О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1028
София, 01.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 847/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.Ст.Н. – пълномощник на П. Г. Н. против решение № 118/ 15.11.2013г., постановено по в.гр.д. № 243/2013 г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 330/ 17.07.2013 г. по гр.д. № 1403/2012 г. по описа на Силистренски районен съд ,с което са отхвърлени трите обективно съединени иска, предявени от Н. срещу ответниците С. Г. И. и М. Г. А..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Моли въззивното решение да бъде отменено и да се уважат предявените в обективно и субективно съединение отрицателни установителни искове за нищожност на пълномощното с нотариална заверка на подписите и за прогласяване нищожността на н.а. № 72, том ІV, рег. № 4909, дело № 396/2010 г., поради липса на воля у прехвърлителя, както и при условията на евентуалност да се уважи предявеният конститутивен иск по чл.31,ал.1 ЗЗД, като му се присъдят разноските за всички инстанции.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.3 ГПК по решаващите за делото въпроси: Необходимо ли е лицата с намален слух, но грамотни да потвърдят при завършването на нотариалното удостоверяване съдържанието на изходящ от тях частен документ, че са прочели съдържанието на документа и че са съгласни с неговото съдържание;Следва ли показанията на нотариус досежно здравословното състояние на лицето по време на извършвано нотариално действие да се преценяват при условията на чл.172 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Жалбата е допустима – подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, в законоустановеният едномесечен срок по чл. 283 ГПК и не попада в забранителния режим на чл.280, ал.2 ГПК.
Въззивният съд споделяйки изцяло съображенията на първоинстанционния съд е отхвърлил предявените от П. Г. Н. срещу С. Г. И. и М. Г. А. искове за обявяване нищожност на пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 10428 и на съдържанието рег. № 10429 от 06.08.2010 г. на нотариус Р. Т. с рег. № 105 на Нотариалната камара и район на действие Силистренския районен съд ,поради липса на воля – чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, подписано при условията на чл.579, ал.2 ГПК; отхвърлил е предявеният в условията на евентуалност иск по чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожаване на пълномощно, поради извършване на упълномощаване от дееспособно лице, което не е могло да разбира или да ръководи действията си. На последно място е отхвърлил и предявеният от П. Н. срещу М. Г. А. иск за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.08.2010 г., обективиран в н.а. № 72, том ІV, рег. № 4909, дело № 396/2010 г. на нотариус З. Н. с рег. № 307 на НК,с район на действие Силистренския районен съд ,поради липса на съгласие – чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. По делото са събрани множество доказателства, изслушана е посмъртна съдебно психиатрична експертиза, събрани са гласни доказателства, като е разпитан и нотариус Р. Т., заверил пълномощното и след обстойния анализ е направен извода по основния спорен въпрос между страните, че към датата на упълномощаването С. Н. М. – починала на 19.08.2010 г. е била в състояние да разбира и ръководи действията си, независимо от влошеното й здравословно състояние, налагащо постелен режим на лечение и придружено със страдания.Позовавайки се на съдебната практика, формирана от ВКС , включително и с цитираното решение № 1344 от 01.08.2002г. по гр.д.№ 1864/2001г., на ВКС, ІV г.о въззивният съд е приел, че сделка, сключена от дееспособно лице, което, макар и дееспособно не е могло да разбира или да ръководи действията си, е унищожаема, а не нищожна поради липса на съгласие. Това е обусловило и отхвърлянето на иска за обявяване нищожността на пълномощното , поради липса на съгласие – чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД вр. с чл.44 ЗЗД. Съдът е изследвал и предявеният при условията на евентуалност иск по чл.31, ал.1 ЗЗД и законосъобразно е посочил, че доказателствената тежест е върху ищеца и той следва да установи пълно и главно , че са налице елементите на фактическия състав : договор, сключен от дееспособно лице, това дееспособно лице да не е могло да разбира и ръководи действията към датата на сключването на договора. Въззивният съд ясно е посочил, че С. Н. М. не е била поставена под запрещение. На второ място от самото пълномощно не може да се направи извод, че тя е действала при наличието на душевна болест или слабоумие, макар да е била в лошо здравословно състояние и да е приемала болкоуспокояващи медикаменти. Няма данни това състояние да й е пречело или да е ограничило способността й да се грижи и ръководи своите работи, тя е разбирала свойството и значението на извършеното. Затова е приел, че вторият елемент от фактическият състав на конститутивният иск не е установен и го е отхвърлил. Въззивният съд не се е отклонил от трайната съдебна практика, изследвайки наличието на елементите от фактическият състав, обуславящи нищожност или при условията на евентуалност унищожаемост на едностранната упълномощителна сделка и на сключеният договор за продажба.
Исковете относно нищожността или унищожаемостта на пълномощното се явяват преюдициални по отношение на предявеният иск за нищожността на договора за покупко – продажба, обективиран с нотариалния акт и тяхното отхвърляне е предопределило отхвърлянето на този иск. Прието е,че установяването на липсващо волеизявление при двустранни сделки е налице, когато не се установява съзнавано двустранно съвпадане на волите. В конкретния случай упълномощителката е разбирала свойството и значението на извършеното поради което не се установява фактическият състав на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД .
Разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт и който е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС по приложението на текста.Поставените материално правен и процесуално правен въпрос нямат съществено значение за изхода по настоящето дело. И двата въпроса сами по себе си са правно значими, но не са наведени като факти в обстоятелствена част на исковата молба. И при двата иска за нищожност или унищожаемост на пълномощното се навеждат обстоятелства за дееспособно лице, което не може да ръководи действията си, а не такова, което поради физически недъг – глухота не е успяло да вникне в съдържанието на извършваното нотариално действие.По въпроса за приложението на чл.172 ГПК , който като процесуална норма не търпи разширително тълкуване съществува многобройна и трайно създадена съдебна практика , която не налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 118/ 15.11.2013г., постановено по в.гр.д. № 243/2013 г. на Силистренски окръжен съд, по касационната жалба на П. Г. Н..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: