О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
гр. София 08.06.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 06 юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.дело № 2098 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал.1 от ГПК.
Образувано е по подадена молба вх. № 9744/08.09.2015 г. от З. Ц. Ш. – наследник на починала страна – ищцата С. П. Ш. – поч. на 18.11.2014 г., конкретизирана с молба от 25.01.2016 г. за отмяна на влезли в сила решения както следва – решение № 804/19.12.2008 г., постановено по гр.дело № 866/2008 г. на Софийски окръжен съд и оставеното с него в сила решение от 23.05.2008 г. по гр.дело № 399/2007 г. на Елинпелинския районен съд и решение № 325/20.05.2011 г. по гр.дело № 533/2009 г. на ВКС, I г.о., постановено по чл.290, с което е оставено в сила решение № 804/19.12.2008 г. по гр.дело № 866/2008 г. на Софийски окръжен съд.
Молителят поддържа, че е налице основание за отмяна на влезлите в сила решения по чл.303,ал.1,т.3 ГПК – решенията са основани на постановление на държавно учреждение по смисъла на посочения текст от ГПК, което впоследствие е било отменено. Сочи, че решенията са основани на Заповед № 170/11.07.1990 г. за отстъпване право на строеж от [община] в полза на ответника Б. С. С., която според него е индивидуален административен акт, действието на който е било спряно с последващ такъв – Заповед № 266/03.10.1990 г. за спиране на всякакви действия на всички лица, на които са раздадени парцели по отношение на отпочване на изкопни работи за строителство, струпване на материали за строителство, ограждане на парцелите с трайна и временна ограда до окончателно решаване на спора по съдебен ред. Поддържа, че по този начин правото на строеж е било суспендирано още в начален стадий и преди да е отпочнало каквото и да е реализиране на същото, а две години след това окончателно е отменено с решение № 47/23.07.1992 г. на Кмета на [община]. Според молителя извършеното впоследствие строителство от носителя на правото на строеж е незаконно, че никой не може да черпи облаги от неправомерното си поведение. Сочи, че съдът не се е съобразил с тези факти с т.решение № 1/17.05.1995 г. по гр.дело № 3/94 г. на ОСГК на ВС относно някои въпроси по приложението на закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по З., ЗПИНМ и …. В молбата за отмяна са изложени доводи за нищожност на посочените съдебни решения. Искането е за отмяна на решенията.
Ответниците по молбата за отмяна С. Д. П., Н. Д. М. и С. Д. Д. са изразили становище, че се присъединяват към молбата за отмяна.
Ответникът по молбата за отмяна Б. С. С. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди по реда на чл. 307, ал.1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема следното:
С решение № 84/23.05.2008 г. по гр.дело № 399/2007 г. на районен съд [населено място] е отхвърлен предявения от С. П. Ш. – наследодател на молителя, Н. Д. М., С. Д. П. и С. Д. Д. срещу Б. С. С. от [населено място] иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК/отм./ за признаване правото им на собственост върху недвижимите имоти – двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] гараж и работилница, застроен на 30.65 кв.м., без дворното място в което е построена жилищната сграда, съставляващо парцел II – 483 в кв.153 по плана на [населено място] с площ от 630 кв.м. и е отхвърлен предявения иск с пр.основание чл.431,ал.1 ГПК/отм./ за отмяна на нот.акт № 59/2000 г.
С решение № 804/19.12.2008 г. по гр.дело № 866/2008 г. на Софийски окръжен съд е оставено в сила решението от 23.05.2008 г. по гр.дело № 399/2007 г. на Елинпелинския районен съд.
С решение № 325/20.05.2011 г. по гр.дело № 533/2009 г. на ВКС, I г.о., постановено по чл.290 ГПК е оставено в сила решение № 804/19.12.2008 г. по гр.дело № 866/2008 г. на Софийски окръжен съд.
Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила на 20.05.2011 г.
Молбата за отмяна е подадена от легитимирана страна – наследник на страна по делото – ищцата С. П. Ш., починала след влизане в сила на решението, чиято отмяна е поискана. Видно от приложеното към молбата за отмяна Удостоверение за наследници, издадено от [община] С. Ш. е починала на 18.11.2014 г. и молителят е наследник по закон – съпруг.
Съдът намира, че молбата е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока, предвиден в чл.305,ал.1,т.3 ГПК и в същата – първоначална и допълнителна молба не съдържа мотивирано изложение на основанието по чл.303,ал.1,т.3 ГПК.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК на отмяна подлежи влязлото в сила решение, което е основано на постановление на съд, или друго държавно учреждение, което в последствие е било отменено. В настоящият случай молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на районен съд [населено място], съответно на въззивното решение, с което първоинстанционното е оставено в сила, както и на решението на ВКС, с което е оставено в сила въззивното решентие на Софийски окръжен съд, тъй като са основани на Заповед № 170/11.07.1990 г. за отстъпване право на строеж от [община] в полза на ответника Б. С. С., впоследствие със заповед № 266/03.10.1990 г. на председателя на ОбНС [населено място] е наредено временно спиране на всякакви действия на всички лица, на които са раздадени общински парцели в кв.122 по регулационния план на [населено място] по отношение на отпочване на изкопни работи за строителство, струпване на материали за строителство. Според молителя първата заповед е отменена с решение № 47/23.07.1992 г. на Кмета на [община], с която е отменено отчуждаването на бившия имот пл. № 1703 в кв.122 на основание чл.2 от ЗВСВНОИ по З. и… и собствеността върху имота е реституирана в полза на ищците, включително и на наследодателката на молителя. Посочените административни актове са били част от доказателствата по делото и са били обсъдени от първоинстанционния, съответно от въззивния съд и от състава на ВКС с решенията, чиято отмяна е поискана.
Наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК за отмяна на влязло в сила решение означава след постановяване на решението, чиято отмяна се иска да е отменено постановление на съд или на държавен орган, на което е основано решението, предмет на молбата. Посоченото основание се отнася за случаите, когато решението е било обусловено от задължителната за съда сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт. Целта на това основание за отмяна е правният спор между страните да се разреши от съда, като се съобрази с новото правно положение след отмяната на постановлението на съда или на административния акт.
Молителят З. Ш. не посочва постановление на държавно учреждение, което да е отменено след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. В молбата за отмяна не е мотивирано основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.3 ГПК, като не се посочено и друго основание за отмяна. Оплакванията в първоначалната молба за отмяна и в допълнителната са свързани с неправилност на въззивното решение поради необоснованост, които не съставляват основания за отмяна. Мотивирани са и доводи за нищожност на решенията, чиято отмяна е поискана, което също не представлява основание за отмяна по чл.303 ГПК.
Освен посоченото съдът преценява, че молбата за отмяна е подадена след срока, предвиден в чл.305,ал.1,т.3 ГПК. Съгласно чл. 305, ал.1, т. 3 от ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила. Решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 20.05.2011 г., когато с решение от същата дата по гр.дело № 533/2009 г. на ВКС, I г.о., постановено по чл.290 ГПК е оставено в сила решение от 19.12.2008 г. по гр.дело № 866/2008 г. на Софийски окръжен съд с което е оставено в сила решението от 23.05.2008 г. по гр.дело № 399/2007 г. на районен съд [населено място], с което предявения положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл.97,ал.1 ГПК/отм./ е отхвърлен.
Молбата за отмяна е подадена на 08.09.2015 г. – повече от четири години след влизане на решението в сила. Освен това цитираните административни актове от молителя са обсъдени с първоинстанционното, въззивното решение и с решението на ВКС, и поради това не е приложим едногодишния срок от отмяната на акта. С оглед на посоченото молбата за отмяна е подадена след срока, установен по чл.305,ал.1,т.3 ГПК и на това основание следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане молба вх. № 9744/08.09.2015 г., конкретизирана с молба от 25.01.2016 г., подадена от З. Ц. Ш. с адрес [населено място], [улица] за отмяна на влезлите в сила решения както следва – решение № 804/19.12.2008 г., постановено по гр.дело № 866/2008 г. на Софийски окръжен съд и оставеното с него в сила решение от 23.05.2008 г. по гр.дело № 399/2007 г. на Елинпелинския районен съд и решение № 325/20.05.2011 г. по гр.дело № 533/2009 г. на ВКС, I г.о., постановено по чл.290, с което е оставено в сила решение № 804/19.12.2008 г. по гр.дело № 866/2008 г. на Софийски окръжен съд на основание чл.303,ал.1,т.3 ГПК и прекратява производството по гр.дело № 2098/2016 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: