О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 02.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 228/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от Ж. – Й. В. К. , приподписана от адв. В. Б., против въззивно решение № 7495/04.11.2015 г. по гр.д.№ 11012/2015 г. по описа на Софийски градски съд,с което е потвърдено изцяло решение № II-57-29/18.05.2015 г. по гр.д.№ 44660/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Ж. – Й. В. К. против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се навеждат доводи за наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК. Сочи се, че произнасяйки се по въпросите за доказване в процеса на твърдяното от работодателя дисциплинарно нарушение съдът е изградил основните решаващи мотиви за фактическата обстановка на базата на видео-запис в DVD, спрямо което не е извършен оглед от самия съд. Твърди се, че този подход влиза в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Навежда се довод, че сам по себе си видеозаписът не е доказателствено средство, т.е. той подлежи на непосредствено възприемане от съда след приемането на видеоносителя по делото като веществено доказателство и чрез специфичния способ за възприемането му оглед. В изложението се сочи също така, че произнасяйки се по въпроса кои факти приема за установени и квалифицирайки ги като дисциплинарно нарушение съдът оценява като достоверни недопустими свидетелски показания. По-нататък в изложението е налице позоваване на изложеното в касационната жалба относно оценката на мотивите на съда по отношение преценката на показанията на свидетелката З. Д.. Сочи се също така, че споровете между кредитори и длъжници по банкови кредити и допустимите по отношение на тях доказателствени средства не е изяснен обаче в трудовите спорове, когато се преценява поведението на служител на банката с оглед евентуалната му дисциплинарна отговорност, поради което този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна – [фирма] – С., посредством пълномощника си – юриск.Т.М., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по подробно развити съображения. Претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че жалбата е неоснователна, тъй като служителката е нарушила задълженията си по длъжностната характеристика, а именно чл.чл.38 и 39 от Правилата за касовата дейност на банката на 16.04.2014 г. при обслужване на клиентка, като не е извършена дължимата проверка на представения й платежен документ – вносна бележка, както и съответствието между отразената в него сума и предадената такава от клиента за внасяне по сметка. Прието е също така, че не е извършено и дължимото устно съгласуване с клиента за извършваната операция. Съдът е стигнал и до извод, че се установяват останалите описани в заповедта за уволнение нарушения от страна на ищцата, изразяващи се в извършена поправка върху записа на гърба на обработения платежен документ при обслужването на клиента, за което е налице и признание от страна на служителката.Въз основа на установеното съдът е стигнал до решаващ извод за неизпълнение на основни задължения от страна на служителката по възложената й от работодателя трудова функция по приемане на парични ценности и обработка на платежните документи за внесени в касата суми,която се явява основна за заеманата длъжност „касиер“.
Поставените първи два въпроса са фактически, тъй като визират конкретни изводи на съда. Така поставени въпросите са касационно оплакване по чл.281 ГПК и са относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Проверката на правилността на решението,в това число правилно ли са анализирани доказателствата и съответни ли са на този анализ фактическите и правни изводи на съда се извършва във втората фаза на касационното производство,поради което въпросите не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Третият от поставените въпроси е бланкетен. Не е посочено конкретно във връзка с кои изводи на въззивната инстанция се поставя.Освен това не е налице и релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК ,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
С оглед изхода от спора касаторът следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за настоящото производство.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7495/04.11.2015 г. по гр.д.№ 11012/2015 г. по описа на Софийски градски съд, II – В въззивен състав.
ОСЪЖДА Ж. – Й. В. К., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], ап.2 да заплати на [фирма] – [населено място], със седалище и адрес на управление – [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: