О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
София, 16.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4889/2015 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], чрез адв. Л. М. против определение № 651/05.03.2015 г. по гр.д. № 3178/2014 г на Софийски апелативен съд в частта, с която е изменено решение № 28/06.01.2015 г.по същото дело в частта за разноските, като е намален размерът на присъдените в полза на С. Ф. К. разноски за държавни такси в първоинстанционното и въззивно производство и за адвокатски хонорар в двете инстанции на основание чл. 78, ал. 1 ГПК от 7 767,36 лв. на 6 944 лв.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че съдът неправилно е определил размера на дължимите разноски на С. Ф. К., съобразно с уважената част на исковете и не е взел предвид направените своевременно възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Иска се размерът на присъдените разноски да бъде намален на 5061,29 лв.
Ответникът по частната жалба С. Ф. К. не е подал писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК и не взема становище.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Софийски апелативен съд е сезиран с молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от [фирма], за изменение на решение № 28/06.01.2015 г. по в.гр.д. № 3178/2014 г., с което молителят – въззиваема страна в производството, е осъден да заплати на С. Ф. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7 767,36 лв., представляваща сторените разноски в първоинстанционното и въззивното производство,представляващи държавни такси и адвокатски хонорар.
С обжалваното определение съдът е приел, че подадената от настоящия жалбоподател молба е частично основателна. Посочил е, че цената на първоначално предявените искове е 44 146,54 лв., като е взел предвид размерът на първоначално предявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Установил е, че С. К. претендира следните разноски: 1 766 лв.- държавна такса пред СГС, 3 900 лв. – адвокатско възнаграждение за първа инстанция, 796,84лв. – държавна такса пред САС, 1 800 лв. – адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция. Произнесъл се е във връзка с направеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, като е съобразил съотношението между фактическата и правна сложност на делото спрямо размера на възнаграждението. Съобразил е, че минималното възнаграждение за адвокатска защита по предявените искове пред първа инстанция съобразно Наредба №1/2004г. в ред. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г. е 1854,40 лв. С оглед на това, съдът е счел, че договореното и заплатено възнаграждение от С. Ф. К. на адв. П. в размер на 3 900 лв. не е прекомерно,тъй като материалите по делото са в голям обем, от страните са изложени множество факти, повдигнати са множество правни проблеми, процесуалният представител е взел писмено становище по подадения от ответника отговор на исковата молба, явил се е в открито съдебно заседание и е представил писмена защита. Такъв извод съдът е направил и по отношение на заплатеното във въззивна инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв., тъй като процесуалният представител е изготвил въззивна жалба, явил се е в съдебно заседание, представил е писмена защита, а въззивната жалба е уважена в преобладаващата си част. За да измени решението си в частта за разноските, Софийски апелативен съд е констатирал, че е допуснал математическа грешка при изчисляването на дължимите от [фирма] на С. Ф. К. разноски съобразно уважената част на исковете и е присъдил сума в общ размер на 6 944 лв.
При проверка на законосъобразността на поставения акт, настоящият състав на ВКС намира, че съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Жалбоподателят не е изложил конкретни оплаквания, касаещи формирането на преценката на съда по чл. 78, ал. 5 ГПК, а оспорва единствено крайният резултат,т.е.размера. В случая Софийски апелативен съд е изложил подробни съображения относно осъществената адвокатска защита във връзка с повдигнатия правен спор, който настоящият състав намира за правилни и обосновани. Изплатеното и претендирано от ищеца възнаграждение на защитавалия го в производството адвокат не е прекомерно. Неоснователни са наведените оплаквания във връзка с претендираната държавна такса от ищеца, доколкото разноските, включващи и заплатена държавна такса, са присъдени на ищеца съразмерно на първоначалния размер на предявените искове.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 651/05.03.2015 г., постановено по в.гр.дело № 3178/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд,ГК – 4 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: