О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1020
София, 31.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 7555/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.И.Г. – пълномощника на С. К. Д. , против въззивно решение № 1571/06.03.2013 г., постановено по гр.д. № 4516/ 2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението от 29.11.2011 г. по гр.д. № 48918/2010 г. на Софийски районен съд, в частта, с която по предявените искове по чл.415 ГПК е прието за установено, че Б. З. Д. дължи на „Т. С.” цена за ползваната електроенергия в размер на 3 014, 47 лв. и лихви за сумата 693,65 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.2 ГПК по въпросите – нищожност на облигационните отношения, поради липса на предмет на сделка, вследствие на липсата на качествени показатели и неравноправни клаузи в Общите условия, санкционирани от ЗЗП;Начислени мораторни лихви върху прогнозни, а не реални задължения;Липса на утвърдени нормативни документи за разпределение на топлинната енергия за формиране на сметки и системно нарушаване на действащите такива; Различни подходи за прилагане на погасителната давност за три или пет години;Пълна неадекватност на някои съдебни състави при приложение на разпоредбите на чл.13 от Европейската директива 2006/ЕО;Нарушение на чл.24 ЗБНБ ли е изчисляването на цените на топлинната енергия, извършвано с шест знака след десетичната точка.
Ответника [фирма] не е представил отговор на касационната жалба.
Третото лице помагач [фирма] също не взема становище по жалбата.
Върховния касационен съд, Четвърто отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима-подадена е от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, в законоустановеният едномесечен срок по чл. 283 ГПК и не попада в забранителния режим на чл.280, ал.2 ГПК.
Касираното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване тъй като не са налице условията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касаторът е съпруга и наследник на ответника Б. З. Д., който е починал на 11.03.2013 г., т.е. след постановяване на въззивното решение. С определение от 26.03.2013 г. С. К. и другия наследник- низходяща Д. Б. Д. на основание чл.227 ГПК са конституирани по делото на мястото на покойния Д..
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените по чл.415 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД и вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД искове за дължимостта на незаплатената топлинна енергия, за периода от месец януари 2006 г. до м. април 2009 г., в размер на 3 014, 47 лв. и лихви в размер на сумата 693,65 лв. ,по издадената заповед за изпълнение по гр.д. № 5576 от 2010 г. на СРС, 84 състав, въззивният съд е приел, че [фирма] е доказала съществуването на тези вземания. Те са начислени като стойност на потребената, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 42, вх.3, [жилищен адрес][жк], [населено място], който е собственост на наследодателя на касатора. Третото лице помагач по сключен договор с Е. собственост е било избрано за топлинен счетоводител на [жилищен адрес] в[жк]За безспорно е счетено, че е установена облигационната връзка между З. и търговското дружество, тъй като той е ползвал топла вода и топлинна енергия. Изслушано е заключение на съдебно техническа експертиза и са зачетени представените по делото писмени доказателства, като е направен обоснования извод, че цената по фактурите съответства на количеството използвана топлинна енергия, която за тази етажна собственост е била определяна дялово. Енергията е доставена реално и е отчетена правилно от монтираното в сградата изправно средство за техническо измерване, като е разпределена между етажните собственици, съобразно притежаваните от тях идеални части.Съобразени са направените възражения от ответника З. и е прието, че съществува облигационна връзка между страните по силата на чл.155 от ЗЕ, тъй като той е бил признат по силата на §1, т.42 от ДР на ЗЕ за потребител на топлинна енергия. Не се отразява на облигационната връзка некачественото изпълнение, изразяващо се в топлинна енергия, която не отговаря на изискванията за качество.
Не съставляват въпроси от значението за приложното поле на касационното обжалване, наведените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи за незаконосъобразност и необоснованост на възприетите от въззивният съд изводи по въпросите за съществуването на облигационната връзка, качеството на предоставяната енергия, липсата на нормативи за изчисляването на изразходваните количества. Грешките на съда при формирането на фактическите и правни изводи по съществото на спора са относими към правилността на въззивното решение и към предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване, поради което подлежат на проверка в производството по осъществяване на касационнен контрол по реда на чл.290 ГПК, при условие, че се допусне касационнообжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1571/06.03.2013 г., постановено по гр.д. № 4516/ 2012 г. на Софийски градски съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: