О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1394
София, 08.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4392/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от Б. Н. Ц. ,чрез пълномощника му адв.Я.М. и от адв.А.Г. – пълномощник на Д. Н. Д. против решение № 477/19.11.2014 год., постановено от Софийски окръжен съд по гр. д. № 204/2014 год., с което е потвърдено решение № 101/24.10.2013 г., постановено по гр. д. № 9/2013 г. по описа на Свогенски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от Б. Н. Ц. срещу Д. Н. Д. иск за изменение на мерките за упражняване на родителските права и издръжката на детето Б. Б. Ц., родено на 16.07.2000 г. и на детето Л. Б. Ц., родено на 04.03.2008 г., определени с решение по гр. д. № 86/2010 г. на същия съд, в частта, с която е изменен постановения с решението по цитираното дело режим на лични контакти между бащата и децата, както следва: определен е режим на свиждане между бащата Б. Н. Ц. и детето Б. Б. Ц. от 9 ч. на 18 октомври до 19 ч. на 25 октомври, от 9 ч. на 16 декември до 19 ч. на 26 декември, от 9 ч. на 18 февруари до 19 ч. на 22 февруари, от 9 ч. на 29 март до 19 ч. на 9 април, от 9 ч. на 23 май до 19 ч. на 27 май; определен е режим на свиждане между бащата Б. Н. Ц. и детето Л. Б. Ц. от 9 ч. на 18 октомври до 19 ч. на 25 октомври, от 9 ч. на 16 декември до 19 ч. на 26 декември, от 9 ч. на 18 февруари до 19 ч. на 22 февруари, от 9 ч. на 29 март до 19 ч. на 9 април, от 9 ч. на 23 май до 19 ч. на 27 май, както и всеки първи и трети петък и събота от месеца – от 9 ч. в петък до 19 ч. в събота, в частта, с която е отхвърлено искането на майката за ограничаване режима на лични контакти между бащата и децата, в частта, с която на основание чл.127а, ал.2 СК е разрешено на детето Б. Б. Ц. да напуска пределите на РБ с оглед пътуването му до Обединено кралство Великобритания и за периода на обучението му в училище „Ардингли колидж”, както и да пътува във всички други държави, посещението в които е част от учебната програма, придружаван само от майка си, или придружаван от друго лице само със съгласието на майка си, без писмено съгласие на бащата, в частта, с която е отхвърлено искането за даване на разрешение по отношение детето Л. Б. Ц. да напуска пределите на РБ, придружаван само от майка си, или придружаван от друго лице само със съгласието на майка си, без да е необходимо писменото съгласие на баща му.Отменено е решението, в частта, с която при определяне режима на лични контакти между бащата Б. Н. Ц. и децата е постановено децата да се взимат и връщат от него, като вместо това е постановено при осъществяване на режима на лични отношения на бащата Б. Н. Ц. с децата Б. Б. Ц. и Л. Б. Ц., децата да се предават от майката Д. Н. Д. в дома, в който живее бащата, находящ се на адрес: [населено място] ,[жк], вилна зона „К.-п. ч.”, [улица] , съответно да се взимат от този дом.
Б. Н. Ц. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявения срещу Д. Н. Д. иск за изменение на мерките за упражняване на родителските права и издръжката на детето Б. Б. Ц., родено на 16.07.2000 г. и на детето Л. Б. Ц., родено на 04.03.2008 г., определени с решение по гр. д. № 86/2010 г. на Свогенски районен съд.
Релевира доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа , че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за изменение на мерките за упражняване на родителските права,игнорирал е вредното за децата поведение на майката,а именно изолиране на бащата от тяхното възпитание и решения за обучението им , следствие на което е достигнал до грешни крайни изводи.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочат всички основания на чл.280, ал.1 ГПК по въпроса – следва ли съдът да обсъди не отделните,а съвкупността от конкретните за случая обстоятелства при преценката на интересите на децата – моралния облик на родителите,родителския капацитет,социалното им обкръжение,социално битовите условия,помощта на трети лица,пола и ползата от развитието им при всеки родител,който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС № 1/12.11.1974 г.,в т.12 на ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС,решение № 823/11.12.2009 год.по гр.д.№ 266/2009 г.на ВКС,ІІІ г.о. и решение № 290/7.11.2012 год. по гр.д.№ 640/2012 г. на ВКС,ІІІ г.о.Поддържа,че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото,а такава преценка е извършил избирателно ,поради което е изградил изводите си в полза на майката,воден от манталитета,че тя винаги е по-добрия родител.
Д. Н. Д. обжалва въззивното решение в частта, с която е изменен режима на лични контакти между бащата и децата,в частта ,с която е задължена при осъществяване на режима на лични отношения на бащата с двете деца да ги предава лично в дома, в който живее бащата, съответно да ги взима от този дом,както и в частта,с която е отказано заместващо съгласие по реда на чл.127а СК за малолетния Л..
Релевира доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Подържа ,че определения разширителен режим на лични отношения на бащата с двете деца се доближава до идеята за споделяно упражняване на родителските права /непозната правна фигура по националното законодателство/ и по този начин е подменено съдържанието на законовата норма,поради което решението в тази част е недопустимо.По отношение отказът на съдът да даде заместващо съгласие за малолетния Л. се твърди,че съдът не е взел предвид интересите на детето,а се е позовал на формални критерии и остаряла съдебна практика.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване,инкорпорирано в касационната жалба, се сочат бланкетно всички основания по чл. 280, ал. 1, ГПК по решаващите за делото въпроси : 1.Допустимо ли е в производство за изменение на режима на лични отношения между родител и дете за първи път да се въвеждат защитни мерки по чл.59,ал.4 СК,ако такива не са били определени при първоначалното определяне на режима на лични отношения;Какъв е обхвата от допустимите мерки по чл.59,ал.8 СК и попада ли в този кръг въвеждането на задължение на родителя,упражняващ родителски права да се грижи за осъществяване на личните отношения на другия родител;Не представлява ли това прекомерно обременяване на родителя упражняващ родителските права ,което излиза извън предела на възможните мерки по чл.59,ал.8 СК, за който въпрос се сочи бланкетно чл.280 ал.1 т.3 ГПК. 2.Относно заместващото съгласие за малолетния Л. се сочи чл.280,ал.1,т.1 ГПК,тъй като е разрешен в противоречие с решение по гр.д.№ 2564/14 год.на ВКС,ІV г.о.Сочи се и основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК ,без конкретно позоваване на съдебни актове.Сочи и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК,като счита,че ВКС следва да се произнесе относно правната същност на социалния доклад и възможността на съдилищата да възлагат на ДСП събиране на обективни данни за мнението на детето по определени въпроси,когато тези въпроси не могат да бъдат изяснени чрез непосредствено изслушване на детето.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1,т.1 , т.2 и т.3 ГПК.
Обжалваното решение е постановено по съединени за общо разглеждане дела, образувани по искови молби на Б. Н. Ц. и Д. Н. Д. . В исковата молба на Б. Ц. са изложени твърдения, че след влизането в сила на решението, с което са определени мерките за упражняване на родителските права, са настъпили следните нови обстоятелства: майката непрекъснато препятства упражняването на определения режим за лични контакти между бащата и децата, като по този начин отчуждава децата от него. Майката не полага лични грижи за децата и не осъществява постоянен надзор върху тях. Предявените искове са за изменение на мерките за упражняването на родителските права, чрез предоставянето им на него, за определяне на режим на лични контакти между майката и децата, както и за осъждане на майката да заплаща месечна издръжка в размер на 500 лв. за всяко дете. Като евентуално е направено искане за промяна на установения режим за лични отношения чрез увеличаване на контактите с децата. В исковата молба на Д. Д. са изложени твърдения за настъпили нови обстоятелства по отношение режима на лични отношения: от месец септември 2011 г. детето Б. учи в „Хандрокс парк”, като част от обучението му в колежа „Брайтън”, Великобритания, в който ще бъде обучаван от 2013 г. до 2018 г. Ваканциите му, през които единствено може да се връща в България, са следните: от 17 до 24 февруари; от 25 май до 3 юни; от 25 октомври до 4 ноември, като срещите с родителите трябва да бъдат разпределени по равно. В молба от 29.07.2013 г. е отразена настъпила промяна във ваканциите на Б.. По отношение на детето Л. е поставена диагноза „детска абсансна епилепсия”, което налага осигуряване на спокойна обстановка, без раздяла с майката. Предявените искове са за промяна режима на лични отношения между бащата и децата чрез неговото ограничаване и даване на заместващо съгласие за напускане пределите на РБ по отношение и на двете деца: детето Б. в периода 2013 г. – 2018 г., с оглед пътуванията му до посочени страни, в които се провежда част от учебния процес и за детето Л., с оглед необходимостта да придружава майката при пътуванията й в чужбина.
Въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото и позовавайки се на ППВС № 1/1974 год. е приела,че по своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. – новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма,като съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват и по какъв начин на положението на децата и на ефикасността на мерките, които определят същото.Посочила е,че е необходимо настъпилата промяна да е от такова естество, че да сочи на влошаване положението на децата при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права или да засяга ефикасността на взетите по-рано мерки или да са налице нови обстоятелства, с които би се подобрило положението на децата при предоставяне упражняването на родителските права на другия родител.Приела е,че е налице ново обстоятелство – създаване на пречки от страна на майката за осъществяване на установения режим на лични контакти на бащата и децата,което сочи на недостатъчни възпитателски и морални качества,но това единствено обстоятелство не съставлява основание за промяна на мерките за упражняване на родителските права. Не са налице останалите въведени като нови обстоятелства, които в съвкупност с горния факт да доведат до извод за необходимост от промяна на мерките за упражняване на родителските права с оглед интересите на децата.Съблюдавайки интересът на децата съдът е направил извод,че майката следва да бъде предпочетена като родител, който ще продължи да упражнява родителските права. Отчел е възпитателските качества на бащата като недостатъчни предвид установените факти за поведение, което е насочено към отчуждаване на детето Б. от майката и изразяващо се в отправянето на обидни думи срещу нея в присъствието на детето. Взел е предвид и обстоятелството,че детето Б. се е интегрирало успешно в училищната среда и по този начин е запазило психическото си равновесие;неговото желание и чувства, с оглед възрастта му /14 години/; конкретното му развитие, зрелост и психоемоционално му състояние. За детето Л. е приел,че се чувства по-спокойно в дома на майката, в обстановката, в която е свикнало да живее и към която е привързано. Охранявайки интересите на децата съдът е приел,че не се налага изменение на определения режим на упражняване на родителските права от майката, тъй като положението им при майката не се е влошило,а промяната във вече изградените им навици и установения порядък в живота би им причинила вреда и няма да способства за по-силно укрепване на връзката с бащата. При обсъждане на комплекса от обстоятелства е отчел и встъпването в нов брак от страна на бащата, съвместното съжителство, както и полагането на непосредствени грижи за детето на съпругата му.
Съдът е приел,че е налице промяна в обстоятелствата, която налага изменение на определения режим на лични контакти на бащата с децата чрез неговото разширяване. Позовавайки се на т.4 от ППВС № 1/1974 год. е посочил,че мерките относно личните отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на отношенията между деца и родители, като тези мерки не трябва да стават допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите; че тези мерки трябва да бъдат преди всичко в интерес на децата и чрез тях децата да общуват максимално пълноценно и с двамата родители,за да могат те да растат и се развиват под грижата и с подкрепата на двамата родители. Посочил е,че с оглед конкретните обстоятелства , следва да се предостави най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права,а запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата.Въз основа на тези критерии е определил конкретни дати за лични отношения с детето Б., предвид установените ваканции, като при престоя му в България времето да бъде разделено между двамата родители. В посочените периоди от време през ваканциите на детето Б. е определил и личните отношения с детето Л.,взимайки предвид установената голяма близост между братята. По предявеното искане от майката за ограничаване режима на лични контакти е приел ,че не са налице предпоставки за ограничаване режима на лични контакти,тъй като между децата и бащата не е настъпило отчуждение, напротив съществува добра емоционална връзка, която е необходима за правилното им развитие и възпитание,поради което ограничаването на контактите не е в интерес на децата. Предвид установеното от майката поведение, препятстващо режима на лични отношения, съдът е постановил осъществяването му, да се извършва чрез предаване на децата от нея в дома на бащата.
Относно поисканото разрешение по реда на чл.127а, ал.2 СК по отношение на детето Б. е прието,че е за целите на учебния процес, поради което е налице доказан интерес за детето от пътуванията за периода на обучението му и е необходимо заместване на съгласието на бащата за тяхното извършване, както и за пътуванията във всички други държави, посещението в които представлява част от учебната програма.
Прието е за неоснователно искането за даване на разрешение по отношение на детето Л. да напуска пределите на РБ, придружаван само от майка си, или придружаван от друго лице само със съгласието на майка си, без да е необходимо писменото съгласие на баща му,тъй като такова разрешение не може да бъде дадено за неограничен и неопределен брой пътувания във времето,а освен това то би нарушило и осъществяването на режима на лични контакти.
В производството за определяне на режим на лични отношения с ненавършило пълнолетие дете, представляващо спорна съдебна администрация на граждански отношения, основана и на съображения за целесъобразност, съдът не е обвързан с искания режим и може да определи различен от него, ако той е съобразен с най-добрия интерес на детето. С оглед на това определянето на различен от поискания режим не представлява произнасяне „плюс петитум” и решението не е недопустимо.
По касационната жалба на Б. Н. Ц.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице.Посочената съдебна практика е от категорията на задължителна практика на ВКС, но това не е достатъчно да се приеме, че е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът е следвало да конкретизира в какво се състои противоречието между обжалваното решение и цитираната съдебна практика. С оглед твърденията, че родителските права са определени в нарушение на Постановление на Пленума на ВС № 1/74 г. следва да се приеме, че жалбоподателят поставя въпроса за водещите критерии, от които съдът следва да се ръководи при определяне мерките за упражняване на родителските права. В Постановление №1/12.11.1974 г.на Пленума на ВС/т.V/,което не е загубило силата си,са изброени обстоятелства,чийто промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителските права.Те са разделени в две групи.В първата се включват промени, които засягат положението на детето и такива,които засягат мерките и тяхната ефективност,а втората/„особена група”/, включва обстоятелства, които са свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите,по повод задължителното спазване на вече определените мерки Всяка една от тези групи включва примерно изброени обстоятелства,при наличието на които – след съвкупна преценка и баланс на всички други съотносими към конкретния случай обстоятелства – може да се стигне до промяна на вече определените мерки.Преценката се прави в зависимост и за да се защитят интересите на детето.Посоченото обстоятелство:”пречки на родителя,който отглежда детето,за осъществяване на личните отношения с другия родител”е включено в особената група на нововъзникналите права и задължения на родителя по повод задължителното спазване на вече определените мерки. Няма спор,че общуването на детето с всеки един от родителите е необходимо за неговото формиране като личност и съдейства за правилното му развитие и възпитание.Поведение на родител,на който е предоставено упражняването на родителските права,с което възпрепятства контакта с другия родителя не е в интерес на детето.Дали подобно поведение е основание за промяна на вече определените мерки относно упражняването на родителските права, е въпрос на конкретна преценка, която следва да се направи съобразно установените по делото факти относно характера,вида и честотата на това поведение,като бъде взето пред вид – как това се е отразило на детето и другите релевантни факти.Във всички случаи следва да се извърши задълбочена съпоставка на съотносимите в конкретния случай обстоятелства относно възпитателските качества на всеки един от родителите,моралния облик,начин,вид, продължителност, ефективност на полаганите грижи към детето,желанието да живеят с детето, привързаността на детето към съответния родител, дали родителя разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, социалната среда,в която предстои да живее детето след евентуалната промяна /включително бит,нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица/,жилищно-битови условия на живот, финансови възможности,начин на живот,пол и възраст на детето. При постановяване на обжалваното решение, съдът е определил мерките по упражняване на родителските права, като е изходил приоритетно от интереса на детето и е обсъдил всички доказателствата в този контекст.
Цифровото посочване на чл.280,ал.1,т.2 ГПК не е достатъчно за допускане на касационно обжалване по релевираното основание.Освен това липса позоваване и представяне на влезли в сила съдебни решения на съдилища.
Релевираното от касаторът основание по т.3 на чл.280 ,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, защото касаторът се позовава бланкетно и не обосновава самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид , че относно критериите, от които съдът изхожда при преценка интереса на детето е налице последователна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от промяна, а с разпоредбата на чл.59, ал.4 СК от 2009 г. са посочени по-конкретни обстоятелства, които съдът следва да прецени когато предоставя упражняването на родителските права, които законодателят е възприел от досегашната съдебна практика, като особено важни за интереса на детето.
По касационната жалба на Д. Н. Д.
Повдигнатите от касатора въпроси са обусловили крайното решение, но те не са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По формулираните въпроси в пункт първи релевираното основание по т.3 на чл.280 ,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, защото касаторът се позовава бланкетно и не обосновава самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид , че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Така формулирани въпросите са общи и не са свързани с конкретно правно разрешение на въззивния съд.Освен това налице е трайно установена съдебна практика, според която мерките, с които се уреждат личните отношения между детето и родителя, който след развода не упражнява родителските права, винаги следва да са конкретни и да улесняват правилните отношения на детето с двамата родители. Те трябва да обезпечават колкото е възможно по-широк контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права, освен ако поведението му не поставя детето в опасност. Родителите имат еднакви права и задължения към детето и когато ги упражняват в негов интерес, няма основание да се ограничават тези им права. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в него интерес, а не във вреда.В случая въззивният съд, в съответствие с трайната и задължителна практика, при определянето на личните отношения между малолетните деца и бащата, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, се е съобразил с всички обстоятелства на конкретния случая, имащи отношение към интересите на децата – взел е предвид възрастта на децата, отчел е значението на наличието на пълноценни отношения с двамата родители за правилното им развитие, съобразил е качествата на бащата /наличието на необходимия родителски капацитет, загриженост и привързаността към децата/, взел е предвид влошените отношения между родителите и негативното отражение, което биха могли да окажат върху психиката на децата непрекъснатите конфликти между тях.
Не е налице основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване във връзка с поставения втори правен въпрос. Възприетото в обжалваното решение разрешение е съобразено с цитираното решения № 286/21.10.2014 год. по гр.д.№ 2564/14 год.,на ВКС,ІV г.о.,с което е прието,че когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави.Както в посоченото съдебно решение,така и в постоянната практика на ВКС /Р № 446/30.06.2010 год. по гр.д. № 4549/2008 год. на ВКС, 4 г.о., Р № 697/01.11.2010 год. по гр.д. №1952/2010 год. на ВКС, 4-то г.о.,Р № 147/19.04.2011 год. по гр.д. № 845/2010 год. на ВКС, 3 г.о./ безпротиворечиво е застъпено становището,че разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласие на единия от родителите, не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, като интереса на детето се преценява във всеки конкретен случай.
Цифровото посочване на чл.280,ал.1,т.2 ГПК не е достатъчно за допускане на касационно обжалване по релевираното основание.Освен това липса позоваване и представяне на влезли в сила съдебни решения на съдилища.
Не е налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по последния от поставените въпроси,на което касатора отново се позовава бланкетно.За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че според последователната и непротиворечива съдебна практика, желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интереса на децата. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.Освен това ,така формулиран въпросът е общ и не е свързан с конкретно правно разрешение на въззивния съд. Практиката на ЕСПЧ е само цитирана, без да се излагат съображения за възприемане на актуално, значимо и приложимо в случая правно мислене, като развитие на правото и точното прилагане на закона.
При този изход на спора разноски не се дължат.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 477/19.11.2014 год., постановено от Софийски окръжен съд по гр. д. № 204/2014 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: