2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София, 10.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание нa трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 447/2019 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. К. С., подадена чрез адв. Е. И., против определение № 2008/27.06.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд, по ч.гр.д. № 3056/2018 г., с което е потвърдено протоколно определение от 11.05.2018 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 2313/2018 г., с което е оставено без уважение искането на З. К. С. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото пред въззивна инстанция.
В частната касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че е постановено в противоречие със съдебната практика. Иска се неговата отмяна, като се предостави поисканата от З. К. С. безплатна правна помощ. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК във връзка с формулирани въпроси.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалба – Прокуратурата на Република България, в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV Г.О., намира, че подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 95, ал. 1 ГПК молбата за правна помощ се разглежда от съда, пред който делото е висящо – в случая това е Софийски градски съд, който е отказал исканата правна помощ в открито съдебно заседание, провело се на 11.05.2018 г. по гр. д. № 2313/2018 г. Съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба. Молителят е обжалвал определението на Софийски градски съд пред Софийски апелативен съд, който го е потвърдил. Съгласно чл. 95, ал. 6 ГПК определението по частната жалба е окончателно, то не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Това не се разколебава от посоченото в самото определение, че то подлежи на обжалване, доколкото необжалваемостта му произтича от императивните разпоредби на закона. В този смисъл е и последователната практика на ВКС – определение № 410/28.06.2010 г. по гр.д. № 331/2011 г., IV г.о., определение № 261/11.06.2018 г. по ч.гр.д. № 2102/2018 г., IV г.о., определение № 84/26.02.2018 г. по ч.гр.д. № 643/2018 г., III г.о.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна частна жалба на З. К. С. срещу определение № 2008 от 27.06.2018 г. по ч.гр.д. № 3056/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр. д. № 447/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: