10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
гр. София 25.02.2020 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3448 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника С. Ц. С., чрез адв.Г. К. срещу решение № 134/10.06.2019 г. по в.гр.дело № 102/2019 г. на Шуменския окръжен съд, с което е отменено решение № 401/20.12.2018 г. по гр.дело № 857/2018 г. на Районен съд гр. Нови пазар в частта, с която са изменени на основание чл.59,ал.9 СК постановените по решение № 246/14.04.2010 г. по гр.дело № 3468/2009 г. на ШРС по отношение на детето Г. С. Ц. родителски права, лични отношения, местоживеене и издръжка, като родителските права са предоставени на бащата С. С., определен е режим на лични отношения с майката С. Г., местоживеенето на детето и дължимата издръжка от майката, и на основание чл.127а, ал.3 , вр.ал.1 СК е разрешено на детето Г. Ц. да пътува извън пределите на страната с майка си С. Г. без за това да е необходимо съгласието на бащата С. С.. Вместо отменената част въззивният съд е постановил: разрешил е на основание чл.127а, ал.3, вр.ал.1 СК на детето Г. Ц. да пътува с майка си С. Т. Г. извън границите на РБългария до РГърция до навършване на пълнолетие неограничен брой пъти с изключение на дните, които със закон или влязло в сила съдебно решение са определени за осъществяване на лични отношения на детето Г. с нейния баща С. С., определено е местоживеене на детето при майка му С. Г. на постоянния й адрес в РГърция. Определен е режим на лични отношения на бащата С. С. с детето Г. Ц.. Насрещния иск в останалата му част е отхвърлен като недоказан.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което да се уважи предявения насрещен иск от жалбоподателя, както и да се измени даденото разрешение за пътуване на детето от РБългария до местоживеенето в РГърция съобразно определения режим на лични отношения.
В изложението са поставени правните въпроси:1.задължен ли е въззивния съд служебно по реда на чл.59,ал.6 СК да назначи съдебно-психологична експертиза, когато при разглеждане на спор за родителски права е установен синдром на родителско отчуждение към единия от родителите, но първоинстанцонния съд не е допуснал изслушването й, 2 следва ли съдът в спор за родителски права да съобрази и да приеме за установено, че трайното установяване на детето при родителя, комуто не са предоставени упражняването на родителските права и настъпилата адаптация на детето в тази семейна среда представляват основания за промяна на титулярството в упражняването на родителските права по смисъла на чл.59,ал.9 СК, произтичащо от загубили смисъл или променени на практика мерки, 3. представлява ли пречка за предоставяне родителските права на родител, който периодично отсъства от страната с цел полагане на труд в чужбина, но към датата на предявяване на иска детето е трайно установено и живее в неговия дом, в отсъствие на родителя има възможност за полагане грижи за детето от баба и дядо и самото отсъствие на родителя не влошава положението на детето, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 4.задължен ли е съдът при несъобразяване с чувствата и желанията на детето относно неговото местоживеене да извърши преценка за настъпване на негативни последици относно психоемационалното му състояние при промяна на местоживеенето му и определяне на същото при другия родител, 5. задължен ли е съда при спор относно упражняване на родителски права да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните, 6. следва ли при спор относно упражняване на родителски права въззивният съд да допусне събирането на релевантни за спора доказателства, които не са събрани в първоинстанционното производство? Приложима ли е разпоредбата на чл.266 ГПК в производствата по чл.127,ал.2 СК, представляващи спорна съдебна администрация, 7. необходимо ли е с оглед защита интересите на детето в производството по иск по чл.59,ал.9 СК съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията за живеене при родителя, който упражнява родителските права. Правните въпроси, с изключение на третия въпрос според жалбоподателя са решени в противоречие с практиката на ВКС. Третият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В касационната жалба са мотивирани доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение.
Ответницата по касационната жалба С. Т. Г., чрез адв. М. З. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Съдът преценява, че касационната жалба е недопустима в частта, с която се обжалва въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.127а СК относно разрешението детето да пътува извън пределите на РБългария с майка си, без за това да е необходимо съгласието на бащата. Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.3,т.2 – решенията, постановени в производствата по чл.127а СК не подлежат на касационно обжалване. Следователно в посочената част въззивнто решение не подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба в същата част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
В останалата част касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Първоинстанционното решение № 401/20.12.2018 г. по гр.дело № 857/2018 г. на Районен съд гр. Нови пазар в частта, с която е разрешено на основание чл.76, т.9 от ЗБЛД, вр.чл.38,ал.1,т.3 ЗБЛД на детето Г. С. Ц. да бъде издаден международен паспорт не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен насрещен иск с пр.осн.чл.59,ал.9 СК.
За да отхвърли предявения насрещен иск с правно основание чл.59,ал.9 СК въззивният съд е взел предвид приетите за установени факти по делото и е преценил за необоснован и незаконосъобразен направения от районния съд извод, че като е оставила през 2012 година детето си временно под грижите на неговата баба по бащина линия,майката на детето е проявила” родителско бездействие относно изпълнението на съдебното решение” и „което родителско бездействие в защита на интересите на детето” е преценено „като равностойно и на родителско неглижиране, доколкото не ищцата не откликва на потребностите на детето, а самото й поведение води до нарушаване на вече установената връзка на привързаност между майка и дъщеря, изграждана през първите три години от живота на детето”, че „всъщност е налице изоставяне на детето от майката, поверяване на грижите на неговата баба и баща, без мйката да присъства активно в живота и развитието на детето през годините, когато връзката дете-майка е най-необходима.”. Посочил е, че не отговаря на установените данни по делото фактическият извод на районния съд, че „оставяйки детето си при баща му и след като получила от него отказ за издаване на документи, необходими за напускането на страната от детето – международен паспорт и съгласие на другия родител, ищцата не е предприела никакви действия по закон, които да защитят правата и интересите на дъщеря й. Примирила се е с фактическия отказ на другия родител и е оставила детето си, въпреки, че родителските права са й били предоставени.” Въззивният съд е приел за установено по делото,че опити да убеди доброволно бащата да даде съгласието си за извеждане на детето в Гърция ищцата е правила многократно и всеки път е получавала отказ. Според съда обстоятелството, че не е предприела веднага съдебни дела,не означава,че се е примирила. Прието е, че не съществува законен начин за майката да изведе детето без съгласието на бащата или без друг, предвиден в закона документ,заместващ съгласието му. Отчетено е, че дори и една година след завеждане на иска по чл.127а от СК,такова доброволно съгласие от бащата не е дадено, че вместо това ответникът по първоначалния иск оспорва този иск като недопустим и неоснователен и е завел насрещна искова молба ,с искане за промяна на решение № 246 от 14.ІV.2010г. по гр.д. № 3468/2009г. на ШРС,относно упражняването на родителските права над детето Г. за определяне на неговото местоживеене,за промяна в режима за личните отношения на единия родител с детето-този на когото не е предоставено упражняването на родителските права,както и за издръжката за детето.
Съдът е приел насрещната искова молба за изменение на решение № 246 от 14.ІV.2010г. по гр.д. № 3468/2009г. на ШРС относно упражняването на родителските права над детето Г.,като последните бъдат предоставени на бащата С. С.,вместо на майката С. Г. за неоснователна и недоказана.
Приел е, че за да се уважи този иск е необходима доказана промяна в обстоятелствата,мотивирали съда при постановяване на първоначалното му решение. Формиран е извод, че такива изменени обстоятелства,налагащи промяна на решението в посочения смисъл,не са налице. В тази насока е съобразено, че от края на 2012 година са изминали шест години,през които детето се е адаптирало към средата ,в която понастоящем живее, поради което е и изразеното от него желание да остане в тази среда, тъй като до някаква степен се е отчуждило от майка си. Прието е за неустановено по делото до каква степен и в какво точно се изразява това отчуждение и дали се касае именно за отчуждаване или за друго прикрито емоционално отношение към майката-обида,ревност и тъга по нея. Според съда причина за това са все по-спорадичните контакти на детето с майката,поради трайния и дълбок личен конфликт между двамата родители. Посочил е, че като повлияни от този конфликт,бащата на детето и неговата баба осъществяват поведение, което на практика отчуждава детето от майката, както с преки действия,откази,бездействия и внушения,така и като не съдействат по никакъв начин за осъществяване на по-чести контакти на детето с майката и на формиране у него желание за такива контакти,което би ги сближило. Посочил е, че подобно поведение на бащата на детето и неговата баба,не е в интерес на детето,което все още има нагласа за пълноценни контакти и с двамата родители, като то ”несъзнателно проектира визия за цялостно семейство,но я подтиска предвид осъзнаване на реалността”/Индивидуална оценка за детето –л.148 от гр.д.857/2018г./
Съдът е приел, че промяната в упражняването на родителските права се налага,ако родителят,на когото се предоставено това упражняване ,поради едни или други настъпили обстоятелства не може пълноценно да ги упражнява, че в случая не са налице такива обстоятелства. Съобразил е, че и двамата родители имат материални възможности и условия за отглеждането на детето,но бащата отсъства всеки 3-4 месеца в годината,работейки като шофьор на международни превози в чужбина или общо за една година той присъства в дома си около три месеца. Отчетено е, че през това време детето се отглежда и възпитава от своята баба по бащина линия -т.е. на практика около 9 месеца в годината бащата няма възможност лично да упражнява родителските права над детето. Посочено е, че в същото време майката на детето работи в Гърция работата й позволява всеки ден преди и след работния ден да е при детето си. Прието е, че обстоятелството,че има регистрирано съжителство с друг мъж и дете от него-момиченце на две години и половина,не представлява никаква пречка за отглеждане от тях и на другата й дъщеря от първия брак на С. Г. – Г., която към момента е на 10 години респ.да упражнява родителските права над нея лично, че от интерес и на двете деца,които са сестри е да растат заедно.
Прието е, че съгласно закона и константната съдебна практика,преценката досежно упражняването на родителските права,местоживеенето на детето и личните отношения с него на родителя,комуто не е предоставено упражняването на родителските права,следва да се извършва изключително с оглед защита интересите на детето,като тя е комплексна и следва да се вземат предвид всички конкретни,установени по делото обстоятелства,които са от значение за интересите на детето-в тяхната съвкупност. Посочил е ,че в разпоредбите на чл.59,ал.4 от СК и пар.1,т.5 от ДР на ЗЗакрила на детето са посочени само най-съществените от релевантните за тази преценка обстоятелства,без да са изброени изчерпателно,като не са и степенувани. Съдът е приел, че желанията и чувствата на детето са само част от тези обстоятелства и се вземат в предвид и преценяват в съвкупност с всички останали релевантни и конкретно установени обстоятелства по делото, че чувствата на детето и желанието му/нежеланието му да живее или да има контакти с единия или с другия родител следва да се вземат в предвид и съдът следва да ги зачете,но не е обвързан изцяло от тези желания,ако има други установени решаващи фактори за преценката, особено както е установено в конкретния случай,че детето понастоящем е в крайно объркана ситуация,няма ясна и категорична нагласа и силно е повлияно от близките си,при които живее понастоящем. Прието е, че следва да се отчита и все още крехката му възраст,при която лесно се променя психоемоционалното му състояние и нагласа, и все още е лишено от пълната възможност да преценява ситуацията и взаимоотношенията на родителите си, че по никакъв начин то не е подпомогнато от баща си и своята баба,а точно обратното. При тези съображения въззивният съд е извел извода, че искът за промяна на посоченото решение на ШРС досежно упражняването на родителските права над детето Г. е неоснователен и недоказан.
Прието е, че местоживеенето на детето следва да бъде определено при неговата майка, на постоянния й и настоящ адрес в Република Гърция. Прието е също, че е неоснователен и недоказан и предявеният насрещен иск за промяна на посоченото бракоразводно решение в частта досежно издръжката,която бащата следва да заплаща на малолетното си дете Г.,чрез неговата майка и законна представителка С. Г..
Въззивният съд е приел, че след като упражняването на родителските права над детето Г. следва да се осъществява от майката и местоживеенето на същото дете се определя при нея,на адреса,на който тя постоянно живее разрешението по чл.127а от СК за пътуване на детето в чужбина следва да бъде дадено за неопределен брой пътувания,с изключение на времето,през което по закон и въз основа на влязло в сила съдебно решение бащата има право на лични контакти със същото дете.
Прието е, че при установената фактическа обстановка по делото са налице нови обстоятелства, които налагат изменение на решение № 246 от 14.ІV.2010г. по гр.д. № 3468/2009г. на ШРС в частта относно определения режим на лични отношения на бащата с детето Г. и такъв нов режим е определен както следва: през първите 3 месеца от влизане в сила на решението по делото, всяка първа ,втора и трета събота и неделя от 09,00ч. до 11ч., с преспиване при бащата и негово задължение да го връща при майката след изтичане на определенотовреме; през следващите 3 месеца – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч.в събота до 11 ч.в неделя, с преспиване при бащата и задължение от негова страна след това да връща детето при майката, на личните празници на детето – рожденият й ден – 10.10 (десети октомври), ако е неучебен ден или първата събота и неделя след него,детето следва да е при бащата в [населено място] всяка нечетна година,с преспиване и задължение след края на рождения ден да връща детето при майка му ; след шестия месец от влизане в сила на решението: всяка първа и трета събота и неделя от 09,00ч.в събота до 11,00ч.в неделя, с преспиване при бащата и задължение след това да връща детето при майката; на Коледните и Новогодишни празници-всяка нечетна година,с преспиване при бащата,включително и през дните,разделящи Коледните от Новогодишните празници ,със задължението да връща детето при майката след края на последния празничен Новогодишен ден; през Великденските празници-всяка нечетна година –с преспиване при бащата,със задължение от негова страна да връща детето при майката след края на последния празничен ден,както и по 5 (пет) дни през пролетната и коледната ваканция и по 30 дни през лятната ваканция, във време през което майката не е в платен годишен отпуск,с преспиване при бащата ,със задължение на последния да връща след това детето при майка му в последния ден на всяка от трите ваканции. Прието е, че всички разходи по пътуването на детето при осъществяване на личните отношения на бащата с него ще се споделят от двамата родители,а именно:при пътуването му от Гърция за България-от майката,а при връщането му от България в Гърция-от бащата.
При тези съображения въззивният съд е формирал извод,че обжалваното първоинстанционно решение в посочените по-горе части е неправилно-необосновано и незаконосъобразно,поради което в същите части го е отменил и вместо това е постановил друго, с което първоначалният иск с правно основание чл.127а СК е уважен в частта относно разрешението детето Г. да пътува с майката извън пределите на страната без съгласие на бащата, определено е местоживеенето на детето при майката, на посочения от нея постоянен и настоящ адрес в Република Гърция. Приел е, че насрещният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан в посочените по-горе части,като бъде допуснато изменение на Решение № 246 от 14.ІV.2010г. по гр.д. № 3468/2009г. на ШРС,само в частта досежно определения режим на лични отношения на бащата с детето Г., като бъде определен нов режим на лични отношения на бащата с детето, както съдът го е посочил.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос – задължен ли е въззивния съд служебно по реда на чл.59,ал.6 СК да назначи съдебно-психологична експертиза, когато при разглеждане на спор за родителски права е установен синдром на родителско отчуждение към единия от родителите, но първоинстанцонния съд не е допуснал изслушването й.
С решение № 222/24.06.2015 г. по гр.дело № 6894/2014 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК при наличие на данни по делото за родителско отчуждение, съдът не може да постанови решение по мерките относно упражняването на родителките права и личните отношения на детето с другия родител, без да изслуша вещо лице – психолог. Посочено е, че изслушването на експертиза в тези случаи е наложително, тъй като действителното състояние на детето не може да бъде установено без помощта на експерт по детска психология, който да извърши личен преглед на детето и разговаря с родителите и другите лица, които полагат грижи за детето.
Прието е, че съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по делото, особено ако такива мерки са предприети в друго производство или са препоръчани от експерта и съдът ги намира полезни. Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител. Съдът е длъжен да съобрази отсъствието на тези качества у единия или у двамата родители, за да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител и в каква степен да бъдат разширени или ограничени. В същата насока е разрешението на правния въпрос с решение № 111/28.05.2018 г. по гр.дело № 4185/2017 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК. Цитираното от жалбоподателя решение № 244/15.07.2015 г. по гр.дело № 7234/2014 г. на ВКС, IV г.о. съдът не обсъжда, тъй като е неотносимо.
Правният въпрос въззивния съд е разрешил в противоречие с тази практика на ВКС
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението, тъй като в цитираната практика на ВКС същият не е разрешен. С посоченото решение 202/28.10.2015 г. по гр.дело № 244/2015 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК съдебният състав се е произнесъл по въпроса за преценка на всички относими към интереса на детето обстоятелства с оглед указаното в ППВС № 1/74 г. Даденото от съдебния състав разрешение не включва поставения от жалбоподателя конкретен въпрос.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия въпрос от изложението. Въпросът касае приложение разпоредбите на чл. 59,ал.4 СК и пар.1,т.5 от ДР на Закона за закрила на детето, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението.
С решение № 110/22.05.2018 г. по гр.дело № 327/2018 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС относно извършване от съда на задължителна преценка интересите на детето по критериите по чл.59,ал.4 СК и по пар.1,т.5 от ДР на ЗЗакр.Д. Прието е, че преценката се извършва изключително с оглед защита интересите на детето, като тя е комплексна – съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето – в тяхната съвкупност, а не само някои от тях. Съдът следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето. В разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, като критерии за извършването на тази преценка са посочени най-съществените от тези обстоятелства, без те да са изброени изчерпателно, нито са степенувани в строго определен ред. Желанията и чувствата на детето са само част от тези обстоятелства (един от тези критерии) и се вземат предвид и се преценяват от съда в съвкупност с всички останали релевантни, конкретно установени обстоятелства по делото. Съдът, макар да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее и/или да има контакти с единия или другия родител, във всички случаи следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, както и да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим на лични отношения, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост, и най-вече – с оглед конкретното му психоемоционално състояние. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в отклонение от тази практика на ВКС с оглед приетите за установени факти по делото.
Следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по петия въпрос от изложението – задължен ли е съдът при спор относно упражняване на родителски права да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните.
С решение № 244/23.10.2018 г. по гр.дело № 1434/2018 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че съгласно установената съдебна практика, при спор относно упражняване на родителски права, съдът изследва и социалното обкръжение на родителя – хората, след които детето ще расте и оформя житейски мироглед и навици. Затова съдът е длъжен да извърши преценка на бита, нравите, схващанията и манталитета на лицата, които влизат в обкръжението на родителя – членовете на семейството, в което живее или ще живее детето в бъдеще с родителя си; неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи, а когато след развода родителите са сключили нов брак или са установили фактическо съжителство, то съпругът или съжителят на родителя се явява лице от най-близкото обкръжение на детето. Когато страните не са посочили доказателства, установяващи моралния облик на лицата от най-близкото си обкръжение, то съдът е длъжен да допусне служебно доказателства, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните – т. 1 от тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Това задължение е важимо особено при данни, че вторият съпруг или фактически съжител е осъждан за извършени престъпления – съдът е длъжен да събере доказателства за характера на престъпленията, времето на извършването им и да извърши преценка доколко и как близкото съжителство с това ново обкръжение би могло да повлияе на възпитанието на детето.
Правният въпрос е разрешен в противоречие с тази практика на ВКС.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по шестия въпрос от изложението – следва ли при спор относно упражняване на родителски права въззивния съд да допусне събирането на релевантни за спора доказателства, които не са събрани в първоинстанционното производство? Приложима ли е разпоредбата на чл.266 ГПК в производствата по чл.127,ал.2 СК, представляващи спорна съдебна администрация.
С решение № 877/27.11.2009 г. по гр.дело № 3374/2008 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че от правилото, че при проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, както и относно правилата за настъпване на преклузия за посочване на доказателства има изключения, едно от които е служебната проверка на правилността на обжалваното решение, когато е разгледан иск, по който съдът е задължен да извърши служебна проверка за определени обстоятелства. Това са исковете за лишаване от родителски права/чл.75,ал.2 СК/, за поставяне под запрещение/чл.336 ГПК/, както и в случаите, в които съдът следи за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца/чл.322,ал.2 ГПК/. |В последния случай съдът се произнася служебно по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от брака деца и ползването на семейното жилище, по които въпроси съдът може да събира служебно доказателства. С оглед правото и задължението на съда да изясни всички факти и да събере всички доказателства, относими към тези спорни правоотношения, вкл. до приключване на съдебното дирене, за страните също не настъпва преклузия за посочване на нови доказателства и за посочване и представяне на нови доказателства. В противен случай страната би била поставена в невъзможност да обори служебно събрани доказателства за относими към спорното право факти. Правният въпрос е разрешен в отклонение от посочената практика на ВКС.
Следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по седмия въпрос от изложението – необходимо ли е с оглед защита интересите на детето в произвдството по иск по чл.59,ал.9 СК съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията за живеене при родителя, който упражнява родителските права.
С решение № 257/01.07.2015 г. по гр.дело № 711/2015 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че интересите на детето, за защитата на които съдът следи служебно, несъмнено налагат възможно най-пълно изясняване на съответните релевантни за това обстоятелства – особено в производствата, свързани с упражняването на родителските права. Тъй като условията за живеене и отглеждане на детето при всеки един от родителите са от съществено значение в тези производства, съдът следва да положи усилия те да бъдат установени по делото. Това е особено наложително в случаите, когато поради процесуално бездействие на родителите, които са страните в тези производства, респ. – на единия от тях, по делото не са събрани гласни и писмени доказателства в тази насока. В тези случаи съдът, именно предвид задължението си служебно да следи за закрилата на интересите на детето, следва да дава указания и да търси съдействието, както на страните, така и на социалните работници от съответната ДСП, включително чрез възлагане изготвянето на социален доклад, ако такъв няма по делото или вече представеният доклад не съдържа такава информация, нито такава е дадена с устно изразено пред съда становище на социалния работник. С оглед на това, ако условията за живеене и отглеждане на детето при единия от двамата родители останат неизяснени и неустановени по делото – независимо от причините за това, но въпреки това съдът постанови с решението си същият този родител да упражнява родителските права, такова решение би било необосновано, а също и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – ако съдът не е възложил или е отказал да възложи изготвянето на социален доклад в тази насока при направено искане за това от някоя от страните, като с такова решение в повечето случаи не биха били защитени и интересите на детето, респ. – решението би било и в нарушение на материалния закон. Въпросът съдът е разрешил в отклонение от тази практика на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 3740/12.07.2019 г., подадена от С. Ц. С., ЕГН [ЕГН], чрез адв.Г. К., съдебен адрес [населено място], обл.Ш., [улица],ет.1 в частта, с която е обжалвано въззивно решение № 134/10.06.2019 г. по в.гр.дело № 102/2019 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която същият съд се е произнесъл по предявен иск от С. Т. Г., ЕГН [ЕГН] с правно основание чл.127а СК, като е разрешено на детето Г. С. Ц. ЕГН [ЕГН] да пътува с майка си С. Т. Г. ЕГН [ЕГН] извън границите на РБългария до РГърция до навършване на пълнолетие неограничен брой пъти, с изключение на дните, които със закон или влязло в сила съдебно решение са определени за осъществяване на лични отношения на детето Г. С. Ц. с нейния баща С. Ц. С. и прекратява производството по делото в тази част.
Допуска касационно обжалване на решение № 134/10.06