О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
София, 17.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №502/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Касационното производство е образувано по касационна жалба, вх.№122687/22.10.2014 г., подадена от адв. П. С. – С., процесуален представител на ищците В. А. Г. и Л. С. Г., и двамата от [населено място], против въззивно решение №5877/29.7.2014 г. по гр.д.№10849/2011 г. по описа на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-Д състав, с което е потвърдено решение №205/10.3.2011 г. по гр.д.№5686/2010 г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 42 състав, с което са отхвърлени обективно съединените искове, предявени от В. А. Г. и Л. С. Г., с правно основание чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД и чл86 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че тежестта на доказване по иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД е на ищеца, който трябва да докаже, че е дал “нещо” – материална ценност, облага на лицето, посочено като ответник, който я е получил, а ако претендира неоснователност на претенцията, ответникът следва да докаже, че е имало основание за получаване на сумата и не дължи връщане. По въпроса за разпределението на доказателствената тежест СГС се е позовал на практиката на ВКС по чл.290 ГПК. Съдът е стигнал до извод, че ищците не установяват да са заплатили исковата сума за закупуване на съответните 3,116% идеални части от правото на собственост върху УПИ, както и, че по делото липсват доказателства, каква е уговорената сума за съответните идеални части от УПИ между страните, както и че липсват доказателства такава сума реално да е заплатена на ответника. Изложени са изводи, че съдът не може да замести договорната воля на страните, като събира доказателства за евентуална цена на процентите от идеалните части на УПИ или да я определя по реда на чл.162 ГПК, който е приложим само при установена основателност на претенцията.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, а именно: 1. Следва ли да се приеме за заплатена цената на сделка, когато тя не е изрично посочена, страните са направили изявление, че е заплатена, преди извършване на сделката ; която е търговска по смисъла на чл.286 ТЗ ?; 2.Събирането на доказателства при приложение на разпоредбата на чл.326, ал.2 ТЗ или чл.162 ГПК съставлява ли заместване договорната воля или е задължително действие в процеса на съдебното дирене ?; 3. Когато с предварителен договор страните са уговорили като предмет на покупката съвкупност от вещи с една обща цена и купувачът, плащайки пълния размер на цената получава с окончателния договор само част от тях има ли право да претендира връщане на част от цената за неполучената вещ, при положение, че не може да установи точната й продажна цена ?; , и 4. Следва ли да се прилага механизма на чл.326, ал.2 ТЗ и при обикновени гражданско-правни сделки ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и се сочи практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в настоящото производство.
В., том ІІ, рег.№ касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като макар и относими към процесния спор са доминирани от решаващия извод на въззивната инстанция, че ищците не са доказали обедняване от тяхна страна и обогатяване от страна на продавача, както и че не е доказано от страна на ищците заплащане на исковата сума за съответните идеални части от правото на собственост върху УПИ, а съдът не може да замести договорната воля на страните като събира доказателства за евентуалната цена на процентите от идеалните части на УПИ или да я определя по реда на чл.162 ГПК. В процесния случай, независимо от обстоятелството, че цената е уговорена освен за апартамента и идеалните части от общите части на сградата, правото на строеж, както и съответния полагащ се процент от земята, с подписването на окончателния договора, опредметен в нотариален акт №47, том ІІ, рег.№1996, нот.д.№224|/2004 г., на нотариус И. Р., е видно, че волята на страните е уговорената с предварителния договор цена от 58000 евро, да се отнася само за апартамента, прилежащите му помещения, и идеалните части от общите части на сградата и правото на строеж, но не и за правото на собственост върху терена. Посоченото означава, че не е налице неоснователно обогатяване от страна на ответника по исковата молба.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №5877/29.7.2014 г. по гр.д.№10849/2011 г. по описа на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-Д състав, с което е потвърдено решение №205/10.3.2011 г. по гр.д.№5686/2010 г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 42 състав, с което са отхвърлени обективно съединените искове, предявени от В. А. Г. и Л. С. Г., с правно основание чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД и чл86 ЗЗД, по касационна жалба, вх.№122687/22.10.2014 г., подадена от адв. П. С. – С., процесуален представител на ищците В. А. Г. и Л. С. Г., и двамата от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: