О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1074
гр. София 10.09.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 21 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4255 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Комисия за отменаме на незаконно придобито имущество [населено място] срещу решение № 621/01.04.2013 г. по гр.дело № 2166/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 1501/06.03.2012 г. по гр.дело № 242/2008 г. на Софийски градски съд и е отхвърлено искането по реда на чл.28, вр.чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ от К. [населено място] срещу К. К. П. за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност – ателие № 5, находящо се в [населено място], ул.”444”, № 8, със застроена площ от 79.63 кв.м., заедно с мазе със застроена площ от 4.29 кв.м.и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо парцел Х – 712, в кв.10 по плана на [населено място], м.”В.-ВЕЦ С.”, ? ид.част от складово помещение № 17, находящо се в [населено място], район „Л., [улица] със застроена площ 4.62 кв.м., находящо се в сградата построена в югоизточната част на УПИ-Х-712 в кв. 10 по плана на [населено място], м.”В.-ВЕЦ С.”, 25 бр. акции от капитал на [фирма] [населено място], сумата от 54.37 лв., представляваща наличност по сметка в [фирма] [населено място], лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.” с рег. № **-** НТ и сумата 2 040.86 лв. на основание чл.4,ал.2 от ЗОПДИППД/отм./.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени въпросите както следва: 1. въззивният съд се произнесъл по съществен процесуално правен въпрос, като в нарушение разпоредбата на чл.281,т.3 ГПК не е обсъдил всички доказателства и доводи на К.-К., решен в противоречие с практиката на ВКС – т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Според жалбоподателя необсъждането на посочените във въззивната жалба доказателства и доводи е довело до постановяване на неправилно решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, 2. при преценка на основателността на направеното мотивирано искане от К. не е необходимо да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 834/23.12.2010 г. по гр.дело № 1417/2009 г. на ВКС IV г.о., , решение № 671/09.11.2010 г. по гр.дело № 875/2010 г. на ВКС IV г.о. , решение № 66/26.07.2011 г. по гр.дело № 863/2010 г. на ВКС III г.о., решение № 463/28.07.2011 г. по гр.дело № 463/2010 г. на ВКС III г.о., всички постановени по реда на чл.290 ГПК, 3. необходимо ли е да се търси причинно-следствена връзка между престъплението за което лицето е осъдено и придобитото имущество или при преценка на основателността на мотивирано искане не е необходимо да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата К. К. П., чрез адв. С. О. и адв.И. И. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 356/12.12.2013 г. по гр.дело № 4255/2013 г. на ВКС, IV г.о. е спряно производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС.
Тълкувателно решение № 7 по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС е постановено на 30.06.2014 г., поради което производството по настоящото дело следва да се възобнови.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
От фактическа страна е прието за установено, че с присъда № 100/02.04.2003 г., постановена по н. о. х. д. № 549/2 000 година по описа на Софийски градски съд, К. К. П. е признат за виновен за това, че на 04.07.1996 година, в [населено място], в съучастие с В. Л. Л. в качеството на съизвършител, отнел чужда движима вещ мотоциклет „Я..“ F. 400 с рег. № СА **-**, собственост на И. И. Т. на стойност 598 753 неденоминирани лева, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои като кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила. Прието е, че присъдата е влязла в законна сила и същата е достатъчна по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ за предявяване на искане по чл. 28 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД/отм./ срещу признатото за виновно лице. Прието е също, че само влязлата в сила присъда, съответно споразумение не е достатъчно, за уважаване на направеното искане. Съдът е взел предвид разпоредбите на чл. 1, ал. 1 от ЗОПДИППД/отм./ и е приел, че предмет на закона е отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност и че според чл. 2 от същия целите му са предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от престъпна дейност.
Приел е, че с оглед на предмета и целите на ЗОПДИППД/отм./ в чл. 3, ал. 1 от същия са уредени предпоставките за започване на производството по закона. Според въззивния съд производството по посочения закон се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и срещу него е започнало наказателно преследване за престъпление по НК, от тези посочени в чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД/отм./. Прието е, че в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД е предвидено, че по реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3 от ЗОПДИППД/отм./, и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник. С оглед на посоченото съдът е направил извода, че предвиденото в ЗОПДИППД/отм./ отнемане на имуществото представлява гражданско правна санкция за осъществяваната от лицето престъпна дейност. Съдът е приел, че за да се приложи тази санкция не е достатъчно само да се установи придобитото от лицето имущество, а и че същото е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДРЗОПДИППД/отм./, както и липсата на законен източник на средствата за това придобиване. Прието е, че трябва да може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето.
Въззивният съд е приел, че съгласно пар.1,т.3 от ДР на ЗОПДИППД/отм./ „престъпна дейност“ е дейност, която осъществява състава на някое от престъпленията, изброени в чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД/отм./ и че с влязлата в сила присъда на наказателния съд или одобреното от него споразумение се установява дали дейността на лицето осъществява състава на някое от тези престъпения. Според съда тази преценка е изключена от правомощията на гражданския съд, разглеждащ искането за отнемане по чл. 28 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД/отм./, освен в случаите по чл. 3, ал. 2 от ЗОПДИППД/отм./, какъвто е прието, че не е настоящият. Прието е, че за да бъде уважено направеното искане за отнемане на имуществото трябва да бъдат установени факти и обстоятелства, въз основа на които да може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, така както същата е конкретизирана с влязлата в сила присъда.
Съдът е приел, че с влязла в сила присъда К. П. е признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК, като престъплението е имало за предмет моторно превозно средство и че същото попада сред тези изброени в чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, по повод на които може да се образува производство за отнемане по реда на закона, като конкретното деяние е посочено в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗОПДИППД /отм./.
Въз основа на заключение на съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Г. М. е прието, че за проверявания период от 01.04.1995 година до 31.12.2 006 година общия размер на приходите на К. П. е равен на 471.06 минимални работни заплати. За същия период общият размер на извършените разходи е в размер на 1 541.16 минимални работни заплати, съответно разликата между двете е в размер на 1 070.10 минимални работни заплати. От изслушаната СИЕ пред въззвния съд е прието, че за посочения период доходите на К. П. са в размер на 471.06 минимални работни заплати, а разходите са в размер на 656.64 минимални работни заплати или разликата между двете е 185.58 минимални работни заплати.
Съдът е приел, че за да се уважи искането за отнемане на имущество по реда на ЗОПДИППД /отм./ следва да се установи, че не е налице законен източник за придобиване на имуществото и с оглед на обстоятелствата в конкретния случай да може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност лицето.
Прието е, че с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж № 39/2000 година К. К. П. закупил от физически лица ателие № 5, намиращо се в [населено място], ул.”444” № 8, разположено на второ ниво в подпокривното пространство на сградата, заедно с мазе № 5 и ведно с 4.06 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо парцел Х-712 в кв. 10 по плана на [населено място], м. „В. ВЕЦ С.” за сумата от 23 700.00 лева, която продавачите са заявили, че са получили изцяло и в брой. В нотариалния акт е посочено, че ателието е изградено в груб строеж и данъчната оценка на същото е в размер на 23 798.80 лева. Съдът е приел, че по делото е представен договор от 06.11.2000 година, с който К. В. П. и Е. В. П., родители на К. К. П. са му предоставили сумата от 23 700.00 лева за закупуване на ателието от личните си влогове. В договора е удостоверено, че ателието се закупува за ползване от трите деца на К. П. и Е. П., но ще е на името на К. П., тъй като двете им дъщери не живеят в страната. Прието е, че от представените по делото платежно нареждане и удостоверение на 09.11.2000 година К. П. е изтеглил от сметката си в ТБ [фирма] [населено място] сумата от 23 800.00 германски марки, че на същата дата е сключен и договора за покупко-продажба на ателието. Съдът е възприел показанията на разпитаните свидетели К. П. и Е. П., като логични и непротиворечиви, които са потвърдили изготвянето на посочения договор от 06.11.2000 година, съответно първият от тях е заявил, че плащането на продавачите е извършено с изтеглената от него сума от ТБ [фирма] [населено място]. Съдът е преценил, че показанията на тези свидетели се подкрепят и от показанията на свидетелката А. А.. Въззивният съд е възприел показанията на посочените свидетели, тъй като в частта им за заплащане на сумата се подкрепят и от представените писмени доказателства за извършената от К. П. банкова операция. Прието е, че показанията на свидетелите се подкрепят и от представените писмени доказателства – удостоверение № RяБ-89**/12.11.2002 година, на СДВР, според което до 31.12.2007 година К. П. е бил адресно регистриран на адреса на родителите си, в каквато насока са показанията на същите. Съдът е приел, че от заключението на изслушаното по делото заключение на съдебно-графичната експертиза е установено, че текстът на договора от 06.11.2000 година е изпълнен от К. П., а подписите в него са изпълнени от К. П., Е. П. и К. П.. С оглед на тези съображения съдът е направил извода, че ателието е било придобито от К. П. със средства, които са били предоставени от родителите му и поради това няма връзка с установената с присъдата престъпна дейност. Според съда разликата между придобивната цена и пазарната такава може се дължи на състоянието, в което е закупено ателието, тъй като същото е било в груб строеж, и не е имало разрешение за въвеждане на сградата, в която същото се е намирало в експлоатация. Прието е, че описаното ателие не подлежи на отнемане по реда на ЗОПДИППД /отм./.
Относно придобитите с нотариален акт № 110/2001 година идеални части от гараж № 15 и складово помещение № 17, намиращи се в сградата построена в югоизточната част на УПИ-Х-712 в кв. 10 по плана на [населено място] съдът е приел, че имотите са придобити срещу дълга, който В. С. и Д. Г. са имали към гражданското дружество, в което е участвал и К. П. за обезщетяване за подобренията, направени върху собствения на прехвърлителите имот. Приел е, че според начина на придобиването на двата обекта и основанието, на което същото се осъществява в конкретния случай не може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност лицето. Поради това е направил извода, че и складовото помещение не подлежи на отнемане по реда на ЗОПДИППД /отм./, че това важи и за равностойността на идеалната част от гаража, който е прехвърлен на трети лица с нотариален акт № 14/2002 г.
За притежаваните от К. П. 25 броя акции от капитала на [фирма] [населено място] въззивният съд е приел, че са касае до бонова книжка издадена по реда на глава осма на ЗППДОП /отм./, поради което придобитите въз основа на същата акции не могат да бъдат свързани с престъпната дейност на лицето.
Прието е за искането за отнемане на сумата от 54.37 лева, представляваща наличност по сметка с № 1732131*******и нов № 1551*** BGN и сметка със стар № 161403******* и нов № 1551***BGN, двете в [фирма] [населено място], че двете сметки са открити на 22.10.1999 година, като първата е била с начално салдо 36.79 лева, а втората с такова от 36.79 лева. Приел е, че впоследствие по двете сметки не са извършвани внасяния на суми и тъй като откриването на двата влога е станало скоро след приключване на наборната военна служба на К. П., което е станало на 07.01.1999 година тези суми не могат да бъдат свързани с престъпната дейност на лицето и не подлежат на отнемане по реда на ЗОПДИППД /отм./.
При тези съображения въззивният съд е извел решаващия извод, че решението на Софийски градски съд следва да се отмени в уважената част на искането на К. по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ и същото искане да се отхвърли.
За да направи извода съдът не е възприел заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза пред първата инстанция, като е мотивирал становището си. Възприето е допълнителното заключение на вещото лице изслушано пред въззивната инстанция. Според същото заключение разликата между доходите на К. П. през проверявания период и разходите му за същия период е в размер на 185.58 минимални работни заплати. В сумата на приходите по това заключение е включена и сумата от 409.06 минимални работни заплати, получени като доходи от шест сделки с моторни превозни средства, като са извършени разходи за закупуване на моторни превозни средства в размер на 599.38 минимални работни заплати. Прието е, че от тях трябва да бъде приспаднат разход в размер на 126.87 минимални работни заплати за закупуване на лек автомобил марка „БМВ“, модел „520“, който е бил закупен на 20.09.1999 година, като според съда е установено, че това е станало със средства предоставени от родителите на К. П.. Приел е, че сумата, която се получава след това приспадане е в размер на 472.52 минимални работни заплати.
Съдът е приел, че за да се отчетат като приход средствата получени от сделките с моторни превозни средства следва да бъдат установени законни средства за придобиването им. Прието е, че същите не са придобивани по едно и също време, а в определена последователност, като след разпореждането с едно превозно средство е закупувано друго такова. С оглед на това съдът е направил извода, че с продажбата на едното превозно средство до известна степен е финансирано закупуването на следващото такова. Прието е, че поради това сумата от 409.06 минимални работни заплати не може да бъде изключена като доход на К. П. за проверявания период, както и сумата от 472.52 М. не може автоматично да бъде счетена като разход на П. за същия период. Според съда при заместването на едно имущество, за придобиването на което не е установен законен източник с друго имущество не се извършва нов разход, а само се придобива заместваща облага – едно незаконно придобито имущество е заменено с друго такова. Поради това е приел, че последното не може да се счита като приход на лицето, но заедно с това не може да се счита и като разход, тъй като такъв вече е направен при придобиване на първото имущество и сега не се прави нов такъв. Съдът е приел, че не е установено по категоричен начин, че придобитото от К. П. за проверявания период имущество, извън това, за което изрично е прието че е придобито със законни източници е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДРЗОПДИППД /отм./, а именно 60 000.00 лева. Направил е извода, че не е установено наличие на хипотезата на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ – да е налице придобито имущество на значителна стойност, за което в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник.
При тези съображения въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционното решение и е отхвърлил изцяло искането на К. по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението. Въпросът съдът доуточни и конкретизира както следва – за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните и да изложи собствени мотиви в решението си.
С т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава, че има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която е контролноотменителна и дейността й е проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. Прието е, че при въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество, че при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, че достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Прието е, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Въззивният съд е разрешил правният въпрос по същият начин. В настоящият случай съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото, включително и пред първата инстанция доказателства и е направил свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Решението е мотивирано, което е израз на дейността на въззивния съд като решаваща.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, формулиран в изложението. Така както е поставен въпросът същият не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи. Както се посочи по-горе решаващите правни изводи в обжалваното решение са – неустановяване, че придобитото от К. П. за проверявания период имущество, освен това, за което е прието, че е придобито със законни източници е на значителна стойност – 60 000 лв. по смисъла на пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./ и вторият извод, че не може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник.
Решаващите правни изводи на въззивния съд са в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 7/30.06.2014 г. по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, според която е необходимо да има връзка/пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл.3,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ и придобиването на имуществото, че е достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл.28 ЗОПДИППД/отм./. Обстоятелството, че от събраните по делото доказателства не е установено наличието на такава връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото от К. П. не обуславя извод за разрешен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Жалбоподателят е цитирал решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК по същият правен въпрос. Тези решения са постановени преди посоченото тълкувателно решение на ОСГК на ВКС, с което е уеднаквена съдебната практика по въпроса необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3 и придобитото имущество, времето на нейното осъществяване и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на ЗОПДИППД /отм./. Освен това разрешението на правния въпрос за необходимостта да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл.3 и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на ЗОПДИППД/отм./ в решение № 834/23.12.2010г. по гр.дело № 1417/2009 г. на ВКС IV г.о., решение № 66/26.07.2011 г. по гр.дело № 863/2010 г. на ВКС III г.о., решение № 463/28.07.2011 г. по гр.дело № 463/2010 г. на ВКС III г.о, всички постановени по чл.290 ГПК е в съответствие с тълкуването, дадено в т.решение № 7/30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС. Следователно не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Съдът преценява, че по същият правен въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като въпросът касае приложение на разпоредбите на чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по въпросите, поставени от жалбоподателя Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Възобновява производството по гр.дело № 4255/2013 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Не допуска касационно обжалване на решение № 621/01.04.2013 г. постановено по гр.дело № 2166/2012 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 5324/13.05.2013 г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез В.Б. – инспектор-юрист в ТД [населено място] на К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: