РЕШЕНИЕ
№ 286/2017
София, 31.01.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №737/2017 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№7917/10.8.2016 г., подадена от адвокат Т. В. – процесуален представител на ответницата по исковата молба А. К. Г. от [населено място], и по касационна жалба, вх.№8340/26.8.2016 г., подадена от адв. М. Г., процесуален представител на ищеца П. С. М. и двете против въззивно решение №243/29.6.2016 г., допълнено по реда на чл.250 ГПК с решение №286/04.8.2016 г., по гр.д.№178/2016 г., по описа на Хасковския окръжен съд.
Подадена е и касационна жалба, вх.№11326/21.11.2016 г.от адв. М. Г. – процесуален представител на ищеца П. С. М., против решение №340/12.10.2016 г. по същото дело, постановено по реда на чл.247 ГПК.
С обжалваното основно въззивно решение, въззивната инстанция е отменила решение №791/18.12.2015 г. по гр.д.№1473/2015 г. по описа на Хасковския районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 1170 лева до пълния предявен размер от 27251,22 лева, и в частта за разноските, и е осъдила ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 19826,20 лева, включваща главница 8385 лева и договорна лихва 2475,58 лева, за времето от 30.3.2014 г. до 02.7.2015 г. по договор от 30.3.2014 г. и главница 8385 лева и договорна лихва1750,92 лева, за времето от 15.10.2014 г. до 02.7.2015 г. по договор от 15.10.2014 г. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено.
С допълнителното решение, постановено по реда на чл.250 ГПК, Хасковския окръжен съд е допълнил горепосоченото въззивно решение, като е осъдил ответницата да заплати на ищеца законна лихва, считано от 02.7.2015 г. върху главница 8385 лева по договор от 30.3.2014 г. и законна лихва, считано от 02.7.2015 г. върху главница 8385 лева по договор от 15.10.2014 г.-, до окончателното изплащане на сумите.
С решението, постановено по чл.247 ГПК е отхвърлена като неоснователна молбата на ищеца П. М. за поправка на очевидна фактическа грешка на решение №243/29.6.2016 г. по гр.д.№178/2016 г. на Хасковския окръжен съд.
По основното и допълнителното решение въззивната инстанция е приела, че „За да уважи частично предявените искове,решаващият съд е приел, че между страните по силата на двата подписани договора за паричен заем с нотариална заверка на подписите се е създало заемно правоотношение,по силата на което ищецът е предоставил на ответницата 9360лв. плюс 9360лв. и последната е получила сумите при подписването на двата и договора и нотариалното заверяване на подписите,факт от който решаващият съд изхожда,за да приеме по –нататък в мотивите си,че е налице неизпълнение на договора за заем,но само за вноските по договора,които са изтекли падежите им, но не и за целия период на договорите за заем,тъй като по отношение на тях не е настъпила предсрочната им изискуемост. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл.60 от ЗКИ,което според настоящата инстанция е неправилно. В случая се касае за договор за заем между две физически лица, за които са валидни разпоредбите на чл. 240 вр. чл.79 от ЗЗД и при неизпълнение от страна на длъжника на поетото по договора за заем задължение,кредиторът е в правото си да иска връщане на дадените в заем суми,което е сторено с предявения иск.Освен възприетото от страна на районния съд издължаване на части от сумите по заетите средства в размер на общо 1950лв. по двата договора,други плащания от страна на ответницата не са установени,поради което искът се явява основателен и доказан за 16770лв.общо за двата договора за заем.Наведените възражения за нищожност на сключените договори за заем,настоящата инстанция намира за неоснователни и недоказани.Развилите се между страните облигационни отношения са намерили своя завършек при нотариуса с удостоверяване на полагането на техните подписи,поради което не би могло да се приеме,че оспорващата страна не е била в състояние да възприема случващото се, а и доказателства оборващи сключването на договорите включително и събрани по реда на чл.176 от ГПК не установяват противното.
По отношение на претендираната лихва по чл.7 от договора за заем,имаща характер на възнаградителна лихва и определена на 14%годишно. С оглед уважаването на главния иск,този иск за присъждане на лихва следва да се уважи,но не за претендирания краен период на действие на договора, а към момента на постановяването на съдебното решение с оглед характера на лихвата като възнаградителна. Съдът като изхожда от заключението на вещото лице и методологията на изчисление съгласно интернет страницата на калкулатор б.г намира,че по договора от 30.03.2014г. размерът на лихвата е 2475,20лв., а по договора от 15.10.2014г. в размер на -1750,92лв.,в който размер се явява основателен и доказан.
Изложеното налага извод за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и постановяване на друго такова, с което се уважи иска и за разликата над 1170лв. до 16770лв. или още с 15600лв./18720-1950платени и остатък от 16770лв. по двата договора/,както и се осъди А. К. Г. да заплати лихва в размер на 2475,20лв. за времето от 30.03.2014г. до 02.07.2015г. по договор от 30.03.2014г. и 1750,92лв. за времето от 15.10.2014г. до 02.07.2015г. по втория договор за заем.“
В решение №340/12.10.2016 г. по същото дело, постановено по реда на чл.247 ГПК, по молба на ищеца П. М., е прието, че същата е неоснователна, като този извод е обоснован от съда с това, че при постановяване на решението коректно са отчетени извършените плащания, като е приспаднато от претендираната от ищеца цяла сума и въз основа на нея е изчислена лихвата.
С определение №820/20.7.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивни решения №243/29.6.2016 г. и №340/12.10.2016 г., и двете постановени по гр.д.№178/2016 г., по описа на Хасковския окръжен съд по въпросите „Недопустимо ли е въззивно решение, с което по същество се присъжда сума, вече присъдена от районния съд, в която част решението му е потвърдено?„ и „При направено оплакване във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от районния съд в доклада по делото по чл.146, ал.ал.1 и 2 ГПК, изразяващи се в неразпределение на доказателствената тежест за всички относими към спора и подлежащи на доказване факти недаване на указание на ответницата за кои от твърдяните от нея факти не сочи доказателства, въззивният съд дължи ли даване указания страните да предприемат необходимите процесуални действия за изясняване на спора то фактическа страна ?„
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното:
По въпроса „Недопустимо ли е въззивно решение, с което по същество се присъжда сума, вече присъдена от районния съд, в която част решението му е потвърдено ? „ съдът намира, че не може да се присъждат суми над размера на заявените, тъй като това би противоречало на принципа на диспозитивното начало, заложено в чл.6 ГПК, включително и ако определена сума е присъдена от предходната инстанция.
По въпроса „При направено оплакване във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от районния съд в доклада по делото по чл.146, ал.ал.1 и 2 ГПК, изразяващи се в неразпределение на доказателствената тежест за всички относими към спора и подлежащи на доказване факти недаване на указание на ответницата за кои от твърдяните от нея факти не сочи доказателства, въззивният съд дължи ли даване указания страните да предприемат необходимите процесуални действия за изясняване на спора то фактическа страна ? По този въпрос е налице ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№2013 г. /т.3 и т.4/, съгласно които: „Въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда/експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.“, както и че „Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд.“
По съществото на касационната жалба.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост, незаконосъобразност и необоснованост на въззивния съдебен акт. Моли се за отмяна на обжалваните решения и отхвърляне на претенциите.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката – ответница по исковата молба. Претендират се разноски.
Жалбоподателят П. С. М./по касационната жалба по чл.247 ГПК/ твърди, че обжалваното от него решение също е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя оспорва жалбата на ответницата по исковата молба и моли за уважаване на неговата жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби, взе предвид отговорите на страните, становищата на процесуалните им представители, изразени в съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, писмените защити, отговора на поставените въпроси и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:
Решенията на Хасковския окръжен съд са правилни.
По основното въззивно решение.
Решението не е недопустимо, тъй като при присъждане на сумата от въззивната инстанция, присъденото от първата инстанция не е калкулирано. Направените от настоящата инстанция изчисления сочат, че действително присъдената сума от 19826,20 лева представлява сбор от две главници от по 8385 лева и лихви, съответно в размер на 2475,58 лева и 1750,92 лева, които не са присъдени от първата инстанция, която е присъдила само сумата 1170 лева, като частично плащане на три вноски по заемите.
Неоснователно е и оплакването във връзка с втория въпрос. Доказателствата по делото сочат, че едва във второто проведено пред първата инстанция съдебно заседание ответницата по исковата молба е направила уточнение, което противоречи на разпоредбата на чл.131, ал.1 ГПК и не следва да бъде взето предвид при обсъждане от съда на доводите и доказателствата, предвид въведената от процесуалния закон преклузия. С направеното във второто съдебно заседание уточнение ответницата по исковата молба е направила опит да заобиколи преклузията на чл.131, ал.1 ГПК, поради което всяко действие на първата инстанция и необсъждането на оплакване за това от въззивната инстанция не представлява процесуално нарушение.
Законосъобразни са изводите на окръжния съд относно нищожността на сключените договори за заем. Макар и наведени такива възражения с отговора на исковата молба, правилно окръжният съд е стигнал до извод, че същите не са доказани по надлежния ред.
Законосъобразни са и изводите на въззивната инстанция относно отказа на съда за събиране на писмени доказателства, тъй като същите са извън обсега на договорите за заем.
Доколкото с определението по чл.288 ГПК е допуснато и касационно обжалване на въззивно решение №340/12.10.2017 г. по гр.д.№178/2016 г. на Хасковския окръжен съд, същото е правилно. Изложеното в мотивите на основното решение съответства на посоченото в диспозитива му.
Изложеното налага извод за правилност на въззивните решения и същите следва да бъдат оставени в сила.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка – ответница по исковата молба, следва да заплати на касационния жалбоподател – ищец, деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №243/29.6.2016 г., допълнено по реда на чл.250 ГПК с решение №286/04.8.2016 г., и решение №340/12.10.2016 г. по същото дело, постановено по реда на чл.247 ГПК, постановени по гр.д.№178/2016 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. К. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на П. С. М., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 600/шестстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: