О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
гр. София 17.03.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 34/2015 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от [фирма], чрез пълномощника адв. Л.Д., против определение № 646/29.10.2014 г. по ч. гр. дело № 506/2014 г. на Сливенски окръжен съд, с което е отменено разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 07.05.2014г. по ч.гр.д. 1999/2014 г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която е наредено на В. А. Б. да му заплати, солидарно с [фирма] и И. С. Д. сумата от 1703,89 евро, представляваща непогасен остатък на задължение по договор за заем № 8-782/15.111.2011 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 6036/15.11.2011 г. на нотариус Н. В., ведно със законната лихва, считано от 29.04.2014 г. до окончателното изплащане, сумата от 700 евро, представляваща еднократно обезщетение в размер на 20% от заемната сума съгласно чл. 17 от договора за заем и разноските по делото в размер на 94,03 лв. и е отхвърлено искането за незабавно изпълнение в същата част.Обезсилен е издадения изпълнителен лист от 07.05.2014г. по ч.гр.д. 1999/2014 г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която е наредено на В. А. Б. да му заплати, солидарно с [фирма] и И. С. Д. сумата от 1703,89 евро, представляваща непогасен остатък на задължение по договор за заем № 8-782/15.111.2011 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 6036/15.11.2011 г. на нотариус Н. В., ведно със законната лихва, считано от 29.04.2014 г. до окончателното изплащане, сумата от 700 евро, представляваща еднократно обезщетение в размер на 20% от заемната сума съгласно чл. 17 от договора за заем и разноските по делото в размер на 94,03 лв.
Жалбоподателят излага доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Искането е обжалваното определение да бъде обезсилено.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК във връзка със следните формулирани процесуалноправни въпроси: 1. Има ли правомощие въззивният съд в производство по частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл. 419 ГПК, в случай, че отмени разпореждането за незабавно изпълнение и обезсили издадения изпълнителен лист, да обезсили и самата заповед за изпълнение; 2. Приложима ли е нормата на чл. 60, ал.2 ЗКИ относно доказване обявяването на банкови кредити за предсрочно изискуеми и спрямо договорите за заем, сключвани от финансови институции (различни от кредитните такива) в производство по чл. 418 ГПК в хипотезата на чл. 417, т. 3 ГПК; 3.Следва ли отрицателният факт на неплащане на парично задължение на договорен падеж да се доказва по реда на чл. 418, т. 3 ГПК с официален или изходящ от длъжника частен документ, за да се обоснове изискуемост на парично задължение, респективно предсрочна изискуемост на остатъка по цялото задължение. Позовава се на съдебни актове на ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба В. А. Б. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV Г.О., намира, че подадената частна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
С обжалваното определение Сливенският окръжен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по подадена от В. А. Б. частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение, съдържащо се в издадената на 07.05.2014 г. по ч.гр.д. 1999/2014 г., по описа на Сливенския районен съд заповед № 1360 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Въззивният съд е констатирал, че във връзка с подадено заявление по чл. 417 ГПК Сливенският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК, а именно – заем с нотариална заверка на подписа. За да отмени обжалваното разпореждане, съдът се е позовал на даденото задължително разрешение в т. 4 ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, като е приел, че незабавно изпълнение може да се допусне само за вземания за реално изпълнение на договора, т.е. за суми или вещи, които трябва да се предадат по силата на самия договор като задължение за една от страните. Доколкото в случая заявителят е претендирал права във връзка с настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит, съдът е счел за неоснователно възражението на заявителя – ответник по частната жалба, че не е необходимо да представя доказателства относно вземането, предмет на подаденото заявление. Въззивният съд е приел, че макар разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК да не изисква доказване на фактическия състав на развалянето на договора, кредиторът във връзка с изискването на чл. 418, ал. 2 ГПК е следвало да представи документи по смисъла на чл. 418, ал. 3 ГПК, установяващи настъпването на обстоятелства, касаещи предсрочно изискуемите факти и предвиденото в чл. 17 от договора за заем обезщетение.
Съгласно Тълкувателно решение 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 8, в което е възприето, че въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване, подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Според мотивите на посоченото тълкувателно решение в закона заповедното производство, каквото е настоящото, е уредено като двуинстанционно. Актовете, с които заповедният съд се произнася по съществото на производството, са заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, респ. разпореждането, с което се отказва издаване на такава, и заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, респ. отказ за издаване на такава. Според изричните разпоредба на чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване /освен в частта за разноските/- обжалваем е отказът за издаване на заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение /чл.413, ал.2 и чл.418, ал.4 ГПК/, а при издадена заповед за незабавно изпълнение може да се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение /чл.419, ал.1 ГПК/. При преценката дали заповедното производство е двуинстанционно или триинстанционно следва да се изхожда от обжалваемостта на тези актове. Законът не е предвидил, че в посочените хипотези въззивните определения, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване. След като на това основание заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство.
Според разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Следователно заповедното производство не е „друго производство“, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство.
Систематичното място на Глава 22 ГПК /“Касационно обжалване“/ е в Част Втора /“Общ исков процес“/ и следователно поначало законодателят е предвидил триинстанционно разглеждане по отношение на исковите производства. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично – чл. 396, ал. 2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена.
С оглед гореизложоеното частната жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, подадена от [фирма], чрез пълномощника адв. Л.Д., против определение № 646/29.10.2014 г. по ч. гр. дело № 506/2014 г. на Сливенски окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 34/2015 г. по описа на ВКС, ІV г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: