Определение №35 от 14.1.2014 по ч.пр. дело №61/61 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 35

гр. София, 14.01.2014 г.

Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.д. № 61 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от М. Ф. и М. Д.,чрез пълномощника им – адв.В.Д. срещу определение № 546/12.11.2013 год.по ч.гр.д.№ 4945/13 год. на Върховен касационен съд,І г.о.,с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната им жалба против определение № 1152/29.04.2013 год.по ч.гр.д.№ 775/13 год. на Бургаски окръжен съд в частта,с която е оставена без уважение частната им жалба против определение от 23.01.2013 год. по гр.д.№ 375/11 год. на Районен съд – Поморие,с което е отказано конституирането им като трети лица по реда на чл.218 ГПК. Правят искане за отмяна на определението, като преграждащо признатото им от закона право за встъпване във висящия исков процес като трети лица и препятстващо защитата на техните права,поради неправилно приложение нормата на чл.220 предл.ІІ ГПК.
Ответникът по частната жалба не е депозирал писмен отговор и не взема становище.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК,от процесуално легитимирана страна и против акт, подлежащ на обжалване с частна жалба,поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
В обжалваното определение са изложени подробни аргументи относно допустимостта на касационен контрол по чл.274,ал.3 ГПК. Предмет на обжалване е определение по чл.220 ГПК, във вр. с чл.218 ГПК, с което се отказва конституиране на трето лице помагач на една от страните в процеса. Определението, с което е отказано встъпване или привличане на трето лице в процеса не прегражда развитието на конкретното дело, поради което не попада в обсега на съдебните актове на чл.274,ал.3,т.1 ГПК. Третото лице има качеството на допълнителна, подпомагаща страна, която участва в делото покрай главната страна, на която помага, поради което отказът да се конституира трето лице – помагач не прегражда развитието на делото между главните страни, нито възможността да се предяви иск от или срещу това лице в отделно исково производство. Според задължителните указания в т. 9 „а“ от ТР № 1/2013 год.на ОСГТК на ВКС , определението на съда, с което е потвърдено определение, с което е отказано конституирането на трето лице не подлежи на касационно обжалване, тъй като с него не се прегражда хода на делото, нито се разрешава по същество друго производство, в хипотезата на чл.274,ал.3,т.2 ГПК,т.е. с постановяване на въззивното определение предвиденият от законодателя в чл.220 ГПК процесуален ред е изчерпан и последващият инстанционен контрол пред ВКС е недопустим.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 546/12.11.2013 год.по ч.гр.д.№ 4945/13 год. на Върховен касационен съд,І г.о.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top