О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
София, 18.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1357/2019 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.И.И. – процесуален представител на И. Б. В. против решение № 78/ 30.11.2018 год., постановено от Видински окръжен съд по гр. д. № 283/2018 год.,в частта,с която е потвърдено решение № 272/ 25.05.2018 год.на Видински районен съд по гр.д. № 3289/2017 год.,в частта, с която е отхвърлен предявения от И. Б. В. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 ,ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 2 000 лв.до предявения размер 8 000 лв , ведно със законната лихва върху тази сума от 27.07.2017 г. до окончателното изплащане.
Решението в частта за имуществени вреди е влязло в сила.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението и неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД , следствие на което е достигнал до грешни крайни изводи.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос: Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД,към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ,при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди,който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,без позоваване на такава,както и е решаван противоречиво от съдилащата.Позовава се на три решения постановени от ОС-Сливен,ОС-Видин и ОС-Плевен.Счита,че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – липса на мотиви и се позовава на противоречие с изразеното в т.19 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касация – Прокуратура на РБ не взима становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че са налице предпоставките на чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата.Постановената оправдателна присъда по повдигнатото обвинение дава основание да се приеме, че обвинението на ищеца е било незаконно и ответникът следва да понесе отговорността за настъпилите неимуществени вреди за ищеца; вредите се изразяват в обичайните неприятни душевни преживявания и стрес в продължение на почти две години,свързани с опасността от накърняване на репутацията и доброто му име.При определяне на справедливото обезщетение съдът е взел предвид,че оправдателната присъда е постановена от първоинстанционния съд,т.е. в разумен срок и наказателното преследване не е било оповестено в медиите,което от своя страна не е довело до промяна на обичайния му начин на живот и влошаване на здравословното му състояние.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице,защото посочената съдебна практика не е от категорията на задължителна практика на ВКС.Освен това касаторът е следвало да конкретизира в какво се състои противоречието между обжалваното решение и константната съдебна практика. Формалното изброяване на критериите при прилагането на чл. 52 ЗЗД, без да се посочи кой от тези критерии е нарушен с обжалваното решение, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че поставеният правен въпрос,макар и формулиран общо не е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС,възприета в т.ІІ на ППВС № 4/1968 год.,съгласно която при определяне размера на вредите следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, а тя също е различна. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими , а не е постановил решението си без обосновка.
Не е налице и твърдяното противоречие на въззивното решение с разрешението , дадено в т.19 от ТР№1/2001г. на ОСГК на ВКС, съгласно която “мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност”. Твърдението,че противоречието се изразява в това, че във въззивния акт липсват мотиви досежно наличието на причинно следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди по същество е оплакване за необоснованост на съдебния акт, което не подлежи на преценка в стадия на селектиране на касационната жалба.
Не е налице и релевираното основание за допускане на касационно обжалване – решаван противоречиво от съдилищата.Това специално основание след изменение на нормата на чл.280,ал.1 ГПК в ДВ бр.86/17 год.отпадна .
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 78/ 30.11.2018 год., постановено от Видински окръжен съд по гр. д. № 283/2018 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: