О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
гр. София 21.10.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.д. № 4548 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ответника Д. К. Г. против определение от 28.05.2015 г. по гр.дело № 4291/2015 г. на Софийски градски съд, с което не е приета за разглеждане насрещна искова молба от 26.05.2015 г., подадена от Д. К. Г. и С. С. Г. срещу П. Т. Т.. В частната жалба е формулирано искане за спиране на гр.дело № 4291/2015 г. на Софийски градски съд на основание чл.229,т.5 ГПК, тъй като при разглеждането му са разкрити престъпни обстоятелства от установяването на които зависи изходът на спора по делото.
Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Иска отмяна и постановяване на друго, с което делото да се върне на СГС за разглеждане и на предявения насрещен иск.
Ответникът по частната жалба П. Т. Т. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че подадената частна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
С обжалваното определение Софийски градски съд не е приел за разглеждане насрещна искова молба от 26.05.2015 г., подадена от жалбоподателя Д. К. Г. и С. С. Г. срещу П. Т. Т. и е постановил исковата молба да се докладва на Председателя на СГС за образуване на самостоятелно дело. Прието е, че Софийски градски съд като въззивна инстанция е сезиран с насрещна искова молба на Д. Г. и С. Г. с пр.осн.чл.299 ЗЗД, че съгласно разпоредбите на чл.211 и чл.212 ГПК предявяването на насрещен и на инцидентен иск не може да стане пред въззивния съд, че С. Г. не е страна по делото.
Производството по гр.дело № 4291/2015 г. на Софийски градски съд е образувано на 31.03.2015 г. по подадена въззивна жалба от ответника Д. К. Г. против решение № I 40-180/15.09.2014 г. по гр.дело № 19775/2012 г. на Софийски районен съд, с което на осн.чл.45 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати на П. Т. Т. сумите – 2000 лв. частична претенция от общо 13 074 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, 1000 лв. частична претенция от общо 8000 лв. разноски за премахване на сграда и извозване на строителни отпадъци, 1000 лв. – частична претенция от общо 3000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 20.04.2012 г. до окончателното изплащане, както и да заплати 525 лв. разноски по делото. В хода на въззивното производство на 26.05.2015 г. жалбоподателят е предявил насрещен иск срещу първоначалния ищец П. Т. Т., заедно с трето неучастващо по делото лице С. С. Г..
Съгласно разпоредбите на чл.211,ал.1 ГПК в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него. Според ал.2-ра предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му. В случаите, когато условията на чл.211,ал.1 ГПК не са налице насрещният иск не може да бъде приет за съвместно разглеждане, какъвто е настоящият. До отделяне на насрещния иск ще се стигне и в хипотезата на чл.211,ал.2 ГПК, когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено. И в двата случая не е налице прекратяване на производството по насрещния иск, тъй като по него ще бъде образувано отделно производство – не се прегражда пътят на съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните. Съединяването на исковете по реда на чл.211 ГПК цели процесуална икономия, а не представлява задължителен процесуален ред. В настоящият случай отказът на въззивният съд да приеме предявения насрещен иск за съвместно разглеждане не подлежи на обжалване, тъй като определението за отделянето му не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Следва да се съобрази и обстоятелството, че в разпоредбите на ГПК не е предвидено изрично определението, с което се отказва насрещният иск да бъде приет за разглеждане в едно производство с първоначално предявения самостоятелно да подлежи на инстанционен контрол. Следователно определението на съда – първоинстанционен или въззивен, както е в случая, с което не е приет за съвместо разглеждане насрещния иск, тъй като не са налице процесуалните изисквания за редовност по чл.211,ал.1 ГПК не подлежи на обжалване. В този смисъл е и практиката на ВКС – по аргумент на т.7,б.”в” от т.решение № 1/2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и определения на състави на ВКС.
Изложените съображения налагат извода, че определението на Софийски градски съд, който в хода на въззивното производство е отказал да приеме за съвместно разглеждане предявения насрещен иск от жалбоподателя, поради липса на условията на чл.211,ал.1 ГПК не подлежи на обжалване. Подадената частна жалба поради това е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
По искането за спиране на производството по делото на основание чл.229,ал.1т.5 ГПК следва да се произнесе въззивния съд след връщане на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане, като процесуално недопустима частна жалба вх. № 80150/19.06.2015 г., подадена от ответника Д. К. Г. от [населено място], [улица] против определение от 28.05.2015 г., постановено по гр.дело № 4291/2015 г. на Софийски градски съд, с което не е приета за разглеждане насрещната искова молба от 26.05.2015 г., подадена от Д. К. Г. и С. С. Г. срещу П. Т. Т. и е постановено исковата молба да се докладва на Председателя на СГС за образуване на самостоятелно дело.
Прекратява производството по ч. гр. дело № 4548/2015 г. по описа на ВКС Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274,ал.2,пр.2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг състав на Гражданска колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: