О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
гр. София 29.04.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 28 април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 1887 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от И. по б. и и. на р. “А..К.Б.” – Б. [населено място] против определение № 2047/29.01.2014 г. по ч.гр.дело № 17397/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отменено определение, постановено в открито съдебно заседание на 09.10.2013 г. по гр.дело № 12075/2013 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено искането на ищеца за присъждане на разноски, направени в производството по делото и вместо него е осъден жалбоподателя да заплати на П. Т. Т. сумата 450 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени в първоинстанционното производство, както и да му заплати сумата 100 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени във въззивното производство.
Жалоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК, съответно да се отмени и постанови друго, с което да се остави без уважение искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски пред първата инстанция.
В изложението са поставени въпросите: 1. съдът се произнесъл по съществен процесуално правен въпрос за отговорността за разноските по делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона. Според жалбоподателя СГС сочи определения на ВКС, касаещи прекратяване на делото, поради оттегляне или отказ от исковете в хипотезата, когато това е сторено след депозиране на исковата молба. В случая това не е така, тъй като става въпрос за отмяна на дисциплинарно наказание”забележка”, което е било отменено по силата на разпоредбите на КТ от работодателя на 19.03.2013 г. и връчено на П. Т. в същия ден. Поддържа, че връчването е отбелязано изрично с негов подпис, че в същия ден на 19.03.2013 г. в СРС е депозирана искова молба за отмяна на вече отменено дисциплинарно наказание „забележка”, че при хипотеза на депозирана в съда искова молба, дори без право на иск, тъй като не е налице граждански спор, без правен интерес СГС по същество постановил определение, с което присъжда не разноски, а обезщетение за вреди, за което няма предявен иск и защото фактическият състав, от който се поражда отговорността за разноски не е налице, 2. в противоречие с практиката на ВКС, според която в случаите, когато делото бъде прекратено, поради недопустимост на иска, поради оттегляне на иска или отказ от иска отговорността за разноски се понася от ищеца въззивният съд присъдил разноски в полза на ищеца, при оттегляне на иска от същия и прекратяване на производството по делото, 3. допълнително основание за допустимост на касационната жалба по чл.280,ал.1,т.3 ГПК според жалбоподателя е налице, когато правния въпрос – в случая отговорността за разноски е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая СРС тълкува чл.78, ал.4 ГПК по аргумент от противното, който предвижда, че при прекратяване на производството, независимо от основанието за това, разноските се дължат на ответника, а не на ищеца, като по този начин прилага точно закона, обявява искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за неоснователно и го отхвърля. СГС тълкува и извежда аргументи от нормата на чл.78, ал.2 ГПК, не прилага точно закона и постановява определение, с което присъжда разноски за адвокатско възнаграждение, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната жалба П. Т., чрез адв.С. П. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК, поради това, че жалбоподателят не е посочил правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите му правни изводи.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство по гр.дело № 12075/2013 г. на Софийски районен съд е образувано по предявен иск от П. Т. Т., чрез адв.Ст.П. срещу И. по б. и и. на р. „А..К.Б.” към Б. [населено място] с пр. осн. чл.358,ал.1,т.1 КТ за отмяна на Заповед № 80/06.03.2013 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
С отговора по предявения иск ответникът е изложил твърдения, че атакуваната заповед е отменена от работодателя със Заповед №90 от 19.03.2013г., препис от която е приложил.
В проведеното на 09.10.2013г. първо по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез адв.пълномощника си е заявил, че оттегля предявения иск на основание чл.232 от ГПК, с оглед узнатата заповед на работодателя, представена с писмения му отговор, с която атакуваната с предявения иск заповед за налагане на дисциплинарно наказание е отменена. Ищецът е заявил,че поддържа искане за присъждане в негова полза на направените разноски за адвокатско възнаграждение и е представил списък по чл.80 от ГПК.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради оттегляне на иска и е оставил без уважение искането на ищеца за присъждане в негова полза на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд е приел, че оттеглянето на иска от страна на ищеца е предприето, поради това, че ответника, в качеството на работодател е отменил заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, която е била атакувана с предявения иск. Прието е, че това е извършено в деня на завеждане на делото. Според съда необходимостта от съдебна намеса е отпаднала за ищеца поради новонастъпили след предявяване на иска, независещи от него, а от ответника, обстоятелства. Прието е, че ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450лв., които съобразно приложения договор за правна защита и съдействие са заплатени на упълномощения адвокат при подписване на договора, преди предявяване на иска. С оглед на това съдът е направил извода, че ответника следва да понесе отговорността за разноските, сторени от ищеца.
При тези съображения съдът е приел, че обжалваното определение на Софийски районен съд следва да се отмени и в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в първоинстанцинното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 450лв.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по въпросите, формулирани в п.1-ви от изложението. Съгласно тълкуването в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Според същото тълкуване задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение – в случая определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Поставените въпроси от жалбоподателя са такива по правилността на обжалваното определение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите подлежат на преценка само ако се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, при разглеждане на касационната частна жалба по същество. Преди преценка на правилността на обжалваното определение съдът преценява наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК при наличие на ясно и точно формулиран правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд в обжалваното определение и е обусловил решаващите му правни изводи. Както се посочи поставените въпроси от жалбоподателя в п.1-ви от изложението не са правни въпроси. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се преценява наличието на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос по пункт втори от изложението.
С определение № 438/17.07.2009 г. по ч.т.дело № 352/2009 г. на ВКС, I т.о. е разрешен правния въпрос, че правото на присъждане на разноски на ответника по чл.78,ал.4 ГПК при прекратяване на производството, поради оттегляне на иска се реализира с молба, предявена по реда и в сроковете по чл.248 ГПК, че упражняването на това право не е поставено в зависимост от срока за представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК. Застъпено е становището, че законодателят не е предвидил преклузия на правото на разноски по чл.133 ГПК, ако искането не е направено с отговора на исковата молба. С цитираната практика на ВКС е разрешен правен въпрос, различен от поставения от жалбоподателя, поради което не се установява разрешаване на правния въпрос от въззивния съд в отклонение от тази практика на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по същия правен въпрос. С определение № 551/01.06.2010 г. по т.дело № 1041/2009 г. на ВКС I т.о. съдът се е произнесъл по правния въпрос за присъждане на разноски по чл.248, ал.1 ГПК в полза на ответник по касация след постановяване на определение по чл.288 ГПК от ВКС, с което не са присъдени разноски. С определение № 207/16.04.2010 г. по ч.гр.дело № 216/2010 г. на ВКС III г.о. е застъпено становището, че съобразно чл.78,ал.4, вр.ал.3 ГПК ответникът има право да получи направените от него разноски не само когато предявения иск срещу него е отхвърлен, но и при прекратяване на делото, че в случай на предявена въззивна жалба, която впоследствие е оттеглена въззивникът е принудил ответника да направи разходи във връзка със защитата си, които следва да му бъда овъзмездени. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с посоченото разрешение, тъй като се е произнесъл по различна хипотеза, поради което и правните му изводи са различни.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия правен въпрос, който касае приложното поле на чл.78, ал.4 ГПК. Посочената норма е пълна, ясна и непротиворечива и не следва да се тълкува. По приложението й е постановена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя И. по б. и и. на р. “А..К.Б.” – Б. [населено място].
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата П. Т. следва да се присъди сумата 300 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 2047/29.01.2014 г. по ч.гр.дело № 17397/2013 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 19989/10.02.2014 г., подадена от ответника И. по б.и и. на р. „А.. К.Б.” – Б. [населено място], чрез адв. Д.Г..
Осъжда И. по б. и и. на р. „А.. К.Б.” – Б. [населено място], [улица] да заплати на П. Т. Т., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.6, чрез адв. Ст.П. сумата 300 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: