О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
гр. София 22.11.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 21 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 6984 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца А. С. Г., чрез адв. В. С. срещу разпореждане № 1857/16.05.2013 г. по в. гр.дело № 190/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на А. С. Г., чрез адв.В.С. против решение № 490/18.01.2013 г. по в.гр.дело № 190/2012 г. на Благоевградския окръжен съд като недопустима.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е нищожно, немотивирано и незаконосъобразно. Иска отмяна и връщане на делото на въззивния съд за администриране на подадената касационна жалба по реда на чл.287 ГПК.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275,ал.1 ГПК срещу валидно разпореждане на въззивен съд, което подлежи на инстанционен контрол и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното разпореждане съдът е приел, че касационната жалба, подадена от ищеца А. С. Г. е процесуално недопустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно гражданско дело с цена на иска под 5000 лв., поради което същото на основание чл.280, ал. 2 ГПК не подлежи на касационен контрол.
Извода на съда е правилен.
Жалбоподателят А. С. Г. е подал касационна жалба срещу въззивно решение № 490/18.01.2013 г. по в.гр.дело № 190/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1793/05.07.2011 г. по гр.дело № 676/2007 г. на Санданския районен съд и допълнително решение № 2490/11.10.2011 г. по същото дело на СРС. С оставеното в сила решение № 1793/05.07.2011 г. по гр. дело № 676/2007 г. на Санданския районен съд е отхвърлен иска, предявен от жалбоподателя против М. И. П., С. И. Т., В. Д. С., Б. Д. С., Ч. К. В., А. К. В., М. Г. Щ., К. К. К., Г. К. К., В. К. К., И. И. Ш., Н. А. Т. и А. Н. Б., М. А. С., М. З. Л., И. З. С. и Р. З. А. за предаване на владението на имотите – лозе с площ от 3 дка в м.”С. л.” в землището на [населено място], имот № 0360006 по плана на земеразделяне на селото и лозе с площ от 9.002 дка в м.”Ж.” в землището на [населено място], имот № 037009 по плана за земеразделяне на селото.
Видно от приложената на л. 37 на гр.дело № 676/2007 г. на Санданския районен съд Удостоверение изх. № 2753/31.10.2007 г., издадено от [община] данъчната оценка на имотите лозе с площ от 3 дка в м.”С. л.” в землището на [населено място], имот № 0360006 по плана на земеразделяне на селото и лозе с площ от 9.002 дка в м.”Ж.” в землището на [населено място], имот № 037009 по плана за земеразделяне на селото е общо в размер на 1069 лв. Възоснова на тази данъчна оценка е определена цената на иска с пр.осн.чл.108 ЗС и е внесена държавна такса.
Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв.
В случая за определяне цената на иска се прилагат разпоредбите на чл.55,ал.1,б.”б” ГПК/отм./ на осн. пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК в сила от 01.03.2008 г., тъй като исковата молба е постъпила в Районен съд [населено място] на 10.10.2007 г.. Според чл. 55,ал.1,б.”б” ГПК/отм./ цената на предявения иск за собственост е в размер на ? от данъчната оценка на имотите, а ако няма такава в размер на ? от пазарната цена на имотите. Съгласно чл.56 ал.1 ГПК/отм./ цената на иска се посочва от ищеца. Този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска – чл.56,ал.1,пр.2-ро и 3-то ГПК/отм./. Възоснова на цената на иска, посочена от ищеца или определена от съда по реда на чл.56, ал.1,пр.2 и 3 ГПК/отм./ се определя родовата подсъдност, дължимата държавна такса и правният интерес от съответното исково производство.
Относно касационното обжалване и преценката дали въззивното решение подлежи на обжалване съобразно установеното изискване в чл.280,ал.2 ГПК законодателят не е установил различни изисквания от посочените за определяне цената на иска.
По предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС от жалбоподателя А. С. Г. цената на иска е определена на основание данъчната оценка на имотите, която е общо 1069 лв. Между страните въпросът за размера на цената на иска не е бил спорен и поради това не е прилаган редът, предвиден в чл.56,ал.1,пр.2-ро и 3-то ГПК/отм./. Правилно въззивният съд е приел, че възоснова на тази оценка се определя цената на иска и е приложил разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК.
Изложените съображения налагат извода, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол, а подадената касационна жалба е процесуално недопустима, в какъвто смисъл е и извода на съда в обжалваното разпореждане. Последното като правилно следва да се потвърди.
Доводите в частната жалба за неправилност на изводите на въззивния съд, че цената на иска е под 5000 лв. са неоснователни. Цитирани са решения на състави на ВКС, които са постановени по приложението на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията на текста до 21.12.2010 г., според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Съгласно чл.280,ал.2 ГПК в редакцията на текста, считано от 21.12.2010 г. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. Обжалваното разпореждане е постановено при действието на последната редакция чл.280,ал.2 ГПК и както се посочи по-горе същото е съобразено с този текст.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава разпореждане № 1857/16.05.2013 г. по в. гр. дело № 190/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на А. С. Г., чрез адв.В. С. против решение № 490/18.01.2013 г. по в.гр.дело № 190/2012 г. на Благоевградския окръжен съд като недопустима.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: `