О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
гр. София 30.03.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 27 март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр. дело № 202 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответниците Е. Л. В., Б. Ф. С., С. Ф. Г., В. Ф. Я., В. Т. Т., С. Т. С., С. И. С., Д. И. С., Л. И. М., С. И. Н., А. М. Д., Ц. С. В. и Г. С. С., всички чрез адв.К. Н. срещу определение № 795/30.10.2015 г. по в.гр.дело № 35/2015 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е допълнено постановеното по делото решение № 309/07.08.2015 г., като е отменено решение № 940/13.11.2014 г., постановено по гр.дело № 5702/2010 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която ищците С. Г. Д. и В. Н. Д. са осъдени да заплатят на ответниците по делото Е. Л. В., Б. Ф. С., С. Ф. Г., В. Ф. Я., В. Т. Т., С. Т. С., С. И. С., Д. И. С., Л. И. М., С. И. Н., А. М. Д., Ц. С. В. и Г. С. С. сумата 560 лв. разноски по делото. Вместо отменената част са осъдени всички жалбоподатели и необжалвалите определението ответници Е. Л. Г., Е. В. Л., лично и като законен представител на Д. Д. Л., Г. Д. Л., Я. Д. И. и Р. С. В. да заплатят на С. Г. Д. и В. Н. Д. сумата 830 лв. разноски по делото, съобразно уважената и отхвърлената част на иска. Подадената касационна жалба в частта, с която се обжалва определението на Пернишкия окръжен съд представлява частна жалба. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Искането е за отмяна и постановяване на друго, с което се отхвърли искането на ищците за присъждане на разноски по делото за първата и въззивна инстанции.
Ответниците по частната жалба С. Г. Д. и В. Н. Д., чрез адв.К.Б. в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на частната жалба.
Въззивното определение на Пернишкия окръжен съд от 30.10.2015 г. не е обжалвано от ответниците Е. Л. Г., Е. В. Л., лично и като законен представител на Д. Д. Л., Г. Д. Л., Я. Д. И. и Р. С. В.. В тази част по отношение на посочените ответници определението е влязло в сила.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни в срока по чл. 248,ал.3 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че подадената молба от ищците за допълване на въззивното решение в частта за разноските е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.248, ал.1 ГПК и от надлежни страни. Прието е, че разгледана по същество молбата е основателна, тъй като с постановеното решение въззивният съд не се е произнесъл относно разноските.
С оглед на това е прието, че на основание чл.248, ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде допълнено в частта му за разноските като се отмени първоинстанционното решение в частта, имаща характер на определение, с която ищците С. Г. Д. и В. Н. Д. са осъдени да заплатят на ответниците-жалбоподатели сумата от 560 лв. разноски по делото и вместо него в тази част се постанови ново определение, с което ответниците-жалбоподатели се осъдят да заплатят на ищците сумата от 830 /осемстотин и тридесет/ лева, представляваща направени по делото разноски съобразно уважената и отхвърлената част на иска.
Изводите на въззивния съд са правилни.
С решение № 309/07.08.2015 г. по в.гр.дело № 35/2015 г. Пернишкият окръжен съд като въззивна инстанция е отменил решение № 940/13.11.2014 г., постановено по гр.дело № 5702/2010 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска, предявен от С. Г. Д. и В. Н. Д., с който са поискали да бъде признато за установено по отношение на ответниците Е. Л. Г., Е. В. Л., лично и като законен представител на Д. Д. Л., Г. Д. Л., Е. Л. В., Б. Ф. С., С. Ф. Г., В. Ф. Я., В. Т. Т., С. Т. С., С. И. С., Д. И. С., Л. И. М., С. И. Н., Я. Д. И., А. М. Д., Р. С. В., Ц. С. В. и Г. С. С., че ищците са собственици на дворно урегулирано място с площ от 765 кв.м., съставляващо част от имот с пл. № 1076 по кадастралния план на [населено място], което е неправилно заснето като част от имот № 17009 по КВС на [населено място], възстановен на наследници на Г. Д. Т. – нива от 1.500 дка в м.”О.”, притежаван от А. П. А. с договор от 1956 г. и последващ договор от 1966 г., както и на основание давностно владение. Вместо отменената част е признато за установено по отношение на посочените ответници, че ищците С. Г. Д. и В. Н. Д., двамата от [населено място], Пернишка община са собственици по договор от 1966 г. и давностно владение на дворно урегулирано място с площ от 765 кв.м., съставлявашо част от имот пл. № 1076 по кадастралния план на [населено място], общ.П., обозначен на приложена скица № 4 от заключението на в.л. Ал. Ц. с червен цвят и с буквите ФОВГДЕЖТУФ, което заключение и скица са неразделна част от решението и който имот неправилно е заснет като част от имот № 17009 по КВС на [населено място], възстановен на наследници на Г. Д. Т.. Със същото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за площта на имота над 765 кв.м. до 1000 кв.м. и е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен по отношение на ответниците В. Д. Д. и М. И. М. и е прекратено производството по делото в частта по отношение на тези страни.
С въззивното решение съдът не се е произнесъл по искането на ищците за присъждане на разноски пред първата и въззивна инстанция.
С молба вх. № 5157/18.09.2015 г. в срока по чл.248,ал.1 ГПК ищците са поискали да се допълни въззивното решение, като се отмени първоинстанционното решение в частта, с която в тежест на ищците са присъдени разноски и им се присъдят разноски за първата и въззивна инстанции с оглед изхода на делото.
Видно от приложените по делото писмени доказателства направените разноски от ищците пред първата и въззивна инстанции са общо в размер на сумата 1085 лв., в която се включва изплатеното адвокатско възнаграждение за първата и въззивна инстанция, внесени държавни такси по исковата молба и въззивната жалба и 110 лв. внесена сума за възнаграждение на вещо лице. За направените разноски от ищците е представен списък пред въззивния съд.
Въззивният съд правилно е приел, че с оглед уважената и отхвърлена част на иска разноските за първата и въззивна инстанция, които следва да се присъдят на ищците са в размер на сумата 830 лв. Така определения размер е съответен на уважената част на иска. Положителния установителен иск за собственост на недвижим имот е уважен от въззивния съд за част от имота, описан в решението с площ от 765 кв.м. Първоинстанционното решение в частта, с която същият иск е отхвърлен до пълния размер от площта на имота над 765 до 1000 кв.м. е потвърдено. С оглед на посоченото съдът преценява, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 795/30.10.2015 г., постановено по в.гр.дело № 35/2015 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: