О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1069
гр. София 09.09.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 28 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2090 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба подадена от ищеца Р. Б. Р. чрез адв.П. И. против решение № 858/16.12.2013 г. по в.гр.дело № 1151/2013 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 553/23.03.2012 г. по гр.дело № 16/2012 г. на Русенския районен съд и вместо него е отхвърлен предявения от жалбоподателя против [фирма] [населено място] иск по чл.74,ал.1 КТ за обявяване недействителността на трудов договор № 15/16.12.2011 г., сключен между Р. Б. Р. и [фирма] и е прекратено производството по насрещната въззивна жалба на Р. Б. Р. против мотивите на същото решение.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. налице ли е правен интерес за работника от предявяване на иск с пр.осн.чл.74 КТ за трудов договор, който е подписан само от Работодателя и е регистриран по реда на чл.62 КТ в ТД на НАП, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 21/23.02.2012 г. по гр.дело № 595/2011 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК, решение № 81/25.02.2011 г. по гр.дело № 930/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. при публично регистриран трудов договор от страна на работодателя в системата на НАП и НОИ без да е налице двустранно подписан трудов договор с какъв иск за защита разполага работника, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], чрез адв.Д. Т. в писмен отговор е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след постановено отменително решение № 319/05.11.2013 г. по гр.дело № 20/2013 г. на ВКС, IV г.о.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.74 КТ.
От фактическа страна е прието, че в периода 17.12.-25.12.2011 год. ищецът-жалбоподател Р. Р. е извършил международен превоз на товар до Франция с автомобил на [фирма], като управителят на дружеството му предал служебни пари-150 евро и 12 лева, както и G. – навигация. Прието е, че в дружеството изготвили трудов договор № 15 от 16.12.2011 год., според който Р. Р. приел да изпълнява длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил”, регистриран в НАП въз основа на уведомление от същата дата по чл.62, ал.4 КТ. Приел е за безспорно по делото, че трудовият договор не е подписан от Р. и че страните не са постигнали съгласие по основни елементи от съдържанието му-размер на основно и допълнителни възнаграждения, на отпуски, времетраене на трудовия договор, продължителност на работния ден и седмица, наименование на длъжността и характера на работа, и др.
Съдът е приел, че за успешното провеждане на иска за прогласяване недействителността на трудовия договор по чл.74 КТ предполага индивидуален трудов договор, който противоречи на императивни разпоредби на закона или на колективен трудов договор, или ги заобикаля. Прието е, че според чл.62, ал.1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за валидността му и със задължително съдържание в него по обстоятелствата по чл.66 ,ал.1 КТ. Приел е, че договорът трябва да е обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления на страните по него /работодател и работник/, което се удостоверява с подписването му от всяка от тях. Съдът се е позовал на трайната съдебна практика и е приел, че трудовото правоотношение не може да бъде установявано с други гласни или писмени доказателства, сочещи по косвен начин съществуването му. Приел е, че в настоящия случай няма трудов договор подписан от двете страни. Според съда представеният договор № 15/16.12.2011 год. може да се разглежда само като проект за такъв. Приел е, че след като задължителната писмена форма за сключване на трудовия договор не е спазена не може да се приеме, че е налице договор между страните. С оглед на това е направил извода, че не е налице трудов спор, тъй като не е възникнало и трудово правоотношение между страните. Съдът е приел, че след като ищецът не е доказал валидно възникнало трудово правоотношение между страните искът му за прогласяване на недействителност на трудовия договор по реда на чл.74 КТ е неоснователен. При тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявеният иск като неоснователен.
Прието е, че насрещната въззивна жалба на ищеца е недопустима, тъй като страната не може да обжалва самостоятелно мотивите на решението, ако крайният резултат я удовлетворява. Прието е, че не е налице хипотезата на непълно решение и поради това производството по насрещната въззивна жалба е прекратено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Поставеният въпрос е разрешен с влязлото в сила решение № 319/05.11.2013 г. по гр.дело № 20/2013 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, с което е отменено въззивно решение № 602/26.10.2012 г. по гр.дело № 679/2012 г. на Русенския окръжен съд, постановено при първоначалното разглеждане на делото. С посоченото решение на ВКС е прието, че в случая е налице правен интерес от търсената защита с предявения иск от жалбоподателя Р. Р. за обявяване на недействителността на трудовия договор № 15/16.12.2011 г. по чл.74,ал.1 КТ и делото е върнато на въззивния съд за разглеждане на спора между страните по делото по същество. Поради това не се установяват основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по този правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по втория въпрос, формулиран в изложението. Според тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Поставеният въпрос от жалбоподателя-ищец не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи. При липса на ясно и точно формулиран правен въпрос само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Освен това от изложените съображения в изложението на жалбоподателя Р. не може да се доуточни и конкретизира правен въпрос, който въззивният съд е разрешил и съответно, който е обусловил решаващите му изводи.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя Р. Р..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 150 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 858/16.12.2013 г. по в.гр.дело № 1151/2013 г. на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба вх. 1552/11.02.2014 г., подадена от ищеца Р. Б. Р., [населено място], [улица], вх.1, ет.3,ап.8, чрез адв.П. И., съдебен адрес [населено място], [улица],ет.2.
Осъжда Р. Б. Р., [населено място], [улица], вх.1, ет.3,ап.8 да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с адрес за призоваване [населено място], [улица], чрез адв.Д. Т. сумата 150 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: