О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София 11.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1585/2016 година.
Производството е по чл.309 ГПК.
Постъпила е молба за отмяна, вх.№1027708/23.02.2016 г., подадена от Д. С. Д. от [населено място], на влязло в сила решение №212/16.7.2009 г. по гр.д.№314/2008г. по описа на Софийския градски съд, БО, I-ви въззивен състав, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. Д. Д., на майката А. Д. Н., при която то ще живее постоянно и която ще полага непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание. Със същото решение е определен режим на лични отношения на бащата Д. С. Д. с посоченото малолетно дете и бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на 100 лева месечно.
В молбата за отмяна е инкорпорирано искане от молителя за спиране изпълнението на влязлото в сила въззивно решение, на основание чл.309, ал.1, изречение второ ГПК.
Настоящият състав на Върховният касационен съд, състав на IV г.о., намира, че молбата за спиране на влязлото в сила в сила решение следва да бъде оставена без уважение, по следните съображения:
Въпросът за приложимостта на производството по отмяната към влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация не подлежат на отмяна. Това тълкуване произтича от разясненията, дадени в т. 2 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гражданско дело № 1/1977 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ /ППВС № 2/1977 г./, съгласно които на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е., които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. В процесния случай се касае за искове за упражняване на родителска власт, режим на лични отношения между дете и родител и издръжка, които не се ползват със силата на пресъдено нещо.
Актовете от разглежданата категория са решения, постановявани при упражняване от съда правомощия на съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения, съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.
Влизането в сила на въпросната категория решения не поражда последиците на силата на пресъдено нещо. Те могат да бъдат отменени или изменени при възникването на нови обстоятелства, чиято релевантност съдът преценява по целесъобразност. Тяхната обжалваемост не ги прави нито идентични, нито близки по правен ефект с решенията, които се ползват със силата на пресъдено нещо.
Разглежданият вид решения не са годни да породят сила на пресъдено нещо. Те нямат за предмет субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо. С тях не се разрешава материалноправен спор относно съществуването на такова право чрез правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо /СПН/ в аспектите на нейното проявление – правопотвърждаващо или правоотричащо действие към момента на приключване на устните състезания. Същите актове не разрешават и процесуалноправни въпроси, напр. за нищожността на съдебно решение или за неговата недопустимост. Решенията, постановени в
производства по спорна съдебна администрация имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните /напр. промяна на ползването на съсобствен недвижим имот, промяна на упражняването на родителските права по отношение на малолетните и непълнолетни деца, на тяхното местоживеене, както и на режима на личните отношения между родители и деца и др./, която обаче не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Тези въпроси не са от естество да формират предмет, годен да породи сила на пресъдено нещо.
В процесния случай се касае за искове за упражняване на родителска власт, режим на лични отношения между дете и родител и издръжка, които не се ползват със силата на пресъдено нещо.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за спиране изпълнението, вх.№1027708/23.02.2016 г., подадена от Д. С. Д. от [населено място], на влязло в сила решение №212/16.7.2009 г. по гр.д.№314/2008г. по описа на Софийския градски съд, БО, I-ви въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: