О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 863
гр. София 30.06.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 7306 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца К. Г. Л., чрез адв. Н. Г. срещу решение № 1329/19.07.2013 г. по в.гр.дело № 1187/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 805/01.03.2013 г. по гр.дело № 17605/2012 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от жалбоподателя срещу Прокуратура на РБългария с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ над сумата 8000 лв. до пълния размер от 17 000 лв., както и за присъждане на сумата 400 лв. обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 30.07.2011 г. до окончателното изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са формулирани въпросите: 1. за задължението на съдилищата да посочват в мотивите към решенията си конкретно тези обстоятелства, които обуславят вредите, както и значението им за определяне размера на неимуществените вреди, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решение № 229/15.07.2013 г. по гр.дело № 1179/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 16/02.02.2011 г. по гр.дело № 369/2010 г. на ВКС, III г.о., постановени по чл.290 ГПК, 2. за задължението на съда при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди в съответствие с принципа за справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД да вземе предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди и за необходимостта от пълно обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди, тъй като при определяне на глобалния размер на дължимото се обезщетение не е взел предвид или е омаловажил следните обстоятелства, които съгласно практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК следва да бъдат съобразени – неспазването на разумен срок в наказателното производство, каква е тежестта на повдигнатото обвинение, колко, с каква продължителност и какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са извършени, ефектът на всички действия върху ищеца и близките му, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок, личността на увредения, включително притежавания авторитет в бизнеса и обществото/събраните в тази насока доказателства са игнорирани и от двете предходни инстанция, като коментар относно личността на ищеца е направен единствено в негов ущърб, поради предишно осъждане, без да се вземе предвид пълната реабилитация на ищеца. Съдът не е взел предвид следните съществени за случая обстоятелствата – предишното осъждане на ищеца е за престъпление, което е извършил през 1977 г., осъден е през 1977 г. на условно наказание и е реабилитиран за същото по право през 1981 г. Поддържа, че престъплението е извършено от ищеца като непълнолетен, че наказанието е изтърпяно, че въпреки простъпките като непълнолетен ищецът е успял да се интегрира в обществото, да създаде добро име сред близки и познати в работата си и ежедневието си, че се установил и е полагал усилия, за да живее добре и да бъде уважаван и ценен от хората около себе си, че незаконното обвинение на прокуратурата е сринало достойнството и живота на ищеца като човек, съпруг, баща, приятел, колега и бизнес партньор, че незаконните действия на прокуратурата са продължили близо 5 години, решени в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Срещу постановеното решение на Пловдивския окръжен съд в уважената част на предявения иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за сумата 3000 лв.и в частта, с която е потвърдено решение № 805/01.03.2013 г. по гр.дело № 17605/2012 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е уважен предявения иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за сумата 5000 лв., заедно със законната лихва, считано от 30.07.2011 г. до окончателното изплащане е подадена касационна жалба от Прокуратура на РБългария, чрез Зам.окръжен прокурор на Окръжна прокуратура [населено място].
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. за задължението на въззивния съд да направи анализ и преценка на доказателствата, който анализ да обективира в мотивите на решението, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, 2. че прокуратурата на РБ е осъдена без да е доказана причинна връзка между твърдените вреди и повдигнатото обвинение, решена в противоречие с т.11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС.
К. Л., чрез адв.Н. Г. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд в обжалваната част от ответника и за неоснователност на касационната жалба на последния.
Прокуратура на РБългария не е изразила становище по жалбата на ищеца К. Л..
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от касационните жалби е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца К. Л. [населено място] в размер на 17 000 лв., и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400 лв. последица от увреждане, което е причинено от органите на Прокуратурата, поради повдигнато обвинение, за което К. Л. е оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 183/2008 г. по описа на Пловдивския районен съд заедно със законната лихва върху сумите, считано от 30.07.2011 г. до изплащането.
От фактическа страна е установено, че срещу ищеца е образувано досъдебно производство с постановление от 05.05.2006 г. затова, че в периода м.01.-м.04.2005 г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – управител на [фирма] [населено място] е присвоил чужди пари – сумата 77 400 лв., собствност на Е. М. и П. Г., връчени в това му качество и поверени му да ги управлява като присвояването е в големи размери – престъпление по чл.202,ал.2,вр.ал.1, вр.чл.201 НК. Ищецът К. Л. е привлечен като обвиняем с постановление от 14.07.2006 г. и му е взета мярка за неотклонение „подписка”.
С влязла в сила на 30.07.2011 г. присъда по нохд № 183/2008 г. на Пловдивския районен съд ищецът е признат за невиновен и е оправдан по предявеното обвинение по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б.”б” НК за това, че в периода 07.01.2005 г. до 21.04.2005 г. в [населено място] в условията на продължавано престъпление в качеството на длъжностно лице – МОЛ е присвоил общо пари на стойност 77 400 лв., собственост на [фирма], връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвояването да е в големи размери и е отхвърлен предявения от [фирма] срещу ищеца граждански иск в размер на 77 400 лв. обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди, като неоснователен.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е правилно в частта, с която е прието, че искът е доказан по основание. Прието е за правилно същото решение в частта, с която предявеният иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ е отхвърлен за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
Прието е, че съгласно разпоредбите на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Прието е, че по отношение на жалбоподателят – ищец е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.202,ал.2,вр.ал.1 НК, че са предприети различни процесуално –следствени действия с оглед изясняване на фактическата обстановка – разпит на свидетели, ангажиране на писмени доказателства, които като съвкупност са му предявени. Преценено е за правилно решението на Пловдивския районен съд в уважената част на предявения иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и в тази част решението е потвърдено, като съдът е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на районния съд.
Първостепенният съд е приел, че основанието за ангажиране на отговорността на държавата е установеният обективен факт, че по отношение на ищеца е било образувано наказателно производство, че е бил привлечен в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е на съд и с влязла в сила присъда е признат за невиновен и е оправдан по предявеното обвинение. Прието е, че с оглед постановената оправдателна присъда предявеното обвинение на ищеца в извършване на посоченото престъпление е незаконно независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие с разпоредбите на НПК и правомощията на съответния правозащитен орган. Прието е, че отговорността на държавата е обективна и може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Съдът е приел, че тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.
Прието е, че в случая са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ – повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и извършените последващи действия – предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия, предявяване на следствието и др., съдебна фаза на производството, и постановяване на оправдателна присъда. Прието е, че субектът на деянието е ответника, като съдът е взел предвид разпоредбите на чл.7 ЗОДОВ, според които искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите.
Първоинстанционният съд е приел, че отговорност в случая носи Прокуратурата, тъй като по нейно разпореждане е образувано наказателното производство срещу ищеца и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото, давала указания по разследването, подготвила и е внесла в съда обвинителен акт.
Относно факта на причинени на ищеца неимуществени вреди съдът е приел, че висящото наказателно производство, приключило с оправдателна присъда винаги води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. Прието е, че свидетелските показания са от значение най-вече за определяне размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото производство.
Съдът е приел, че ищецът е изживял негативни емоции, представляващи претърпени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от обвинението.
Прието е за неустановено наличие на съпричиняване от страна на ищеца, че не е установено виновно и противоправно поведение, проявено от същия което да е в причинна връзка с действията на прокуратурата.
При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вред първостепенният съд е взел предвид значителната продължителност на воденото срещу ищеца наказателно производство – от 14.07.2006 г., когато е привлечен в качеството на обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда на 30.07.2011 г, че обвинението е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, че в рамките на досъдебната фаза ищецът многократно е привличан като обвиняем и е разпитван в това качество, срещу него е внесен многократно обвинителен акт, който е връщан от съда за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Съдът е взел предвид, че в съдебната фаза на процеса е конституиран и граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане предявеният от него против ищеца граждански иск, което е утежнило процесуалното положение на ищеца, подаден е и протест на прокуратурата срещу постановената оправдателна присъда, който поради неотстранени в него нередовности е върнат и производството е приключило на една съдебна инстанция. Прието е, че ищецът е увреден и в чисто професионален план, като всичко това се е отразило върху бизнес начинанията му, както и върху отношението на съответния професионалния кръг към него. Съдът е взел предвид, че по отношение на ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение – подписка, не е установено влошено здравословно състояние на ищеца, което да е пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Взето е предвид обстоятелството, че макар и реабилитиран, ищецът е осъждан и преди за тежко умишлено престъпление, поради което съдът е приел, че интензитетът на търпените от него вреди в такъв случай е по – малък от този на лице с чисто съдебно минало. При тези съображения първоинстанционният съд съдът е направил решаващ извод, че претърпените неимуществени вреди от ищеца ще се обезщетят справедливо със сумата 5000 лв., заедно със законната лихва, считано от момента в който присъдата е влязла в сила – 30.07.2011 г.
По отношение на претенцията си за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е прието, че не е доказано по делото действително направен разход от ищеца в хода на наказателното производство, подлежащ на възстановяване. Поради това съдът е приел искът за неоснователен.
Въззивният съд е приел, че обжалваното решение следва да се измени в частта относно размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като бъде увеличен от 5000 лв. на 8000 лв. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид периода на образуваното наказателно производство, извършените многобройни процесуално следствени действия, негативните изживявания на ищеца за този период от време. Както се посочи съдът е препратил към мотивите на първоинстанционното решение в частта, с която го е потвърдил – в уважената част на иска до размер на сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди заедно със законната лихва.
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди до сумата 17000 лв. е отхвърлен.
По правните въпроси, формулирани от жалбоподателя К. Л.:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението за задължението на съдилищата да посочват в мотивите към решенията си конкретно тези обстоятелства, които обуславят вредите, както и значението им за определяне размера на неимуществените вреди.
С решение 229/15.07.2013 г. по гр.дело № 1179/2012 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Според съдебния състав в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Прието е, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Според същото решение съобразно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, че неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Прието е, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, че справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 16/02.02.2011 г. по гр.дело № 396/2010 г. на ВКС, IV г.о, постановено по чл.290 ГПК. Правният въпрос въззивният съд е разрешил по аналогичен начин. В мотивите на решението при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е преценил конкретните обстоятелства относно характера и степента на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последиците от същото, възрастта на ищеца и положението му в професионален план. Следователно не се установява предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, формулиран от жалбоподателя.
С решение № 532/24.06.2010 г. по гр.дело № 1650/2009 г. на ВКС III г.о. по чл.290 ГПК е прието, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет на конкретна преценка, че тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно претендираната вреда, с оглед нейното естество. При ангажиране отговорността на държавата, на обезщетяване подлежат включително неимуществените вреди, но в размер, определен от съда по справедливост. Паричната гаранция по наказателното дело няма отношение към този критерий.
С решение № 401/21.10.2011 г. по гр.дело № 483/2011 г. на ВКС, IV г.о. постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че при предявен иск за обезщетяване на неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ съдът съобразява каква е тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца и близките му. Прието е, че е възможно да има и други обстоятелства, които оказват влияние върху размера на обезщетението, както е възможно също при еднакви по тежест обвинения и взети мерки за процесуална принуда да е справедливо да се определят различни по размер обезщетения, ако се установи че отражението на наказателното преследване върху живота на неоснователно обвинението лице е по-тежко, в сравнение с общите случаи. Според съда по отношение на лице, което е обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление, което не е било задържано с постоянна мярка и поставено под домашен арест и спрямо което наказателното производство е продължило по-малко от година, не следва да се присъди същото по размер обезщетение, каквото по отношение на лице с тежко обвинение, разследвано повече от една година и задържано над четири месеца под стража или у дома си, ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица. По същият начин е разрешен правния въпрос с решение № 253/02.07.2012 г. по гр.дело № 652/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК и решение № 317/09.12.2010 г. по гр.дело № 4620/2008 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК.
Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с посочената практика на ВКС. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е обсъдил всички установени по делото обстоятелства, които обуславят тези вреди, като е изложил свои мотиви и е препратил на основание чл.272 ГПК и към мотивите на първоинстанционния съд. Взети са предвид срока на наказателното производство, водено срещу ищеца и отражението на продължителността на това производство върху него – преживяните от ищеца притеснения и неудобства. Съобразено е обстоятелството, че спрямо ищеца неколкократно е внасян обвинителен акт и съдът е връщал същия, поради допуснати съществени процесуални нарушения, че в хода на досъдебното производство ищецът многократно е привличан като обвиняем и е разпитван в това му качество. Съдът е съобразил и негативните последици на продължителния период на наказателното производство срещу ищеца в професионален план, че това се е отразило негативно на бизнес начинанията му. Взел е предвид и обстоятелството, че по отношение на ищеца в хода на досъдебното производство е взета мярка за неотклонение подписка, че не е установено влошено здравословно състояние, което да е непосредствена последица от незаконното обвинение, съответно не са установени други специфични негативни последици от това обвинение извън установените обичайни такива. Съобразено е и обстоятелството, че ищецът макар и реабилитиран е осъден и преди за тежко умишлено престъпление, с оглед на което е изведен извода, че интензитетът на търпените от него вреди е по-малък от този на лице с чисто съдебно минало. Изложеното налага извода, че въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с посочената практика на ВКС. Следователно не се установява предпоставката по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос.
По правните въпроси, поставени от Прокуратура на РБългария:
Не се установява предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос на жалбоподателя-ответник за задължението на въззивния съд да направи анализ и преценка на доказателствата, който анализ да обективира в мотивите на решението.
С т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС е застъпено становището, че дейността на въззивния съд е решаваща по същество, че при въззивното производство съдът при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължения произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. С въззивното решение съдът е разрешил правния въпрос по същият начин. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск за неимуществени вреди в размер на сумата 5000 лв., заедно със законната лихва, считано от 30.07.2011 г. и в отхвърлената част на иска над сумата 8000 лв. до 17 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съответно в отхвърлената част на иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400 лв., заедно със законната лихва. В тази част е преценено за правилно първоинстанционното решение и съдът на основание чл.272 ГПК е препратил и към мотивите на първоинстанционния съд. Освен това както вече се посочи по-горе при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди – 8000 лв. съдът е изложил свои мотиви, като е извършил преценка на всички установени по делото обстоятелства, обусловили тези вреди. Поради това не е налице предпоставката по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя Прокуратура на РБългария за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос.
С т.11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС е прието, че обезщетение за вреди се дължи и в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост – чл.52 ЗЗД, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът, съпоставени с тези, за които е оправдан. Прието е, че обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Относно преценката за наличие на причинна връзка между незаконното обвинение, повдигнато на ищеца и претърпените вреди съдът е разрешил правния въпрос в съответствие с цитираната практика. С въззивното решение съдът е приел за установено наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените неимуществени вреди от ищеца, който извод е основан на събраните по делото доказателства. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите, поставени от жалбоподателя – ищец К. Л. и от жалбоподателя-ответник Прокуратура на РБългария.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1429/19.07.2013 г. по в.гр. дело № 1187/2013 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба вх. № 24128/28.08.2013 г., подадена от ищеца К. Г. Л., [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. Н. Г., съдебен адрес г.П., [улица],ет.1,ап.4 и по касационна жалба вх. № 22769/09.08.2013 г., подадена от Прокуратура на РБългария, чрез Зам.окръжен прокурор на Окръжна прокуратура [населено място] Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: