О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
гр. София, 15.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 22 декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1909 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците А. И. Г., С. С. С. и М. С. Г., тримата чрез адв. Е. У. срещу решение № 228/20.12.2016 г. по в.гр.дело № 598/2016 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 801/03.06.2016 г. по гр.дело № 567/2016 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която са уважени предявените искове на жалбоподателите срещу „Южноцентрално държавно предприятие” [населено място] над по 20 000 лв. до по 40 000 лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на наследодателя им С. Р. Г., настъпила на 28.06.2011 г. при изпълнение на възложена му работа, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 28.06.2011 г. до окончателното изплащане, в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адв.Е. У. сума в размер над 2065 лв. до присъдената от 4130 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществяване на безплатно процесуално представителство на ищците и вместо отменената част са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове против „Южноцентрално държавно предприятие” [населено място] за заплащане на обезщетение в размер на над по 20 000 лв. до по 40 000 лв. на всеки от тях поотделно за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.06.2011 г. до окончателното изплащане. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която е потвърдено решението по гр.дело № 567/2016 г. на Пловдивския окръжен съд в отхвърлената част на предявените искове от жалбоподателите с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД над сумата 40 000 лв. за всеки от тях до пълният размер от по 80 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.06.2011 г. до окончателното изплащане. Въззивното решение е обжалвано и в частта за разноските.
Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са формулирани правните въпроси:1.относно правото на обезщетение на наследниците на лице, починало при трудов инцидент, 2. дали следва да се приема наличието на съпричиняване в случаите на трудов инцидент при неизпълнение на работодателя изрично да отрази опасните за дейности участъци, съобразно приети правила, както и да създаде и спазва правила за гарантиране на безопасни условия на труд, чрез обозначаване на опасните за работа участъци със специални символи, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба „Южноцентрално държавно предприятие” [населено място], чрез адв. В. Р. в писмен отговор е мотивирал становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателите не са въвели правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
От ответника „Южноцентрално държавно предприятие” [населено място], чрез адв.В. Р. е подадена насрещна касационна жалба. С влязло в сила на 03.05.2017 г. разпореждане № 680/19.04.2017 г. по в.гр.дело № 598/2016 г. на Пловдивския апелативен съд насрещната касационна жалба е върната.
Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в уважената част на предявените искове от жалбоподателите до сумата от по 20 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за всеки от тях, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 28.06.2011 г. до окончателното изплащане.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В обжалваните части на въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр. осн. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Въззивният съд е приел с оглед заявените от ищците с исковата молба и уточняващата я молба обстоятелства, на които се основават евентуалните им искове, предмет на разглеждане, че тяхната правна квалификация е по чл. 49 ЗЗД.
От фактическа страна е прието за установено от представеното удостоверение №6/22.03.2012г. на Община-Л., че ищците А. Г. като преживяла съпруга и С. С. и М. Г., като деца са и единствени наследници по закон на С. Р. Г., починал на 28.06.2011г. Наследодателят Г. е работел по сключени на 22.03.2010г., 14.02.2011г. и на 01.06.2011г. граждански договори с Д.“К.“-гр.Л., като възложител за изпълнение сеч и рампиране на временен склад на дървесина. Прието е, че мотивите на влязлото в сила решение на районния съд, с което са отхвърлени исковете по чл.200,ал.1 от КТ, относно характера на съществувалото правоотношение, не се ползват със сила на пресъдено нещо. Посочил е, че не са представени надлежни писмени доказателства – трудов договор по чл.62,ал.1 от КТ или постановление на органите на Инспекцията по труда по чл.405а от КТ, въз основа на които да се приеме наличие на трудово правоотношение.
Съдът е приел, че във въззивното производство не е повдигнат спор от страните относно приетата за установена въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства фактическа обстановка, при която е настъпила смъртта на С. Г.: на 27.06.2011г., заедно с брат му Е. Г. и И. Д., които също имали сключени граждански договори с Д.“К.“, както и със свидетелите А. Д. и М. Г., осъществявали сеч в землището на [населено място], Община-Л., местността „С.“, на обект с маркирани дървета, определен от стопанството. Отрязали едно тънко маркирано дърво, което се закачило на друго по-голямо буково немаркирано дърво. Тръгвайки си в края на работния ден, оставили отрязаното дърво в същото положение, без да се обадят на горските да маркират другото, на което се било закачило. На следващия ден – 28.06.2011г., продължили работата си на същото място. С. и И. режели отсечено дърво, заедно със св.М. Г., когато стоящите настрани от мястото А. и Е. видели, че букът пада към тях и им се развикали да бягат. И. и М. тръгнали да бягат встрани от посоката на дървото, а С. по посоката на падането му, като клоните го застигнали и от притискането получил множество сериозни травматични увреждания в областта на гръдния кош и главата, и при пристигането на медицинския екип на спешна помощ на място починал вследствие острата кръвозагуба от разкъсване на лявата белодробна артерия и разкъсване на паренхима на двете половини на белия дроб, довели до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност като непосредствена причина за смъртта.
Прието е, че злополуката, причинила смъртта на С. Г. е настъпила по време на изпълнение на възложената му по силата на сключения от него с Д.“К.“ договор работа. Прието е също, че не се касае за трудов, а за граждански договор. С оглед на това е преценено, че доводите на ответника пред въззивната инстанция за трансформиране при преобразуване на Д. в ТП-Д. на договора на основание чл.123 от КТ и пар.13 от ПЗРЗГ и качество „работодател“ на териториалното поделение по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на КТ са неотносими към пасивната материалноправна легитимация, която той оспорва. Относно позоваването му на разпоредбата на чл.174,ал.1,т.5 от ЗГ съдът е приел, че към датата на инцидента – 28.06.2011г., действа Закона за горите /Обн., ДВ, бр.19 от 08.03.2011г., в сила от 09.04.2011г./, който в чл.163 предвижда създаване на държавни предприятия със статут на юридически лица по чл.62,ал.3 от ТЗ за управление на горските територии – държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, чиито райони на дейност се определят със заповед на министъра на земеделието и храните, като, според чл.164, те имат двустепенна структура, състояща се от централно управление и териториални поделения – държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства. Посочил е, че съгласно пар.9 от ПЗР на закона, от датата на вписване в търговския регистър държавните предприятия са правоприемници на активите и пасивите на съответните Д. и ДГС, които от тази дата стават териториални поделения на държавното предприятие, в чийто район на дейност попадат. Приел е, че съгласно действалата до приемане на закона редакция на разпоредбата на чл.9,ал.1 /Изм., ДВ, бр.80 от 2009г./ от Закона за лова и опазване на дивеча, държавните ловни стопанства по приложение №2, в което под №13 фигурира и „К.“, са юридически лица със статут на държавно предприятие по чл.62,ал.3 от ТЗ. Прието е, че в случая със Заповед №РД 49-112/13.04.2011г., изменена със Заповед №РД 49-229/10.06.2011г., на министъра на земеделието и храните е създадено „Южноцентрално държавно предприятие“ с район на дейност, обхващащ тази на посочени Д. и ДГС, сред които и Д.“К.“. Така създаденото държавно предприятие е вписано в търговския регистър на 29.06.2011г., от който момент включеното в него Д.“К.“ придобива статута на структурно звено, което няма самостоятелна правосубектност, и настъпва правоприемството. Според въззивния съд и след това, макар и да съставлява неперсонифицирано образувание, Д. се ползва със специална процесуална правоспособност, каквато му е призната с разпоредбата на чл.174,ал.1,т.5 от Закона за горите, според която стопанството има право от свое име и за своя сметка да води съдебни и арбитражни дела. Прието е, че създадения по силата на устройствения закон самостоятелен статут на Д., не отнема общата и пълна процесуална правоспособност на държавното предприятие, към което се числи, притежаващо правосубектност като юридическо лице, в чиято структура е включено посоченото териториално поделение. Посочил е, че същите принадлежат към една и съща йерархична структура, поради което нямат паралелно съществуващи отделни задължения от едно и също правоотношение, а материалноправните последици настъпват в правната сфера на юридическото лице, независимо дали са резултат от самостоятелното участие на поделението в гражданския оборот. Съдът е приел, че дори решението да бъде постановено спрямо разполагащото със специална правоспособност структурно звено, то обвързва юридическото лице, към което принадлежи. Формиран е извод, че след като „Южноцентрално държавно предприятие“ е правоприемник на Д.“К.“, считано от 29.06.2011г., от когато последното е загубило дотогавашния си статут на юридическо лице и съставлява част от структурата на предприятието, разполагащо с призната му от закона специална процесуална правоспособност, предприятието е процесуално и материалноправно легитимирано да отговаря за вредите, настъпили при изпълнение на възложената от Д. по граждански договор работа.
Прието е, че с влязло в сила като потвърдено от съда по приложеното НАХД №915/2011г. на РС-Асеновград Наказателно постановление №16-1601208/28.10.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ на Д.“К.“ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение по чл.16,ал.1,т.6 от ЗЗБУТ във връзка с чл.148,ал.1 от ПЗБУТГ, според които разпоредби, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, съответно – когато отсечено дърво се закачи, се прекратява работата на разстояние най-малко 50м. от дървото и се предприемат мерки за неговото събаряне. Прието е също, че в случая тези задължения възложителят, чрез натоварени за целта от него лица не е бил изпълнил, тъй като е установено отсичането на дърво, закачено за друго, за събарянето на което не са били предприети мерки, а, напротив, работата е продължила и на следващия ден на същото място в непосредствена близост до закаченото дърво, като именно падането на дървото е причинило травматичните увреждания, вследствие които е настъпила смъртта на наследодателя на ищците С. Г.. Въззивният съд е приел, че според приетото заключение от 02.10.2013г. на съдебно-техническа експертиза, на групата секачи е бил направен начален инструктаж на 16.03.2010г., регистриран в съответната книга, като Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд не изисква провеждането на други видове инструктажи. Преценени са за неоснователни доводите на ищците, че инструктаж на наследодателя им не е бил проведен, поради това, че подписа му в книгата не е изпълнен от него. Посочил е, че за това обстоятелство те се позовават на приета в досъдебното производство по приложеното ДП 585/2011г. графологична експертиза. Според въззивния съд заключението не е прието в производството по настоящото дело, поради което не съставлява събрано по предвидения от ГПК процесуален ред доказателство и част от доказателствената съвкупност. Приел е, че според показанията на свидетелите А. Д. и М. Г., извършвали същата работа без писмен граждански договор, както и тези на св.Г. К., изпълняващ от 2010г. длъжността „технически ръководител“ на обект към Д.“К.“, при назначаването на работниците по граждански или трудов договор им е бил провеждан начален инструктаж, а в хода на работата периодично са им били давани от горските указания за безопасна работа. С оглед на това е направен извода, че възложителят чрез натоварени от него длъжностни лица е организирал провеждането на инструктаж като една от мерките за предотвратяване риска и опасността при извършване на възложената работа по дърводобив. Прието е, че механизмът на инцидента, сам по себе си сочи на недостатъчен контрол за изпълнение на дадените на работниците предписания, че той е настъпил вследствие необезопасяване на района, в който е извършвана сечта, чрез установяване и премахване на отсеченото маркирано и немаркираното дърво, на което първото се е закачило, и осигуряване преустановяването на работата до отстраняването им. Прието е също, че според заключението на СТЕ, на групата дървосекачи е трябвало да има определен „ръководител на групата“, какъвто по приложените документи няма, че такъв не се установява и от събраните гласни доказателства. Възприети са показанията на тримата свидетели, според които „горските“ са били отговорни за процеса по дърводобива в съответния район и са упражнявали пряк надзор върху работата, като те са извършвали чести проверки – през ден, два, три. Изведен е извод, че липсата на ежедневен пряк контрол от тяхна страна, включително при започване и приключване на работата на обекта за деня, е една от причините за настъпване на инцидента, която се дължи на неефективния контрол върху работата от натоварените от ответника като възложител да упражняват такъв лица – горските като технически ръководители на обекта.
Прието е за установено от показанията на св.Р. Г. и св.С. Ч. – първа братовчедка и брат на ищеца А. Г., съответно вуйчо на ищците С. С. и М. Г., че съпрузите А. и С. са живели в едно домакинство със сина им М., а дъщерята С., макар и живуща в друго населено място – [населено място], е поддържала почти ежеседмично контакти с тях чрез взаимни посещения, като между всички тях съществували обич, уважение и привързаност. С., въпреки, че получавал пенсия, работел, за да помага на децата и внуците си. Бил им и морална и финансова опора. Всички те преживявали тежко загубата му. Преценени са за неоснователни възраженията на ответника относно размера на дължимото обезщетение за търпените от ищците неимуществени вреди с оглед възрастта на починалия и обстоятелствата за действителните отношения между членовете на семейството. Прието е, че към датата на инцидента, вследствие на който е настъпила смъртта му, наследодателят на ищците е бил на 69 години, че според показанията на разпитаните свидетели, въпреки пенсионната си възраст, той е бил активен трудолюбив човек, който е продължил да работи и то за да подкрепя материално и децата си, а отношенията помежду им са се основавали на взаимопомощ, привързаност, обич и уважение. Посочил е, че внезапната загуба на морална и материална опора и подкрепа в лицето на наследодателя, като обединяваща фигура за семейството се е отразила по еднакво болезнен начин, както на съпругата му, така и на техните деца, независимо, че същите отдавна са навършили пълнолетие и са създали свои семейства, предвид привързаността им към техния баща, на когото са продължили да разчитат. С оглед на това е формиран извод при съобразяване с принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, че справедливо обезщетение за всеки от ищците поотделно е в пълния му предявен размер от по 80000лв.
Преценено е за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредите по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД. Прието е, че установените обстоятелства около механизма на инцидента сочат, че на 27.06.2011г. Г. е участвал в отсичането на маркираното дърво, закачило се за друго немаркирано, опита на групата дървосекачи да свалят който останал неуспешен, според св.Г. и в края на работния ден го оставили в същото положение, без да информират горския за ситуацията, а на следващия ден продължили работа на същото място, знаейки за надвисналото отсечено дърво. Прието е също, че по този начин наследодателят пряко е участвал при възникването на условията за настъпване на инцидента и увреждането вследствие на него, който е могъл да избегне, информирайки горския за закаченото дърво и преустановявайки работата в близост до това дърво. Съдът е приел, че побягвайки след подадения сигнал за опасност в посоката на падане на дървото, а не встрани от нея, той е бил затиснат от застигналите го клони, притискането на които е причинило и травматичните увреждания, довели до летален изход в каквато насока са заключенията на СМЕ и СТЕ. Формиран е извод, че вредоносния резултат е следствие не само от виновно поведение на отговарящия за района горски, на който Д. като възложител е бил възложил функциите по надзор и контрол над работата на дървосекачите, но и от поведението на пострадалия. Приел е, че съпричиняването се характеризира с поредица от действия и бездействия, причастни както към създаването на предпоставки, така и към улесняване настъпването на инцидента, с които е поставил на сериозна и пряка опасност живота си, същото в по-голяма степен е допринесло за смъртта му. Въззивният съд е определил съпричиняването в размер на 75%, с колкото е приел, че следва да се намали и размера на обезщетенията.
При тези съображения е изведен извод за основателност на предявените искове до размер на по 20000лв. за всеки от ищците, до който е прието, че първоинстанционното решение следва да се потвърди, както и в частта му, с която същите са отхвърлени за разликата над присъдените с него обезщетения от по 40000лв. до пълния им предявен размер от по 80000лв., а в частта на присъдените обезщетения за размера над 20000лв. до 40000лв., то следва се отмени като неправилно и исковете за разликата се отхвърлят.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите, формулирани в изложението.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поставените въпроси, касаят приложение разпоредбите на чл. 51,ал.2 и чл.52 ЗЗД, както и на чл.16,ал.1,т.6 от ЗЗБУТ, които са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Жалбоподателите са приложили към изложението ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 1429/10.11.1993 г. по гр.дело № 86/93 г. на ВКС, г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ и решение № 189/19.01.2017 г. по в.гр.дело № 3121/2016 г. на Софийски апелативен съд.
По поставените въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е застъпено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВС. В случая съдът е преценил всички относими към спора доказателства и всички конкретно установени обстоятелства, касаещи претърпените неимуществени вреди от всеки от ищците. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от всеки от ищците са взети предвид възрастта на починалия, отношенията, установени между наследодателя и ищците, основани на привързаност, взаимна помощ, обич и уважение, болезнения начин по който се е отразила внезапната смърт на наследоделя и всеки от ищците и др., подробно посочени по-горе.Правните изводи на съда относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са съобразени с посочената практика на ВС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставените въпроси в изложението. Съдът съобразява редакцията на текста до изменението на чл.280,ал.1 ГПК със ЗИДГПК, обн.в Д.в. бр. 86/2017 г., които са приложими на основание пар. 74 от ПЗР на ЗИДГПК.
С решение № 1429/10.11.1993 г. по гр.дело № 86/93 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е прието, че неизпълнението или лошо изпълнение на някои от задълженията по безопасността на труда от страна на работника е основание за съпричиняване на вредоносния резултат по реда на чл.51,ал.2 ЗЗД при наличие на деликтна отговорност на предприятието-работодател по чл.49, вр.чл.45 ЗЗД. Прието е, че не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда обаче мотивира приложението на чл.201,ал.2 ГПК, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довели до осъществяване на грубата небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно действие. Правните изводи на въззивния съд са в съответствие с тази практика на ВКС относно приложение разпоредбите на чл.51,ал.2 ЗЗД. Поради това и не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по тези въпроси.
Съдът не обсъжда приложеното решение на Софийски апелативен съд по в.гр.дело № 3121/2016 г., тъй като същото е без отбелязване да е влязло в сила. С оглед на това същото не представлява съдебен акт по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК – влязло в сила решение на въззивен съд по същия правен въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд по чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК/редакцията на текста до изменението, обн. В Д.в.бр.86/2017 г./ по поставените въпроси от жалбоподателите.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 228/20.12.2016 г., постановено по в.гр.дело № 598/2016 г. на Пловдивския апелативен съд по касационна жалба вх. № 701/27.01.2017 г. подадена от ищците А. И. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. Л., обл.П., С. С. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.А., обл.П. и М. С. Г. ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.Л., обл.П., тримата, чрез адв.Е. У., съдебен адрес [населено място], [улица], партер.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: