О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
София, 15.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5952/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Р.,чрез пълномощника му адв.Е.Т., против решение № 695/10.04.2013 г. по гр.д. № 3434/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено разпореждане от 10.05.2012 г. по гр.д.№ 274/2012 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд,в частта,в която е признато и допуснато изпълнение на решение № 10458/11.11.2010 год. на съда Р. В.,окръг В., Р.,с което родителските права по отношение на малолетната Н. С. Р., [дата на раждане] год. са предоставени за упражняване на майката Е. С .
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправните въпроси,касаещи производството по глава 52,раздел ІІ ГПК и по-конкретно: необходимо ли е при проверката за допустимост по чл.623,ал.2 ГПК,сезираният съд да провери и условията по чл.117 КМЧП във вр.чл.120,ал.1 КМЧП,като изложи мотиви във връзка с тази проверка,т.е. какъв е обхвата на самата проверка ; какво включва проверката установяваща липсата на „очевидно противоречие с обществената политика в държавата – членка …. като се взема предвид най-добрия интерес на детето”,визирана в чл.23,б.”а” от Регламент/ЕО/№ 2201/2003 год.,т.е.тълкуване на понятието „ обществена политика”,за които се поддържа,че са от обуславящо значение за изхода на спора и по които не е налице трайна практика на ВКС.
Ответникът по касация Е. С.,чрез пълномощника си адв.Ст.С. , представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция след анализ на доказателствата по делото и на основание чл.622,ал.1 ГПК,чл.623,ал.2 ГПК и чл.21,т.3 от Регламент/ЕО/№ 2201/2003 год. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, е зачела и признала на територията на Република България решение № 10458/11.11.2010 год. на съда Р. В.,окръг В.,Р.. Като достатъчно основание е отчела спазването на изискването на регламента за представяне на документите по чл.37,т.1,б.”а” и б.”б”и липсата на пречка по смисъла на чл.120 във вр.чл.117,т.2 и т.3 КМЧП.Чуждестранният съд е бил компетентен и според разпоредбите на българското право да предостави упражняване на родителските права на майката, тъй като майката и детето имат обичайно местопребиваване в Румъния,а бащата е с постоянен адрес в България.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.Първият от поставените въпроси е разрешен в съответствие с константната практиката на ВКС,според която правомощията на съда в производството по чл.622 и чл.623 ГПК са ограничени и те се изчерпват до проверка наличието на решение, представено в препис, заверен от постановилия го съд, с удостоверяване, че е влязло в сила. При тази строго формална процедура съдът, който е сезиран с искане за зачитане и признаване на решението на чуждестранния съд, е обвързан от установяването само на тези факти. Всички други обстоятелства стоят извън предмета на дело от такъв характер и се явяват неотносими към него. Процедурата, описана по-горе, е идентична на процедурата по Регламента,а процесуалната норма – чл. 623 ГПК не е неясна и не се нуждае от тълкуване.Вторият от поставените въпроси е неотносим,тъй като в решението липсват изводи относно понятието „обществена политика”,а освен това в практическото ръководство за прилагането на Регламента е пояснено ,че се има предвид обществения ред в държавата – членка.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 695/10.04.2013 г. по гр.д. № 3434/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: