О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
гр. София 18.06.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 09 юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 7256 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата К. С. К., чрез адв.Т. Я. против решение № V-118/27.08.2013 г. по в.гр.дело № 1385/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 53/24.04.2012 г. по гр.дело № 91/2012 г. на Поморийския районен съд, с което са отхвърлени предявените искове от жалбоподателката против [община] с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ – за отмяна на заповед № 7/09.01.2012 г. на кмета на [община], за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението „младши експерт УТ” в [община] и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение.
Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението е поставен правният въпрос налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор на осн.чл.328,ал.1,т.6 КТ при положение, че преди уволнението работодателят е утвърдил за заеманата от работника или служителя длъжност нова длъжностна характеристика, с която отчасти се променят и трудовите функции на длъжността, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решение № 730/29.11.2010 г. по гр.дело № 28/2010 г. на ВКС, III г.о.по чл.290 ГПК, определение № 852/30.06.2011 г. по гр.дело № 172/2011 г. на ВКС, III г.о. по чл.288 ГПК, решение № 375/29.06.2010 г. по гр.дело № 95/2009 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [община], чрез адв. П. В. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, поради това, че правният въпрос съдът не е разрешил в противоречие с цитираната практика на ВКС и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Настоящото производство пред ВКС е второ по ред след постановено отменително решение № 94/01.07.2013 г. по гр.дело № 1301/2012 г. на ВКС, III г.о.,постановено по чл.290 ГПК.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на К. С. К. със заповед № 7/09.01.2012 г. на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ на Кмета на [община], тъй като служителят не притежава необходимата минимална степен на образование за изпълняваната работа, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа за сумата 1320 лв.
От фактическа страна е установено че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което жалбоподателката – ищца е заемала длъжността Младши експерт „контрол по Т.“ в [община] – ответник по исковете. Прието е за безспорно, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 7/09.01.2012 г. на Кмета на [община], на основание чл.328, ал.1 т.6 от КТ – поради липсата на необходимата минимална степен на образование – „професионален бакалавър” за изпълняваната работа. Със споразумение № 14/17.3.2011 г. към трудовия договор на ищцата, същата е била преназначена от заеманата до този момент длъжност – „мл.експерт Контрол по Т.”, на длъжност „мл.експерт УТ“, на която длъжност е била и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
Прието е, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е връчена при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели. Установено е, че на ищцата е издаден болничен лист на 09.01.2012 г. и същата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност от 09.01.2012 г. до 23.01.2012 г. с предписан режим на лечение – домашно – амбулаторен. На 09.01.2012 г. се е вила на работа и тогава й е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Прието е, че съобразно длъжностната характеристика, връчена на ищцата на 26.09.2008 г., за длъжността Младши експерт „контрол по Т.“ се е изисквало минимално образование – средно специално профил „техник по строителство и архитектура“, съответно, че ищцата притежава средно специално образование, профил „Техник по строителство и архитектура”, според представената по делото диплома.
Установено е, че на заседание на Общинския съвет на [населено място] от 09.12.2011 г. е взето решение, с което е одобрена общата численост и структура на администрацията в [община], че Кметът на общината е утвърдил изготвеното щатно разписание. Според утвърденото длъжностно разписание, за длъжността на ищцата – „мл.експерт УТ“, е посочена като минимална образователна степен „професионален бакалавър”. Съгласно изготвената нова длъжностна характеристика за тази длъжност, минималното изискване за образование за заемане на длъжността е изменено от „средно специално профил Техник по строителство и архитектура”, на „Професионален бакалавър – профил „Архитектура”, „Строителство на сгради и съоръжения”.
Прието е за безспорно по делото, че ищцата не притежава изискуемата съгласно новото щатно разписание и новата длъжностна характеристика минимална степен на образование – „Професионален бакалавър – профил „Архитектура”, „Строителство на сгради и съоръжения”.
Въззивният съд е приел, че работодателят има право да промени първоначално предявените към работника или служителя изисквания за вид и степен образование и за професионална квалификация, и ако той не отговаря на новите изисквания, да прекрати трудовия му договор на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Приел е, че за да се упражни правомерно правото на уволнение на това основание, следва да има въведена промяна в образователните условия за изпълнение на трудовата функция, че промяната в изискванията за заемане на определена длъжност е въпрос на целесъобразност и преценката относно необходимостта от тези промени е правомощие на работодателя, който е натоварен да организира съответния трудов процес. Според въззивния съд за да е законосъобразно уволнението на посоченото основание, изменението в изискването за минимална степен на образование следва да е за същата длъжност, като заеманата до този момент от съответния работник или служител, тъй като при изменение и на трудовите функции, водещи до изменение на длъжността, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение следва да е различно.
Съдът е приел, че в случая е установено, че въведената от работодателя промяна в изискване за професионална квалификация за длъжността „Мл.експерт УТ” – минимална образователна степен „Професионален бакалавър – профил „Архитектура”, „Строителство на сгради и съоръжения”, съответства на категорията на длъжността Мл.експерт в Единния класификатор на длъжностите в администрацията, действащ към този момент, в който за младши експерт в община с население до 50 000 души, каквато е ответната община, е изикуема мининмална степен на образование професионален бакалавър. С оглед на това е направил извода, че изменението в изискването за минимална образователна степен за длъжността на ищцата не е извършено самоцелно от работодателя, че то е обусловено от характера на работата и от изискванията, съдържащи се в Единния класификатор на длъжностите в администрацията.
Приети са за недоказани твърденията на ищцата, че с описаните в новата длъжностна характеристика трудови функции за длъжността „Мл.експерт УТ” е изменена самата длъжност. Съдът е съпоставил двете длъжностни характеристики и е приел, че е налице пълно съответствие в частта на поставените на длъжността „основна цел” (т.3), „област на дейност” (т.4) и на по-голямата част от описаните в длъжностните характеристики „преки задължения” (т.5). От посочените в старата длъжностна характеристика 6 бр. преки задължения, а в новата длъжностна характеристика – 5 бр. преки задължения, съдът е приел, че има пълно съвпадение по отношение на 4 бр. задължения. Според съда от старата длъжностна характеристика са отпаднали 2 преки задължения – за съставяне на констативни актове по реда на чл.224, ал.2 и чл.238, ал.2 от ЗУТ, което е последица от изменение през 2012 г. на чл.224, ал.2 от ЗУТ, с което съставянето на констативни актове за установяване на строежи, извършвани без строително разрешение или при съществени отклонения от него е възложено на органите на ДНСК, вместо на длъжностни лица от съответната община. Отпаднало е задължението за подготовка на актове за узаконяване и тяхното съобщаване по реда на чл.226, ал.7 и ал.8 от ЗУТ, който законов текст е отменен. Приел е, че контролните функции на длъжността относно дейностите по санкциониране на незаконното строителство не са отпаднали, тъй като представляват част от задълженията за „подготовка на актове по ЗАНН, свързани с незаконното строителство”. Възложеното на длъжността „Мл.експерт УТ” с новата длъжностна характеристика задължение, което липсва в старата длъжностна характеристика – „обявяване на разрешения за строеж по реда на чл.149, ал.5 от ЗУТ” съдът е преценил, че представлява само конкретизация на общото задължение на длъжността „в рамките на правомощията си да решава конкретни проблеми и изпълнява задачи, свързани с контрола на териториалното и селищното устройство по обслужването на физически и юридически лица” и в областта „технически и административни дейности и актове, свързани с контрол на Т. за [община]”. При тези съображения съдът е извел извода, че независимо от обстоятелството, че са отпаднали две от описаните преки задължения към старата длъжност и е прибавено едно ново задължение, основните трудовите функции на длъжността не са се променили съществено.
Съдът е приел, че ищцата не отговаря на въведеното с длъжностната характеристика ново изискване за необходима минимална степен на образование, че е налице основание по чл.328, ал.1, т.6 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие от работодателя, поради което уволнението е законосъобразно и съответно са неоснователни обективно съединените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Прието е, че неспазването на задължението за отправяне на предизвестие от ответника към ищцата, не води до незаконосъобразност на уволнението, като работодателят сам е посочил в заповедта за уволнение, че на ищцата се дължи обезщетение за неспазеното предизвестие. Приел е в съответствие с трайната съдебна практика, вкл.по чл.290 от ГПК, че поради явяването на ищцата на работното й място на 09.01.2012 г., уволнението не е незаконосъобразно независимо, че й е разрешен отпуск, поради временна нетрудоспособност и издадения болничен лист. Според съда, липсата на връчване на ищцата на новата длъжностна характеристика, също не води до незаконосъобразност на уволнението, тъй като изменението в изискването за минимално образование за заемането на длъжността е предвидено в самата длъжностна характеристика, така и в одобреното ново щатно разписание.
При посочените съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са отхвърлени.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 КТ по поставения правен въпрос.
С решение № 730/29.11.2010 г. по гр.дело № 28/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че за да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328,ал.1,т.6 КТ изменението на изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност. Ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална квалификация се променят и трудовите функции на длъжността – изцяло или отчасти работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на основание съкращаване на щата по чл.328,ал.1,т.2 КТ, а не на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с цитираната практика. В настоящият случай с оглед различни факти от установените по посоченото гр.дело 28/2010 г. на ВКС, III г.о. съдът е приел, че с новата длъжностна характеристика за заеманата от ищцата-сега жалбоподател длъжност са отпаднали две от преките задължения, фигуриращи в старата длъжностна характеристика и е прибавено едно ново задължение. Съдът е съобразил естеството и значимостта на задълженията, които са отпаднали и на това, което е прибавено спрямо трудовите функции за длъжността, заемана от ищцата и е направил решаващия извод, че основните трудови функции за длъжността не са се променили съществено. Този решаващ извод на съда не обуславя наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С решение № 375/29.06.2010 г. по гр.дело № 95/2009 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.290 ГПК не е разрешен формулирания от жалбоподателя правен въпрос. Със същото решение съдът се е произнесъл по правния въпрос касаещ законността на прекратяване на трудово правоотношение по чл.328,ал.1,т.6 КТ, когато не е установено преди уволнението да са въведени нови образователни изисквания за заеманата от уволнения служител длъжност „главен специалист общинска собственост” в общинската администрация. Прието е, че длъжностите в администрацията, включително и общинската администрация са определени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията и Наредбата за неговото прилагане, приета с ПМС № 47/01.03.2004 г., че съгласно чл.6,ал.3,т.4 и чл.8,ал.2,т.1 от наредбата длъжностите „младши експерт” и „главен специалист” са различни. Прието е, че различията между двете длъжности произтичат от нормативно определените функции за тези длъжности в наредбата, а не от функциите на същите описани в длъжностните характеристики. Поради това, че съдът в посоченото решение се е произнесъл по различен от поставения правен въпрос не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Посоченото от жалбоподателката определение № 852/30.06.2011 г. по гр.дело № 172/2011 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.288 ГПК е извън обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и практика на съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. С оглед на това съдът не го обсъжда.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение на Бургаския окръжен съд по поставения въпрос в изложението от жалбоподателката К. С. К..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 600 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № V-118/27.08.2013 г. по в.гр.дело № 1385/2013 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба вх. № 14983/26.09.2013 г., подадена от ищцата К. С. К. [населено място], [улица], чрез адв.Т. Я..
Осъжда К. С. К. [населено място], [улица] да заплати на [община], [населено място], [улица] сумата 600 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: