5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 290/2019 г.
София, 20.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1119 по описа за 2019 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 622/ 23.07.2019 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по касационна жалба на Б. Ц. Б. против решение № 7082/ 13.11.2018 г. по в.гр.д. № 12891/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 172607/ 14.07.2017 г., постановено по гр.д. № 58289/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Б. Ц. Б. искове с правно основание чл. 132, ал.1,т.2 СК и чл.131,ал.1 СК.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящият изхода на делото материалноправен въпрос относно предпоставките за лишаване от родителски права на основание чл.132,ал.1,т.2 СК.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе ,съобрази следното:
Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК ,която се споделя изцяло от настоящия състав,според която трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи на противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения – основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Грижата по смисъла на разпоредбата е съвкупност от действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно психофизическо развитие на детето. Родителят полага грижи за детето като проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с него, за да развива доброто им взаимно познаване и емоционална връзка. Той дължи финансови средства за отглеждането му, като недаването на издръжка без основателна причина от пълнолетния и трудоспособен родител е неизпълнение на задължението за материалното осигуряване на детето. Недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения.В производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т. ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Засилената защита на интереса на детето по чл.132, ал.1,т.1 и 2 СК предполага внимателно изясняване на въведените в процеса твърдения за поведението на родителя – ответник по иска и въздействието му върху детето. Съдът следва да обсъди всички представени за установяването на това поведение доказателства./решение по гр.д. № 172/08 г.,ІV г.о., по гр.д. № 153/11 г.,ІІІ г.о., по гр.д. № 4468/08 г.,ІV г.о. и по гр.д. № 1125/10 г.,ІV г.о. на ВКС и др./.
По касационните основания
В касационната жалба и в съдебно заседание се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че въззивният съд не е извършил съвкупна преценка на доказателствата по делото,сочещи по категоричен начин,че са налице и двете кумулативни предпоставки на чл.132,ал.1,т.2 СК,а именно : трайно неполагани грижи от ответника без основателна причина и недаване на издръжка.Необоснован е изводът ,че майката е препятствала контактите между ответника и детето и именно нейното поведение е довело до дезинтересиране на ответника.
Ответникът по жалбата А. Ф. Ф.,чрез процесуалния си представител,поддържа становището за неоснователност на касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.Твърди,че именно бащата е поставен в невъзможност да се грижи за детето,тъй като не знае къде живее и е приел такава линия на поведение,а именно да не осъществява насила контакти с детето заради самото дете.Освен това изпраща издръжка отскоро,която се получава.
Върховна касационна прокуратура взема становище за неоснователност на жалбата.Поддържа ,че не са налице предпоставките по чл.132,ал.1,т.2 СК за лишаване на бащата от родителски права,тъй като неизпълнението на родителските задължения не е във формата на тежко,укоримо негово виновно бездействие.
За да се произнесе с атакуваното решение, въззивният съд е приел,че страните са родители на детето С., [дата на раждане] год. и с влязло в сила решение на 27.03.2012 г.упражняването на родителските права върху детето са предоставени на майката,като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка и му е определен режим на лични контакти с детето.Безспорно установено е /социални доклади/,че след постановяване на решението,бащата е осъществявал лични контакти с детето за период от около 3 – 4 месеца; след даване на съгласие за пътуване на детето в чужбина не е осъществявал контакти с него,т.е.не е виждал детето повече от три години;не заплаща издръжка;желае да контактува с детето,въпреки че знае,че майката не му е казала за неговото съществуване и детето нарича татко вторият съпруг на майката; ще заплаща издръжка за детето,ако се вижда с него; след получаване на призовката за настоящето производство,отново започнал да търси контакт с детето,но майката не отговаря на телефонните му обаждания; грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката и втория й съпруг,който желае да осинови детето,но ответника не дава съгласие. При тези фактически данни и след съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът е приел,че двете кумулативни предпоставки,визирани в разпоредбата на чл.132,ал.1,т.2 СК, а именно – родителят без основателна причина трайно да не полага грижа за детето и да не му дава издръжка са недоказани.Приел е,че поведението на ответника, представляващо цялостно неизпълнение на родителските задължения,не е във формата на тежко укоримо виновно бездействие на родителя,а се дължи на поведението на другия родител упражняващ родителските права по отношение на детето,който не е оказал съдействие и е възпрепятствал контактите с детето.
Касационната жалба е основателна.
Формираният в решението извод,че цялостното неизпълнение на родителските задължения на бащата се дължи на поведението на другия родител упражняващ родителските права, т.е. налице е основателна причина,поради която бащата не полага грижи за детето,която съставлява пречка за лишаването му от родителски права е неправилен. Както вече бе посочено, установяването на обективна основателна причина за неизпълнение на родителския дълг е в тежест на страната, която твърди наличието й. С оглед характера на производството, целта на който е охраняване интереса на детето, съдът следва да събира и служебно доказателства относно съществуването на основателна причина за неизпълнение на родителските задължения, но това му задължение възниква само когато с оглед конкретиката на случая има основание да се счете, че неизпълнението на родителския дълг е резултат на обективни обстоятелства, независещи от волята на родителя.
Неправилен е и изводът, че с искането за лишаване от родителски права не могат да бъдат целени последиците от налагането на тази мярка. Лишаването от родителски права е не само санкция за пренебрегналия родителския дълг, но и предоставяне възможност на родителя, който изцяло е поел грижите за отглеждане и възпитание на детето да решава сам съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с образованието му, личните му и имуществени интереси. Родителят, предявил иска за лишаване от родителски права на другия родител цели всички последици от лишаването от родителски права, каквато последица може да бъде и преодоляването на затруднения във връзка с осиновяването на детето от новия съпруг на майката,който го отглежда и възпитава от двегодишната му възраст.
По делото не са установени обективни, основателни причини, поради които бащата не изпълнява родителските си задължения. Ответникът А. Ф. Ф. е в трудоспособна възраст – роден 1982 г. и няма данни, нито се твърди да страда от заболяване, препятстващо реализирането на доходи; не се установява ответникът, баща на детето през последните години да е предприемал каквито и да е мерки за общуване с дъщеря си; да е проявявал реален интерес към живота й или да е изпращал средства за издръжката/извън периода м.март-м.август 2012 г./ свид.Б.Б./ и двете вноски за м.юни 2018 г./ й или по какъвто и да е начин да е подпомагал майката при отглеждането й.
При така установените факти, формираният в решението извод за неоснователност на иска с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК е неправилен. Ответникът трайно не е полагал грижи за детето и не е давал издръжка за отглеждането му без основателна причина за това, което обуславя извод за трайно пренебрегване на родителския му дълг – основание за лишаването му от родителски права над непълнолетното дете С..
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
С оглед основателността на предявения иск, следва да бъдат определени мерки за лични отношения между бащата и детето по смисъла на чл.134 СК, които предвид възрастта на детето, нуждата му от общуване с бащата, както и обстоятелството, че бащата и детето не са общували продължително време, което би затруднило продължителното им съвместно пребиваване, съдът намира, че първоначално на бащата следва да се предостави възможност да го вижда всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. за период от шест месеца от постановяване на настоящото решение по местожителството на детето, след което всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, както и по 20 дни през лятната ваканция на детето, по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката.
С оглед основателността на иска по чл.132,ал.1,т.2 СК не следва да се разглежда алтернативния иск по чл.131,ал.1 СК.
Съобщение за лишаването на бащата от родителски права да се изпрати на общината по местожителството му/постоянен адрес/ за вписване по реда на чл. 136 от СК .
Препис от решението да се изпрати и на Дирекция“Социално подпомагане“ по настоящият адрес на детето.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касатора следва да бъдат присъдени направените и доказани съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 1045 лв.,които не следва да бъдат редуцирани поради прекомерност.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 7082 / 13.11.2018 г. по в.гр.д. № 12891/2017 г. по описа на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:.
ЛИШАВА от родителски права А. Ф. Ф., ЕГН [ЕГН],с адрес – [населено място], [улица],ет.1,ап.1 и със съдебен адрес – С., [улица],ет.2,офис 214 по отношение на детето С. А. Ф., ЕГН [ЕГН].
ОПРЕДЕЛЯ мерки за лични отношения между бащата А. Ф. Ф., ЕГН [ЕГН] и детето С. А. Ф., ЕГН [ЕГН] както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. по местожителството на детето за период от шест месеца от постановяване на настоящото решение, след което всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, както и по 20 дни през лятната ваканция на детето по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА А. Ф. Ф., ЕГН [ЕГН] да заплати на Б. Ц. Б. ,ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 1045 лв.
Съобщение за решението да се изпрати на Община Ямбол за вписване в регистъра по чл. 136 от Семейния кодекс .
Препис от решението да се изпрати и на Дирекция“Социално подпомагане“- Възраждане.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: