О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
гр. София 29.05.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 27 май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр. дело № 926 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК, вр.чл.95,ал.5 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. № 23177/28.12.2018 г. от Н. М. Н., чрез адв.Н. М. срещу определение № 3581/19.11.2018 г., постановено по в.ч.гр.дело № 2832/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено без уважение като неоснователно искането на Н. М. Н. за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство във връзка с касационно обжалване на определение № 2680/20.08.2018 т. по в.ч.гр.дело № 2832/2018 г. на Софийски апелативен съд. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Искането на жалбоподателя е да се прогласи за нищожно обжалваното определение и делото се изпрати за разглеждане от законен съдебен състав на САС. Формулирани са и евентуални искания за обезсилване на обжалваното определение, като недопустимо, съответно за отмяна като неправилно и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявените искове от жалбоподателя.
В частната жалба е формулирано и искане да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по чл.628 ГПК по седем въпроса, които се свеждат до приложение разпоредбите на чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз.
Ответниците по частната жалба Прокуратура на РБългария и ОД на МВР гр. Шумен не са изразили становище по частната жалба.
Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е оставил без уважение, като неоснователно искането на Н. Н. за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство във връзка с касационно обжалване на определение № 2689/20.08.2018 г. по в.ч.гр.дело № 2832/2018 г. по описа на САС.
За да постанови този резултат съдът се е позовал на разпоредбата на чл.23,ал.3 от Закона за правната помощ /ЗПП/, според която по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът, съответно председателят на НБПП прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Посочил е, че съдът, съответно председателят на НБПП формира преценката си като взема предвид доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства.
Прието е, че според данните по делото жалбоподателят Н. Н. още в първата инстанция е упълномощил адв. Н. М., която да го представлява, че същата е подала исковата молба, като негов пълномощник, въззивната частна жалба, против определението на СГС, както и частната касационна жалба против определението на САС, с което въззивната частна жалба е оставена без уважение като неоснователна. Посочил е, че жалбоподателят Н. М. Н. е адвокат. С оглед на тези данни е формиран извод, че предоставянето на правна помощ е необосновано. Според съда ЗПП допуска предоставянето на правна помощ при наличието на определени предпоставки на лица с влошено материално и здравословно състояние, което не им позволява да упълномощят адвокат. Приел е, че в случая жалбоподателят има пълномощник още от първата инстанция, който има активно процесуално поведение. Изведен е извод, че поради това предоставянето на правна помощ би било необосновано.
Съдът е взел предвид разпоредбата на чл.24 ЗПП, според която правна помощ не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
Приел е, че от обстоятелствената част на исковата молба и от уточняващата такава за отстраняване на нередовности исковата претенция е очевидно неоснователна и необоснована. Приел е също, че ищецът Н. не е изложил никакви конкретни факти и обстоятелства, на които се основават исковете му за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят претендираното обезщетение за неимуществени вреди – не е посочил дали се касае за прекратено наказателно производство и ако е така, да посочи конкретен номер на делото, дали по това дело му е повдигнато обвинение и евентуално за какво престъпление, прекратено ли е същото, с какъв акт и на коя дата е влязъл в сила този акт. Посочил е, че ако се твърди деликт, респ.деликти от страна на служители на ответниците да изложи конкретни фактически твърдения за възложител, както и да посочи в какво се изразяват твърдените увреждащи действия. Съдът е приел, че на ищеца е указано от първоинстанционния съд, че при липса на конкретни фактически твърдения в исковата молба не може да се определи правната квалификация на иска и да се събере дължимата държавна такса. Прието е, че с уточняваща искова молба ищецът не е внесъл яснота с посочване на конкретни факти и обосноваване на причинната връзка между действията/бездействията на ответниците и претърпените от него вреди, т.е. петитума на исковата молба не е логическо следствие на обстоятелствената й част. Съдът е приел, че липсва конкретно, точно и последователно изложение на обстоятелствата, на които ищецът основава исковите си претенции за солидарно осъждане на двамата ответници по чл.2,ал.1,т.1 и т.3 ЗОДОВ. Приел е също, че ищецът не посочва по ясен начин факти, а само негови квалификации и изводи, какви са противоправните деяния на служители на ОД на МВР Шумен, за които иска ангажиране на отговорността на дирекцията. При тези съображения е формиран извод, че претенцията му е явно необоснована по смисъла на чл.24,т.2 ЗПП и поради това молбата за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство следва да се остави без уважение.
Обжалваното определение е валидно и допустимо.
Решаващите правни изводи на съда са правилни.
Ищецът Н. М. Н., чрез пълномощника адв.Н. М. е подал частна касационна жалба вх. № 16450/26.09.2018 г. против определение № 2680/20.08.2018 г. по в.ч.гр.дело № 2832/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна частна жалба от Н. М. Н., чрез пълномощника адв.Н. М. против определение от 02.02.2018 г. по гр.дело № 8841/2017 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.129,ал.3 ГПК е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото.
С разпореждане от 04.10.2018 г. по в.ч.гр.дело № 2832/2018 г. Софийски апелативен съд е оставил без движение частната касационна жалба на Н. Н. с указания за отстраняване на констатирани нередовности в едноседмичен срок от съобщението.
В срока за отстраняване на нередовностите жалбоподателят Н. е подал молба за предоставяне на правна помощ и за продължаване с един месец на всички законоустановени и указани от съда срокове по делото. По искането за продължаване на срок съдът е посочил, че не дължи повторно произнасяне, тъй като се е произнесъл по същото искане с определение № 3026/05.10.2018 г., в която част определението на САС не е обжалвано.
Видно от приложеното гр. дело № 8841/2017 г. на Софийски градски съд същото е образувано по подадена искова молба от Н. М. Н., чрез адв. Н. М.. С исковата молба са предявени искове с посочено правно основание чл.2,ал.1,т.1 и т.3 ЗОДОВ, чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз, във вр.с чл.6 от Договора за ЕС. В исковата молба са изложени фактически твърдения и искане за осъждане на ответниците в условията на солидарност да заплатят на ищеца сумата 570 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Към исковата молба е приложено адвокатско пълномощно от което е видно, че ищецът – адвокат Н. М. Н. е упълномощил адвокат Н. Х. М. да го представлява по всички предявени граждански искове, по които са образувани граждански дела пред съдилищата в страната до окончателното приключване на всяко конкретно дело пред всички съдебни инстанции/л.12/.
Съгласно чл.23,ал.3 от Закона за правната помощ по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът, съответно председателят на НБПП прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.Съдът, съответно председателят на НБПП формира преценката си като взема предвид доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства.
В настоящият случай жалбоподателят-ищец Н. М. е упълномощил адвокат Н. М. да го представлява в първоинстанционното производство, като видно от приложеното пълномощно към исковата молба упълномощаването е в сила до завършване на делото във всички инстанции. Исковата молба на Н. М. е подадена чрез адв. Н. М.. Въззивната частна жалба срещу определението на Софийски градски съд от 02.02.2018 г. по гр.дело № 8841/2017 г., с което е върната исковата молба на Н. М. Н. и е прекратено производството по делото е подадена от ищеца, чрез адв. Н. М.. Освен това и частната касационна жалба срещу определение № 2680/20.08.2018 г. по в.ч.гр.дело № 2832/2018 г. на Софийски апелативен съд също е подадена от ищеца чрез адв.Н. М.. Видно от данните по делото ищецът Н. М. Н. е адвокат.
Като взема предвид изложеното съдът намира за правилен извода на Софийски апелативен съд, че предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство по подадената частна касационна жалба вх. № 16450/26.09.2018 г. от Н. Н. против определение № 2680/20.08.2018 г. по в.ч.гр.дело № 2832/2018 г. на Софийски апелативен съд е необосновано. Правна помощ по граждански дела се предоставя в случаите, когато страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение – когато не притежава достатъчно доходи или имущество, осигуряващо и възможност да заплати сама дължимото адвокатско възнаграждение за съответната правна услуга. В настоящият случай жалбоподателят-ищец е упълномощил адвокат пълномощник още на първата инстанция и както се посочи по-горе това упълномощаване, според отразеното в пълномощното има сила до завършване на делото във всички инстанции. Правилен е и извода на съда, че упълномощеният от жалбоподателя адвокат има активно процесуално поведение, а именно подал е исковата молба, както и посочените по-горе частни жалби.
Правилно Софийски апелативен съд е приел, че в случая е налице и хипотезата на чл.24,т.2 от ЗПП. Съгласно посочения текст правна помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
Жалбоподателят Н. е поискал предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по подадената частна касационна жалба вх. № 16450/26.09.2018 г. против определение № 2680/20.08.2018 г. по в.ч.гр.дело № 2832/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение, като неоснователна частна жалба от Н. М. Н., чрез пълномощника адв.Н. М. против определение от 02.02.2018 г. по гр.дело № 8841/2017 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.129,ал.3 ГПК е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото.
С обжалваното с частната касационна жалба определение на Софийски апелативен съд е прието, че исковата молба на ищеца Н. М. е била оставена без движение с разпореждане от 20.09.2017 г. от първоинстанционния съд с указания ищецът да изложи конкретни фактически твърдения, на които се основават исковете за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди – да посочи дали се касае за прекратено наказателно производство и ако да, да посочи конкретен номер на делото, дали по същото дело му е повдигнато обвинение и за какво престъпление, прекратено ли е същото, с какъв акт и на коя дата този акт е влязъл в сила. Първоинстанционният съд е дал и указания ако ищецът твърди деликт, от страна на служители на ответниците да изложи конкретни фактически твърдения за възложител, както и да посочи в какво точно се изразяват твърдените увреждащи действия. В указания от съда срок ищецът е подал заявление от 23.10.2017 г., като видно от съдържанието на същото указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба не са изпълнени – не са изложени ясно, точно и последователно обстоятелствата на които ищецът основава исковите си претенции за солидарно осъждане на двамата ответници по чл.2,ал.1,т.1 и т.3 ЗОДОВ. В този смисъл е и извода на въззивния съд, формиран в определение № 2680/20.08.2018 г. по в.ч.гр.дело № 2832/2018 г., с което е оставил без уважение частната жалба на Н.Н..
Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав преценява, че се касае за очевидно неоснователна и необоснована претенция по смисъла на чл.24,т.2 ЗПП и молбата за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя Н. Н. следва да се остави без уважение, какъвто е и извода на Софийски апелативен съд в обжалваното определение. Освен това, както се посочи жалбоподателят Н. Н. е адвокат, което обстоятелство също води до извод за неоснователност на молбата за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по подадената частна касационна жалба.
Като взема предвид изложените съображения съдът преценява, че определението на Софийски апелативен съд в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди.
Съдът намира, че не са налице предпоставките, предвидени в чл.628 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по поставените в частната касационна жалба седем въпроса. Всеки от въпросите касае приложение разпоредбите на чл.47 от Хартата на основните права в ЕС. Правата по чл.47,ал.1 и ал.2 от Хартата на основните права в ЕС са ясни и не изключват уредба на начина на реализиране на тези права, чрез вътрешен нормативен акт във всяка държава член на ЕС. В случая такъв вътрешен нормативен акт е ГПК. В разпоредбата на чл.628 ГПК е предвидено условие за отправяне на преюдициално запитване, а именно преценката дали разпоредба на правото на ЕС или акт на негов орган е от значение за правилното решаване на спора – т.е. да е налице преюдициалност. Съдът преценява, че в настоящият случай тълкуването на разпоредбата на чл.47 от Хартата на основните права в ЕС не е от значение за правилното решаване на спора по делото. Следователно искането за оправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по поставените въпроси от жалбоподателя следва да се остави без уважение, тъй като не са налице предпоставките, предвидени в чл.628 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 3581/19.11.2018 г., постановено по в.ч.гр.дело № 2832/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено без уважение като неоснователно искането на Н. М. Н. за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство във връзка с касационно обжалване на определение № 2680/20.08.2018 г. по в.ч.гр.дело № 2832/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Оставя без уважение искането на Н. М. Н., чрез адв.Н. М., съдебен адрес [населено място], [улица] за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: