О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
София, 11.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и девети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА ч.гр.дело № 3553/2014 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Х. К. от [населено място], срещу определение №810 от 13.03.2014год. по в.ч.гр.д.№ 490/2014год. на В., с което по реда на чл.274 ал.2 ГПК е оставена без уважение частната му жалба против определение №17231 от 22.11.2013г. на В., постановено по гр.д.№ 14113/2013г., с което е прекратено производството по посоченото гражданско дело на В., образувано по предявения от него против Д. за н и с.к иск по чл.124 ал.5 ГПК, и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, оплакване за допуснати нарушения на процесуалния закон при постановяването му и се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК във връзка с въпроса : кое е мястото на възникване на спорното правоотношение по смисъла на чл.108 ал.2 ГПК – дали в [населено място], имайки предвид, че именно тук е съставен и сверен за вярност оригиналът на документа, чиято подправка се цели да се установи, или в [населено място]. Обосновава наличието на основанието с оплакването си за необоснованост на определението, тъй като въззивният съд без да изложи мотиви е формирал неправилен краен извод, че мястото е [населено място]. В изложението си касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и във връзка с въпроса : щом заверката за вярност на твърдения като подправен документ е извършена от РДНСК – [населено място], не следва ли да се счита, че висящият спор е възникнал от пряко отношение с с това местно поделение на ДНСК – [населено място]. Твърди, че точно в обратния смисъл е отговорът на този въпрос, даден от въззивната инстанция.
Ответната по жалбата страна не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
С определение №810 от 13.03.2014год. по в.ч.гр.д.№ 490/2014год. на В., по реда на чл.274 ал.2 ГПК е оставена без уважение частната жалба на С. Х. К. против определение №17231 от 22.11.2013г. на В., постановено по гр.д.№ 14113/2013г., с което е прекратено производството по посоченото гражданско дело на В., образувано по предявения от К. против Д. за н. и с. к. иск по чл.124 ал.5 ГПК, и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
За да постанови този резултат въззивният съд, споделяйки и мотивите на първостепенния съд и препращайки към тях на основание чл.272 ГПК, е приел, че производството пред В. е образувано по искова молба, депозирана от С. Х. К., с правно основание чл.124 ал.5 от ГПК срещу Д. за н. и с. к. – С. ; че в отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК, ответната страна е направила възражение за неподсъдност на делото, тъй като управлението на държавното учреждение е в [населено място], с искане за изпращането му за разглеждане от СРС; че съгласно чл. 108 ГПК исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище, а по спорове възникнали от преки отношения с техни поделения и клонове могат да се предявяват и по тяхното местонахождение. Обосновал е извод, че до изборна местна подсъдност, според предвиденото в тази разпоредба на процесуалния закон, се достига при спорове възникнали от преки отношения с поделения или клонове на юридическото лице – ответник, при което тези искове могат да се предявят освен по седалището или управлението на последните, и по местонахождението на поделението или клона, а в настоящия случай, не се касае до преки отношения между ищеца по предявения иск и клон на юридическо лице, поради което и компетентен да разгледа правния спор е Софийският районен съд по правилата на местната подсъдност.
При тези мотиви на въззивната инстанция съдът приема следното:
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл.281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В случая частният жалбоподател не е формулирал въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК .
В изложението за допустимост на касационното обжалване първият формулиран от касатора въпрос е : кое е мястото на възникване на спорното правоотношение по смисъла на чл.108 ал.2 ГПК – дали в [населено място], имайки предвид, че именно тук е съставен и сверен за вярност оригиналът на документа, чиято подправка се цели да се установи, или в [населено място]. Така поставен, въпросът не е правен, тъй като по същество касаторът го поставя в контекста на свои фактически изводи, които съдът не е приел да следват от обстоятелствата по делото, и към оплакванията си за неправилност и необоснованост на акта. Такъв е и вторият поставен въпрос , който според касатора се състои в това: щом заверката за вярност на твърдения като подправен документ е извършена от РДНСК – [населено място], не следва ли да се счита, че висящият спор е възникнал от пряко отношение с с това местно поделение на ДНСК – [населено място]. Това е така защото въпросът е свързан с фактите, подлежащи на доказване. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Така поставен въпросът не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставлява оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне. Същевременно във връзка и с двата въпроса жалбоподателят не е обосновал защо счита, че същите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. При липсата на такава обосновка за съда е невъзможно произнасянето по въпроса налице ли е поддържаната специфична предпоставка за допускане на касационното обжалване.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №810 от 13.03.2014год. по в.ч.гр.д.№ 490/2014год. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: