О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
гр. София 03.07.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1059 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника В. Л. Д., чрез адв. Н. А. срещу решение № 1494/28.11.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 1457/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 412/30.12.2016 г. поправено с решение № 149/16.05.2017 г. по гр.дело № 1241/2016 г. на Районен съд гр.Асеновград, с което е обявен за относително недействителен по отношение на Г. К. И. от [населено място] брачен договор от 15.10.2014 г., сключен между В. Л. Д. и С. Д. Д. в частта, обективирана в ч.2 от същия, съгласно която в дял на съпругата С. Д. Д. се поставят недвижимите имоти: 1. СОС ****** по КК на [населено място] с адмиристративен адрес [населено място], [улица], ет.6,ап.13, който СОС се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор № *****, с предназначение на СОС жилище/ апартамент със застроена площ от 67.57 кв.м. ведно с изба № 16, 2. СОС ******по КК на [населено място] б., с адрес [населено място] б., представляващ жилище/апартамент със застроена площ от 49.11. кв.м. ведно с таван № 4 с площ 12.83 кв.м., 3. товарен автомобил марка „Д. Р. 1500” с рег. № РВ *** РС,4.лек автомобил марка М. „С. Г.” с рег. № РВ *** РМ. С решение № 149/16.05.2017 г. по гр.дело № 1241/2016 г. на Асеновградския районен съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 412/31.12.2016 г. по гр.дело № 1241/2016 г. на А., като в диспозитива на постановеното решение, на стр.6 на ред 5 след недвижими имоти и МПС-та да се чете до размер на 1/2 идеална част.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени решението и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.
В изложението са формулирани въпросите: 1. за личен дълг на единия съпруг, ако разпореждането е с вещ, която е придобита в режим на СИО с другия съпруг, за каква част съдът следва да обяви относителната недействителност – за цялата вещ, или само за 1/2 ид.част, собственост на съпруга-длъжник, 2.към кой момент съдът преценява качеството на ищеца по чл.135 ЗЗД като кредитор – към момента на възникване на облигационната връзка/момента на сключването на договора/ или момента на извършване на разпореждането, 3. съдът следва ли да прецени, освен качеството на кредитор на ищеца по предявения иск и какъв е характера на вземането му – дали като купувач по един предварителен договор, ищецът има вземане за самия имот, предмет на този договор, или вземането му се е трансформирало в парично след прекратяването на договора, 4. в кой момент вземането на купувача по един предварителен договор се трансформира в парично във връзка с искането да се върне даденото/заплатеното по този договор/: с факта на прекратяване на договора, или когато е налице влязло в сила съдебно решение, с което съдът е присъдил определена сума в полза на купувача, приемайки, че основанието е отпаднало/респ. не се е осъществило/, с оглед разпоредбите на чл.55, ал.1 ЗЗД.5.ако качеството на кредитор за ищеца възниква по силата на един сключен предварителен договор/както се приема от съда в настоящия случай/ и ако разпореждането, извършено от продавача по този договор не е с предмета на самия договор, а с друго свое имущество, може ли да се твърди, че е налице увреждане, след като имотът, предмет на предварителния договор е в патримониума на продавача, 6. ако вземането е възникнало след извършване на разпореждането/хипотеза на чл.135,ал.3 ЗЗД/, в чия тежест е да установи увреждането, 7. увреждащи кредитора ли са разпореждания, когато в патримониума на длъжника има и друго имущество достатъчно за удовлетворяване вземането на този кредитор, решени в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се и, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Цитирани са и са приложени т.решение № 5/29.12.2014 г. по т.д.№ 5/2013 г. на ОСГТКВКС, решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, решения на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./, определения на ВКС по чл.288 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Г. Г. И., чрез адв.П. П. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответницата по касационната жалба С. Д. Д. не е изразила становище.
С определение № 247/12.07.2018 г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на решение по конституционно дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на РБългария. По посоченото конституционно дело е постановено решение № 15/06.11.2018 г. Решението е обнародвано в Д.в.бр.95/16.11.2018 г. Като взема предвид изложеното съдът намира, че производството по делото следва да се възобнови.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 283 ГПК срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.135 ЗЗД.
Прието е за установено, че по силата на предварителен договор от 15.06.2012 г . ответникът-сега жалбоподател В. Д. е поел задължение да прехвърли на ищеца Г. И. по нотариален ред собствеността върху недвижими имоти срещу продажна цена в размер на 50 000 лева, плетена изцяло от купувача преди сключване на договора. Прието е също за безспорно установено, че продавачът по този договор не е изпълнил поетото от него задължение да прехвърли собствеността върху имотите в предвидения в договора срок – до 30.11.2012 г., както и че към момента на сключване на брачния договор от съпрузите Д. на 15.10.2014 г, съпругът В. Д. му е дължал получената продажна цена по предварителния договор. Посочил е, че по силата на брачния договор недвижимите имоти и движими вещи,описани в него и представляващи съпружеска имуществена общност, се предоставят в изключителна собственост на съпругата С. Д.. Бракът между съпрузите е прекратен по реда на чл.50 от СК с влязло в сила решение на 27.09.2016г.
С оглед на тези факти съдът е приел, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 135, ал.1 ЗЗД – а именно ищецът Г. И. е кредитор на ответника В. Д. по неизпълнения от него предварителен договор. Приел е, че с влязло в сила впоследствие решение №116/08.06.2016г. по гр.д.№5236/2015г. на ВКС,IV г.о., вземането на ищеца само е съдебно признато като неизправният длъжник – ответника В. Д. е осъден да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща заплатена цена по предварителен договор за продажба на недвижими имоти , сключен по между им на 15.06.2012г.
Преценено е за неоснователно становището на ответника за наличие на хипотезата на чл. 135, ал.3 ЗЗД, тъй като ищецът е придобил качеството на кредитор на парично вземане от влизането в сила на съдебното решение на 08.06.2016г. Според съда това становище е в разрез както със законовите разпоредби и със съдебната практика, според която от момента на сключване на предварителния договор купувачът по него е кредитор, а с поетите от продавача задължения по договора, същия е станал негов длъжник. Прието е, че купувачът става кредитор както на тези действия по прехвърляне на собствеността по нотариален ред, така и на всички вземания и задължения спрямо него от продавача, които възникват от момента на сключване на този договор. Приел е, че кредиторът става такъв по силата на облигационната връзка, а не на съдебното решение и изпълнителния лист, които само констатират това негово качество. Според съда в производството по Павловия иск не е необходимо провеждане на пълно и главно доказване на правата на кредитора, от които черпи правен интерес, че е достатъчно установяване съществуването на вземане въз основа на твърдените в исковата молба факти, като за действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо, или установено с влязло в сила съдебно решение. С оглед на това е прието, че качеството на кредитор на ищеца е възникнало още към момента на сключване на предварителния договор, като исковия път на защита на купувача по този договор е с оглед поведението на продавача. Изведен е извод, че действието, което ответниците са извършили – сключения на 15.10.2014г. брачен договор е след възникване на качеството на кредитор на ищеца, поради което е неприложима хипотезата на чл. 135, ал.3 ЗЗД.
Съдът е приел, че е установен и следващият елемент от фактическият състав на Павловия иск – извършването на действия, с които длъжникът уврежда кредитора. Приел е също, че след като към момента на сключване на брачния договор В. Д. е имал качеството на длъжник на ищеца, то извършеният акт на разпореждане с имуществото, е увредило кредитора, тъй като е довел до намаляване имуществото на длъжника, което би удовлетворило кредитора за възникналото вземане преди извършеното разпореждане. Посочил е, че продавачът по предварителният договор е знаел, че уврежда ищеца, тъй като е знаел, че има кредитор и че действията му увеличават неговата неплатежоспособност. Преценено е за правно ирелевантно дали длъжникът след разпореждането притежава друго имущество и на каква стойност. Прието е, че съществуването на друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово състояние на длъжника и само когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си на иск по чл. 135 от ЗЗД. Прието е също, че обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по правилото на чл. 133 ЗЗД е служело за общо удовлетворяване на кредитора. Формиран е извод, че в производството по чл. 135 от ЗЗД е без значение дали длъжникът притежава друго имущество, с което да удовлетвори кредитора, тъй като оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която може да бъде преодоляна като длъжникът изпълни задължението си към кредитора.
Според въззивния съд без значение за делото е и обстоятелството дали съпругата е знаела за увреждащото действие на брачния договор и какво е субективното й отношение към него с оглед безвъзмездния характер на прехвърлянето на имуществото. Посочил е, че в този случай е предпочетен интереса на кредитора, тъй като третото лице е получило имуществено благо от длъжника без насрещна престация. При тези съображения е изведен краен извод, че искът по чл. 135, ал.1 от ЗЗД предявен от Г. И. против ответниците е доказан, че са налице всички кумулативни предпоставки за неговата основателност и като такъв ще следва да се уважи, като се обяви за относително недействителна по отношение на ищеца сделката като увреждащата правото му на кредитор до размер на 1/2 ид.част от правото на собственост върху недвижимите имоти и движимите вещи.
При тези съображения е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът е уважен.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението.
С т.1 от т.решение № 5/29.12.2014 г. по т.дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД за идеална част от имота. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. С въззивното решение е потвърдено решение № 412/30.12.2016 г., поправено с решение № 149/16.05.2017 г. по гр.дело № 1241/2016 г. на Асеновградския районен съд, като е прието, че искът с правно основание чл.135,ал.1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи, като се обяви за относително недействителна по отношение на ищеца сделката като увреждаща правото му на кредитор до размер на 1/2 идеална част от правото на собственост върху недвижимите имоти и движими вещи.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по останалите въпроси от изложението от въпрос 2-ри до 7-ми включително.
В подкрепа на доводите за наличие на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по всеки от въпросите от 2-ри до 7-ми жалбоподателят е цитирал и е приложил решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК както следва: решение № 18/02.02.2016 г. по гр.дело № 3124/2015 г. на ВКС IV г.о., решение № 239/16.07.2013 г. по гр.дело № 1050/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 29/28.03.2012 г. по гр.дело № 1144/2010 г. на ВКС, IV г.о.
Жалбоподателят е цитирал и приложил решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./ както следва: решение № 663/05.12.2005 г. по гр.дело № 444/2005 г. на ВКС, I г.о., решение № 777/01.12.2005 г. по т.дело № 380/2005 г на ВКС, I т.о., решение № 345/30.05.1999 г. по гр.дело № 36/99 г. на ВС, II г.о. Приложени са и определения на състави на ВКС, постановени по чл.288 ГПК, а именно: определение № 302/29.03.2010 г. по гр.дело № 1479/2009 г. на ВКС, III г.о., определение № 224/22.02.2013 г. по гр.дело № 1085/2012 г. на ВКС, III г.о.
Съдът преценява, че не е установено допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по всеки от въпросите от 2-ри до 7-ми, тъй като с цитираните решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК са разрешени правни въпроси, различни от поставените.
С решение № 18/02.02.2016 г. по гр.дело № 3124/2015 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ТПК е разрешен правния въпрос: дали успешно проведеният конститутивен иск по чл.135,ал.1 ЗЗД има за резултат възстановяване на първоначалното правно положение, респективно до възможност да се обяви сключен преди увреждащата сделка предварителен договор за окончателен по реда на чл.19,ал.3 ЗЗД.
С решение № 239/16.07.2013 г. по гр.дело № 1050/2012 г. на ВКС, IV г.о.,постановено по чл.290 ГПК е дадено разрешение на правните въпроси: може ли да се иска на отпаднало основание по чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД връщане на даденото по договор, за който с оглед приложението на чл.183, изр.2 ГПК съдът приема, че не е съществувал, както и има ли конкуренция при исковете по чл.55,ал.1 ЗЗД и дали следва да се отхвърли претенция за неоснователно обогатяване само поради погрешна правна квалификация, посочена от ищеца.
С решение № 29/28.03.2012 г. по гр.дело № 1144/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл. 290 ГПК съдът е разрешил правния въпрос за съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание.
Така цитираните решения от жалбоподателя, постановени от състави на ВКС по чл.290 ГПК са неотносими към нито един от поставените въпроси от 2-ри до 7-ми включително. Следователно по тези въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Приложените и посочени по-горе решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./ не са в обхвата на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, нито на основанието по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК. Не представляват практика на ВКС и са извън приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК приложените от жалбоподателя определения на състави на ВКС, постановени по чл.288 ГПК.
Всички останали доводи в изложението са по правилността на обжалваното решение, поради което съдът намира, че не следва да ги обсъжда. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК – т.1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. С определението по чл.288 ГПК Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. С оглед на посочената практика съдът намира, че доводите на жалбоподателя в изложението касаещи правилността на въззивното решение не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя В. Л. Д., чрез адв. Н. А..
С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.3, вр.чл.81 ГПК в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1000 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско
О П Р Е Д Е Л И :
Възобновява производството по гр.дело № 1059/2018 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Не допуска касационно обжалване на решение № 1494/28.11.2017 г., постановено по в.гр.дело № 1457/2017 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба вх. № 139/03.01.2018 г., подадена от ответника В. Л. Д., [населено място], П. област, ул.”6-ти януари” № 7, чрез адв. Н. А., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, чрез адв.Н.А..
Осъжда В. Л. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], П. област, ул.”6-ти януари” № 7 да заплати на Г. К. И., [населено място], [улица], сумата 1000 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: