О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София, 08.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание нa двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 3194/2018 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Д. Д., приподписана от адв. Д. С., против определение № 1901/18.06.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 2431/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 7669/02.04.2018 г. по гр.д. № 8168/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба и приложенията към нея се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на чл. 132, ал. 1 КРБ. Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане до касационна проверка.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за отвод на членовете му на основание чл. 22 ГПК.
С обжалваното въззивно определение САС е приел, че са налице предпоставките по чл. 126 ГПК и производството по делото правилно е прекратено от първоинстанционния съд на това основание. Посочил е, че производството по делото е образувано по искова молба от 22.06.2015г., с която М. Д. Д. е предявил искове с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу Прокуратурата на Република България и с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу Н. К., Р. В. и М. С. за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение от 6 600 000 лева за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 3 000 000 лева. Въззивният съд е изискал служебна справка по гр.д. 13198/2012г. по описа на СГС, към която е приложен препис от исковата молба от 03.10.2012 г. Констатирал е, че предявените искове по това дело са между същите страни, на същите основания и за същите искания като тези по гр.д. № 8186/2015 г. При тези данни е направил извод, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че между гр.д. № 13198/2012 г. и гр.д. № 8186/2015 г. е налице пълно тъждество, поради което производството по по-късно заведеното дело правилно е прекратено.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК /в ред. ДВ бр. 86/2017 г./, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Настоящият състав намира, че редакцията на законовите разпоредби изисква Върховният касационен съд да се произнесе на първо място относно наличие на основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал. 2 ГПК. Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Предишните инстанции са извършили цялостна служебна проверка за тъждественост на двете дела, образувани пред СГС – гр.д. № 13198/2012 г. и гр.д. № 8168/2015 г., която е обусловила изводите им за приложението на разпоредбата на чл. 126 ГПК. Изложили са ясни и конкретни мотиви във връзка с извършената преценка. Въпреки че е само бланкетно заявено, настоящия състав намира за необходимо да се произнесе и по оплакването за нарушение на чл. 132 от Конституцията на Република България. Посочената норма гласи, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Текстът на конституционната повеля по никой начин не може да се свърже с въпроса относно допустимостта на производството по иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото искане вече е бил предявен иск в друг или в същия съд. Единствено чл. 132 КРБ определя т.нар. функционален имунитет на магистратите, който би обусловил недопустимост на производството на друго основание. Този въпрос не е бил предмет на разглеждане и обсъждане в атакуваното определение.
Не е формулиран и правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение / респ. определение/, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание, е достатъчна, за да не се допуска касационна проверка на обжалвания съдебен акт, без да се разглежда наличието на допълнителни предпоставки. В приложеното изложение не е формулиран правен въпрос. Преповторени са съжденията и оплакванията от частната касационна жалба.Само за пълнота на мотивите следва да се отбележи, че не са посочени никакви актове, които да попадат в предметния обхват на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1901/18.06.2018 г. по възз.ч.гр.д № 2431/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: