О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
гр. София 21.01.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3206 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба, подадена от ищеца Е. Т. А., чрез адв. А. П. против решение № 202/19.02.2014 г. по гр.дело № 3159/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3891/19.09.2012 г. по гр.дело № 6100/2012 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу [фирма] [населено място] с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за нивото на работа на включените в подбора работници, 2. може ли и какъв контрол упражнява съда върху критериите, по които се установява кой измежду сравняваните работници или служители работи по-добре, следва ли да се ръководи от обективни признаци базирани на доказателствата по делото, като ги посочи конкретно, 3 длъжен ли е съдът при упражняване на съдебния контрол по законосъобразност на подбора да обследва съответствието между приетата от работодателя преценка и проявените професионални качества от работника и следва ли работодателя да проведе пълно и главно доказване на обективността на критериите, по които е извършен той, 4. подлежи ли на съдебен контрол изключването на лице от задължителния подбор по чл.329 КТ, за което са събрани писмени доказателства, че работи на едно и също работно място с ищеца и има едни и същи трудови задължения с него за период над една година и половина, 5. мястото на работа и работното място могат ли да се отразяват при преценката за включване в задължителния подбор, при условие, че с гласни доказателства и графици за работа е установено, че лицето има едно и също работно място със съкратения работник или служител и не следва ли при само документално разминаване на работното място и място на работа да се преценява и добросъвестност по чл.8 КТ при упражняване на правото на подбор. Правните въпроси според жалбоподателя са решени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, на окръжен съд [населено място], на окръжен съд [населено място], на окръжен съд [населено място].
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез юрисконсулт П. В. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след постановено решение № 306/09.10.2013 г. по гр.дело № 1851/2013 г. на ВКС, IV г.о., с което е отменено решение № 2578/18.12.2012 г. по гр.дело № 3271/2012 г. на Варненския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на В..
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на Е. Т. А. със заповед № 188/29.03.2012 г. на Управителя на [фирма] [населено място], издадена на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата, за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението – „помпиер помпена станция” в група „В. в [населено място] и за присъждане на обезщетение в размер на сумата 2386.21 лв. за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение от 30.03.2012 г. до 30.09.2012 г., заедно със законната лихва върху тази сума.
От фактическа страна е прието, че със заповед № 188/ 29.03.2012 г. на управителя на [фирма] [населено място] трудовото правоотношение с жалбоподателя-ищец е прекратено поради съкращаване на щата на длъжността „ помпиер, помпена станция” в група „ В.” [населено място]. Заповедта е връчена на ищеца на 30.03.2012 г. Прието е също, че решението за съкращаване на щата в ЕТР „П.”, група „В.” – помпиер, помпена станция е обявено от работодателя със заповед № ЗД- 60/14.02.2012 г., т.8, заедно с други длъжности в съществуващото длъжностно разписание към централно управление, експлоатационно техническите райони/ЕТР/, подрайони и други спомагателни звена. Със заповед № ЗД- 80/ 12.03.2012 г. са посочени съкратените бройки от съответната длъжност, считано от 12.03.2012г.
Въззивният съд е приел, че със заповед № ЗД- 82/ 12.03.2012 г. е назначена комисия за провеждане на подбор поради съкращаване на щата за длъжността „ помпиер, помпена станция „ в група „В.” в [населено място], от четиринадесет на тринадесет броя, с посочени участващи в подбора лица по длъжност, дата и регламент за провеждане на подбора, критерии , по които ще се извършва оценяването. На 16.03.2012 г. е съставен протокол за извършения подбор с крайните оценки на участващите лица. Според съда от общо 21-ма участника на длъжност „ помпиер, помпена станция, електромонтьор” в група „В. „, [населено място], жалбоподателят Е. А. е получил общо 5.8 т. – най-нисък резултат, сбор от дадените оценки по критериите за изпълнение на трудовите задължения /от „0” до „6” точки/ и квалификация /от „0” до „4” точки/ , дадени от всеки един член комисията, при условията на т. 5 от заповед № ЗД-82/ 12.03.2012 г.
Прието е също, че трудовото правоотношение с жалбоподателя е прекратено, на основание издадените заповеди от управителя на дружеството , взето съгласие от О. на К. – писмо № Вх -743 -2- 29.03.2012 г., на основание чл. 333, ал. 4 КТ, декларация по чл. 333, ал.1 от КТ.
Съдът е взел предвид задължителните указания на ВКС, дадени с решение № 306/ 09.10.2013 г. по гр.дело № 1851/2013 г. на IV г.о. и приетото с последното решение, че по въпроса, извършено ли е реално съкращаване на щата волеизявлението на работодателя в издадената заповед № ЗД-80/ 12.03.2012 г., с което се закрива една щатна бройка за длъжност „ помпиер, помпена станция” в ЕТР „ П.” , група „ В.” , доказва факта на извършеното съкращаване.
Взето е предвид заключение вещо лице по назначена съдебна експертиза, според което подборът е проведен с участието на 14 лица, заемали щатните места за длъжността „помпиер, помпена станция” в ЕТР „ П.” , група „В.”, че по щатното разписание преди 12.03.2012 г., за длъжността „ помпиер„, група „ В.” на ЕТР П., са предвидени 15 бройки, от които 14- заети и 1- вакантна. Съобразно щатното разписание след 12.03.2012 г. за същата длъжност, група, ЕТР, са предвидени 13 бройки.
Прието е, че в подбора за участвали общо 21 лица, включващи посочените 14 на длъжността „ помпиер, помпена станция” и лицата, изпълняващи длъжности: „помпиер, помпена станция – електромонтьор”, „помпиер, помпена станция- водопроводчик”, „ помпиер,помпена станция – сменен” , група „В.”, ЕТР П.. Приел е също, че с молба вх. № 2770/ 29.01.2014г. ответникът по жалбата е представил списък с имената на участващите в подбора лица –общо 21 с посочена заемана длъжност и място на работа – група „В.”, ЕТР П., работно място както следва: ПС- П., ПС- З., ПС Ч. -2, ПС Ч. -1, ПС- З..
Относно възражението на жалбоподателя-ищец, че в подбора следва да участва и Б. Ю. А. съдът е приел, че съобразно представеното допълнително споразумение към трудов договор № 694/ 14.04.2011 г. последният заема длъжността „ помпиер, помпена станция „, с място на работа- ЕТР П. , В. – В..
Като е обсъдил събраните писмени доказателства и заключението на ССЕ съдът е приел, че „мястото на работа” по трудов договор и споразумение към него – [фирма], отдел- ЕТР П., група „ В. „ П., като елемент от съдържанието на трудовия договор, съгласно чл. 66, ал.1, т.1 от КТ , е различно по съдържание от „работно място” – помпена станция, където реално се изпълняват трудовите задължения. Според съда вътрешното разпределение на отделните звена – цехове, подрайони и др. от структурата на предприятието е от значение при прекратяване на трудовия договор, на основанията посочени в чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, тъй като определя кръга лицата, които задължително участват в подбора. Прието е, че в случая това са лицата, които заемат съкратената щатна бройка на длъжността в обособеното звено – ЕТР П., „В.” П., а не в цялото предприятие и че това условие е било спазено, че не е установено друго лице, освен посочените в протокола на комисията, да е заемало същата или сходна длъжност в този подрайон. Съдът е посочил, че обстоятелството, че Б. А. е заемал длъжността „ помпиер, помпена станция” в ЕТР П., В. – В. не представлява основание за участието му в подбора. Приел е, че това лице извършва идентична трудова функция, но е причислен към друго звено от дружеството, което не е засегнато от съкращенията съгласно заповед № ЗД- 80/ 13.03.2012г. С оглед на това съдът е направил извода, че изискването в подбора да участват всички работници на съответната длъжност в обособеното „В.” , ЕТР П., е спазено.
Относно приложените критерии за оценка на участващите в подбора лица съдът е приел, че подборът е извършен от комисия, назначена със заповед № ЗД-82/ 12.03.2012г. на управителя на дружеството, при условия, посочени в заповедта. Прието е, че в протокола от 16.03.2012 г. са отразени данни от личните трудови досиета на работниците – образование, квалификация, придобита специалност, качество на изпълнение на възложената работа, отношение към трудовите задачи, проявени лични качества в екипна работа. След дадени оценки поотделно от членовете на комисията за всеки от участващите в подбора по посочените критерии е отразен и крайния резултат като брой точки за всеки участник.
Въззивният съд е приел, че ищецът е оценяван по критерия за квалификация въз основа на представените доказателства за завършено – средно специално образование по съобщенията, длъжностите, които е изпълнявал в дружеството по периоди и по критерия за ниво на изпълнение на възложената работа, което е определено като задоволително, с прояви на безотговорност и недисциплинираност. Оценката, която е дадена е най- ниска в сравнение с останалите.
За установяване на обстоятелствата по извършения подбор въззивният съд е изслушал показания на допуснати свидетели. От показанията на на свидетелката М. Й., която е участвала в състава на комисията са установени метода на работа и оценяване на участващите работници според представените документи – образование, дипломи, допълнителни квалификации и характеристиките, които са дадени от преките им ръководители пред комисията за изпълнение на трудовите задължения.
Въз основа на показанията на свидетеля З. Ж., заемащ длъжността енергетик в район „П.” и ръководител на жалбоподателя към момента на проверявания период е установено, че участието в комисията е свързано с даване на мнение за работата на помпиерите. Прието е, че от показанията на този свидетел е установено, че лошото изпълнение на служебните задължения от жалбоподателя представлява неизпълнение на разпоредбите по поддържане чистотата на станцията и други преки разпореждания, създаване на конфликти с колегите. Според същите показания е установено, че в район „П.” има 8,9 помпени станции / ПС/ , с общо 21 служители и, че Б. М. работи в ПС – В., която се намира в друг район.
Съдът е обсъдил и показанията на свидетеля С. Д., посочен от ищеца и е направил извода, че същите не опровергават изложените от посочените свидетели факти.
По възражението на жалбоподателя, че част от участниците нямат завършено средно образование и/ или специалност, необходими за изпълнение на длъжността съдът е приел, че е потвърдено от комисията и е съобразено в оценките за квалификация. Според въззивния съд лицата С. К. с основно образование и без специалност, Ж. Н. и К. Ф., които имат средно образование по селско стопанство без специалност, Н. И. и Х. Х., които имат средно образование по ветеринарна медицина, но притежават удостоверение за професионално обучение „помпиер” са получили по-високи оценки от ищеца за изпълнение на трудовите задължения. Прието е, че в протокола от 16.03.2012 г. е отразена характеристиката за изпълнение на работата и качествата, проявени в процеса на работа за всеки от участниците, които са дадени от преките ръководители на участниците в подбора , което е взето предвид от членовете на комисията при оценяване по втория критерий. Посочил е, че характеристиката на ищеца-недисциплиниран, безотговорен, вземащ решения извън неговите правомощия е обосновала най-ниската оценка 2.6 и най нисък общ краен резултат 5.8.
Въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства потвърждават фактите, които е преценявала комисията при оценка на участниците в подбора по всеки от критериите за извършването му – професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Като е обсъдил всички факти и обстоятелства съдът е направил крайния извод, че подборът е извършен при спазване изискванията на чл.329,ал.1 КТ по установените критерии и поради това заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е законосъобразна.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първи, втори и трети правни въпроси формулирани в изложението.
С решение № 322/20.06.2012 г. по гр. дело № 1177/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е възприето становището, изразено в т.решение № 3/16.01.2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, според което преценката на работодателя по чл.329,ал.1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ, че в това производство при въведен довод за нарушение на чл.329,ал.1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
С решение № 188/10.05.2012 г. по гр.дело № 428/2011 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че критериите за подбор са определени в императивен порядък от законодателя и работодателят при извършването му трябва да се ръководи от по-високата квалификация и по-добра работа на сравняваните работници и служители. Прието е, че квалификацията е обективен факт и включва образование по съответната специалност, степен на образование, допълнителна професионална квалификация, като се установява със съответни документи. Посочено е, че преценката за качеството на работа – точно, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения се извършва след съобразяване на множество показатели, които са от значение за съответната трудова функция, че между тях са и данните за дисциплинарното минало на служителя с оглед цялостната му трудова функция, че оценката по двата показателя, които са визирани в чл.329 КТ е комплексна, като подборът включва още и съпоставяне по приетите показатели на всеки участник в подбора. Със същото решение е възприето т.решение № 3/2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, според което преценката на работодателя по чл.329,ал.1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ, че съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329,ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Според същото решение работодателят следва да докаже, че действително е взел предвид законовите критерии при подбора и по тях е оценявал работниците и служителите, че съдът трябва да има възможност да извърши проверка, че дадените оценки, касаещи образование и квалификация на всеки съответстват на обективната действителност, както и какви са оценките, получени за ниво на изпълнявана работа. Според същото решение последната много зависи от спецификата на трудовите функции, както и от производствения интерес на работодателя, но следва да съществуват доказателства, че такава е направена и взета предвид, както и че е извършена въз основа на показатели, имащи отношение към качеството на работа, като дадените оценки съответстват на нивото на изпълнение от всеки оценяват работник или служител. Съобразно същото решение работодателят може да извърши преценката за квалификация и качество на работа, като използва различни способи, включително и ползване на помощни комисии и не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Прието е също, че е въпрос на доказване да установи действително извършване на подбор, лицата между които го е сторил, по какви показатели и, че трудовите правоотношения са запазени с тези работници и служители, които по-пълно отговарят на критериите на закона. Съдебният състав е застъпил становището, че са допустими всички доказателствени средства, включително свидетелски показания, както и протоколи от работата на помощни комисии по подбора, че протоколите са частни писмени документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила и с оглед възраженията и доводите на противната страна работодателят следва да установи по пътя на главно пълно доказване фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършването на подбора и неговата законност. Същото становище е изразено и в решение № 154/07.05.2012 г. по гр.дело № 272/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, решение № 133/31.05.2010 г. по гр.дело № 74/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК.
Правните въпроси съдът е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. С обжалваното решение въззивният съд е извършил проверка основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Преценени са всички писмени, гласни доказателства, както и заключението на съдебно счетоводната експертиза и е прието, че са потвърдени фактите, преценявани от комисията при оценка на участващите в подбора, по критериите за неговото извършване. Съдът е изложил мотиви, че дадените от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329,ал.1 КТ за участващите в извършени подбор се основават на действително притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Следователно не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по тези правни въпроси.
При преценка за наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване съдът намира, че не следва да се обсъжда цитираното решение № 507/08.07.2010 г. по гр.дело № 978/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, тъй като същото е неотносимо към поставените правни въпроси. С това решение не са разрешени нито един от трите правни въпроса, посочени от жалбоподателя.
Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първи, втори и трети въпроси от изложението. С решение № 125/14.03.2013 г. по в.гр.дело № 1033/2013 г. на Окръжен съд [населено място] е изразено становището, че работодателят не е упражнил законосъобразно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращение на щата, тъй уволненото лице не е включено в преценката по критерия ниво на изпълнение на възложената работа, а при извършване на подбора същото лице е оценявано само по критерия квалификация. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с цитираното разрешение, тъй като се е произнесъл по различна хипотеза, поради което и правните изводи са различни.
Останалите решения – решение № 873/17.05.2013 г. по в.гр.дело № 1138/2013 г. на Окръжен съд [населено място] и решение № 316/18.09.2013 г. по в.гр.дело № 376/2013 г. на Сливенския окръжен съд съдът намира, че не следва да се обсъждат, тъй като в същите липсва отбелязване за влизането им в сила – т.е. представени са въззивни решения, които не са влезли в сила. А за да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК следва правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
Съдът преценява, че по същите правни въпроси не се установява предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК за да се допусне касационно обжалване. Въпросите касаят приложното поле на чл.329,ал.1 КТ, който текст е ясен, пълен и не се нуждае от тълкуване. По приложението му е установена трайна и изобилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Не следва да се допусне касационно обжалване по четвърти и пети въпроси от изложението, тъй като същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Всеки от тези тях не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи по предмета на спора. Според тълкуването, дадено в т.1-ва от т.решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросите по п.4-ти и п.5-ти не са разрешавани от въззивния съд. Един от решаващите правни изводи на въззивния съд за законосъобразност на извършени подбор от работодателя е основан на установения факт по делото, че лицето Б. А., заемащо длъжността „помпиер, помпена станция” с място на работа ЕТР П., В. В. не следва да участва в подбора, тъй като не заема щатна бройка за длъжността „помпиер, помпена станция” в ЕТР П., В. П.. Както се посочи по-горе съдът е приел, че ЕТР П., В. П. представлява обособено звено в дружеството-работодател, че посоченото лице заема длъжност с идентична трудова функция, но в друго обособено звено от дружеството, което не е засегнато от съкращението. Дали извода на съда е законосъобразен е въпрос по правилността на обжалваното решение и следва да се прецени, ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. В последното производство ВКС преценяла дали поставеният правен въпрос е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващите правни изводи на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства по делото. К. съд в настоящото производство се произнася дали формулирания от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода на делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на настоящия спор, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК и както се посочи по-горе проверка за законосъобразност на обжалваното решение ще се извърши, ако същото бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба
С оглед на посоченото съдът счита, че въззивният съд не е разрешавал посочените правни въпроси и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя Е. Т. А..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 500 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 202/19.02.2014 г. по гр.дело № 3159/2013 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 9100/26.03.2014 г., подадена от ищеца Е. Т. А., [населено място], [улица], чрез адв. А. П..
Осъжда Е. Т. А., [населено място], [улица] да заплати на [фирма] [населено място], [улица] сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: