О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1027
София, 30.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2889/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.Кр.М. – пълномощник на М. Д. Д.,срещу решение от 31.01.2013 год. на Софийски градски съд , постановено по гр.д.№ 16205/2012 год.,с което е потвърдено решение № ІІ-119-171/23.10.2012 год.,постановено по гр.д.№ 22972/12 год. на Софийски районен съд,с което са отхвърлени обективно съединените по реда на чл.344,ал.1,2 и 3 КТ във вр.с чл.225,ал.1 КТ искове, предявени от касатора против [фирма],за възстановяването му на длъжността,която е заемал преди уволнението „Ръководител техническо обслужване” и за изплащане на обезщетение за времето,през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода 05.06.2012 год.- 04.11.2012 год.за сумата над 2271,56 лв.до 13554 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по процесуалноправните въпроси – следва ли въззивният съд служебно да разпореди ново изслушване на свидетели,разпитани в първоинстанционното производство на основание чл.267,ал.2 ГПК,когато това е необходимо за изясняване на обстоятелство от значение за правилното решаване на спора и следва ли въззивният съд на основание чл.266,ал.3 ГПК служебно да поиска и разпореди събирането на доказателства,които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения,когато това е необходимо за изясняване на съществено обстоятелство от значение за правилното решаване на спора.Позовава се на решение № 174/12.01.2011 год. на ВКС,т.к. и определение № 214/05.03.2009 год.на ВКС.Сочи основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по материално правния въпрос – поражда ли правни последици писмено предизвестие по чл.326,ал.1 КТ,отправено от работника до работодателя след прекратяване на трудовото му правоотношение на друго основание.
Ответната страна,чрез пълномощника си адв.А.В. представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд,като е изложил и собствени.Прието е,че част от нарушенията посочени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не са се осъществили.Установено е нарушението на 11.04.2012 год. извършено между 16,10 часа – 17,30 часа,поради което отчитайки тежестта му,заедно с факта,че липсват данни за предходни нарушения на трудовата дисциплина,за които да е ангажирана отговорността на ищеца – касатор съдът е приел,че не е налице висока степен на недобросъвестност на работника,поради което наложеното му най-високо дисциплинарно наказание не е съобразено с тежестта на нарушението и се явява незаконосъобразно.Отхвърлен е иска с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ тъй като са налице обективни пречки за възстановяването на ищеца – касатор на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност- отправено предизвестие от ищеца до работодателя на основание чл.326 КТ.Прието е,че макар и трудовото правоотношение да е прекратено преди изтичане на срока на предизвестието,то към момента на постановяване на решението този срок е изтекъл,а този факт е правопогасяващ по отношение на процесното правоотношение.За неоснователни са приети доводите му, че предизвестието е било връчено след като вече е имало връчена заповед за дисциплинарно уволнение,тъй като съдът е отчел,че в основанието на исковете си ищецът твърди точно обратното – че той е този , който първи е инициирал прекратяване на ТПО и изменение на основанието на иска може да стане само пред първата инстанция , най-късно в първото заседание – чл.214 ГПК. Фактът , че ответникът е поддържал друго становище не означава , че може да се допусне и разгледа изменение иска пред въззивната инстанция,с оглед твърденията му във възизивната жалба.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК не е налице,защото поставените процесуалноправни въпроси следва да са от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение.В настоящия случай и по двата релевирани от касатора процесуалноправни въпроси въззивният съд не се е произнесъл, защото те не са били посочени във въззивната му жалба. Въззивният съд се е произнесъл във връзка с оплакването относно връчването на предизвестието,като е отчел различните твърдения в исковата молба и въззивната жалба,съответно – преди връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение и след връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение
Касаторът не е обосновал самото касационно основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по материално правния въпрос, т.е. какво е значението на поставения от него въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според ТР № 2/23.10.2012 по тълк. дело № 2/2012 г. на ВКС, ОСГК не може да се възстанови на предишна работа работник или служител при дисциплинарно уволнение, извършено в срока на дадено предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора по чл.326, ал.1 КТ, ако заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена, но междувременно е изтекъл срокът на предизвестието. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че с отмяната на дисциплинарното уволнение трудовото правоотношение се възстановява такова, каквото е съществувало между страните преди уволнението, в неговата пълна идентичност, която обхваща всички права и задължения, произтичащи от трудовото правоотношение преди неговото прекратяване. В съдържанието на възстановеното трудово правоотношение се включва и упражненото от работника или служителя субективно преобразуващо трудово право едностранно да прекрати трудовия си договор, отправено до работодателя преди дисциплинарното уволнение. Трудовото правоотношение е възстановено в състояние, при което тече срок на предизвестие по чл.326, ал.1 КТ. Изтичането на срока, включен в предизвестието, е период от време с определена продължителност и води неизбежно до прекратяване на трудовото правоотношение. КТ не предвижда възможност включеният в предизвестието срок да подлежи на удължаване, спиране или прекъсване и същият продължава да тече дори когато работникът или служителят ползва някакъв вид законоустановен отпуск. След отмяната на дисциплинарното уволнение, при констатиране в хода на съдебния процес, че срокът на предизвестието по чл.326, ал.1 КТ е изтекъл, възстановяване на работа на работника или служителя не може да бъде постановено, тъй като то предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение и предявеният иск по чл.344, ал.2 КТ е неоснователен. Към момента на постановяване на решението не съществува материалното субективно преобразуващо право на възстановяване и със съдебно решение не може да се възстанови на предишна работа работник или служител, при отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено в срока на отправеното предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора по чл.326, ал.1 КТ, ако междувременно е изтекъл срокът на последното.За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че изводите на съда не са базирана на факта предизвестието от работника/касатора/ да е отправено след връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 31.01.2013 год. на Софийски градски съд , постановено по гр.д.№ 16205/2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: