О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
гр. София 06.06.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 04 юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр. дело № 438 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Н. В. В. – молител в производство по отмяна на влязло в сила решение против определение № 439/15.12.2017 г. по гр.дело № 4851/2017 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 31833/23.10.2017 г. на Н. В. В. за отмяна на влязло в сила решение № 276/22.10.2010 г. по гр.дело № 1068/2009 г. на Пловдивския окръжен съд и е осъдена жалбоподателката да заплати на Г. Б. П., Н. Д. П. и Н. Д. П., тримата, чрез адв. Л. М. направените разноски в производството в размер на 900 лв.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Поддържа също, че молбата за отмяна е подадена в тримесечния срок по чл.305,ал.1,т.1 ГПК от момента, в който са й станали известни новите обстоятелства, свързани с исканата отмяна. Счита, че има и още едно важно обстоятелства, а именно по чл.305,ал.1,т.2 ГПК в който изрично е посочено, че отмяна на решение при пресъпни действия може да стане не по-късно от една година от издаване на влязла в сила присъда. Според молителката в конкретния случай това е решение на РП П. по преписка № 1490/2010 г., прекратена на 15.07.2016 г., факт, който узнала като наследница едва след 10.10.2017 г. и то на основание нейна молба до Районна прокуратура П.. Молителката счита, че в молбата за отмяна не е отразявала, че новите обстоятелства са й станали известни през 2016 г., както приел съдът в обжалваното определение, поради което същото е неправилно. Искането е за отмяна на определението и връщане делото на същия съдебен състав за произнасяне по молбата за отмяна.
Ответниците по молбата за отмяна Г. Б. П., Н. Д. П. и Н. Д. П., тримата, чрез адв.Л. М. в писмен отговор са изразили мотивирано становище за неоснователност на частната жалба
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С обжалваното определение е прието, че съгласно разпоредбата на чл.305, ал.1, т.1 ГПК, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Съдът е приел, че молбата на Н. В. В. за отмяна на влязло в сила решение № 276 от 22.10.2010 г. по гр.дело № 1068/2009 г. на Окръжен съд Пловдив е подадена от процесуално легитимирана страна на 23.10.2017 г., след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Изводът е изведен, като са взети предвид твърденията на молителката, че новите обстоятелства са й станали известни през 2016 година. Възприета е практиката на ВКС, изразена в тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, т.9, според която молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК, е процесуално недопустима, поради което в производството по чл. 307 ГПК ВКС постановява определение, с което я оставя без разглеждане. С оглед на тази практика съдът е приел, че молбата за отмяна на молителката по чл.303, ал.1,т.1 ГПК следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като е просрочена.
Настоящият съдебен състав не споделя извода на съда в обжалваното определение за процесуална недопустимост на молбата за отмяна, като подадена след изтичане на срока, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 ГПК.
С решение № 276/22.02.2010 г. по гр.дело № 1068/2009 г. на Пловдивския окръжен съд е уважен предявен иск от Г. Б. П. и Д. К. П. срещу наследодателя на молителката В. Н. В. с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 11 252.64 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които ответникът лишил ищците, като ползвал част от собствения им недвижим имот възлизаща на 68 кв.м. за периода от време от 16.04.2004 г. до 18.03.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2009 г. до окончателното изплащане и е осъден ответникът да заплати на ищците сумата 2376.77 лв. разноски по делото. Със същото решение е отхвърлен иска до пълния размер на сумата 50 000 лв., предявен като частичен, при пълен размер на иска 135 000 лв. и за периода 02.02.1995 г. до 16.04.2004 г.
С решение № 61/10.02.2011 г. по в.гр.дело № 521/2010 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено решение № 276/22.02.2010 г. по гр.дело № 1068/2009 г. на Пловдивския окръжен съд.
С определение № 1326/18.10.2011 г. по гр.дело № 1153/2011 г. на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд по касационна жалба, подадена от В. Н. В..
Изложеното налага извод, че първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 18.10.2011 г.
В молбата за отмяна от 23.10.2017 г., конкретизирана и уточнена с молба от 08.11.2017 г., молителката мотивира основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК наличие на нови обстоятелства от съществено значение за делото – бащата на молителката В.Н.В. подал сигнал до Районна прокуратура [населено място] за извършени документни престъпления от Г.Б.П. и ЧСИ В.А., че въз основа на сигнала е образувана прокурорска преписка №1490/02.02.2010 г., която е прекратена на 15.07.2016 г.
Видно от приложеното към частната жалба Удостоверение № 1490/12.01.2018 г., издадено от Районна прокуратура [населено място] жалбоподателката на 12.10.2017 г. Н. В. е подала заявление в Районна прокуратура [населено място] в качеството си на наследница на В. В. за предоставяне на достъп и преписи от прокурорска преписка № 1490/2010 г. на РП – П., което е било разрешено с писмена резолюция от наблюдаващия прокурор. От същото удостоверение се установява, че жалбоподателката В. е получила на 20.10.2017 г. исканите преписи след заплащане на държавна такса.
Съгласно разпоредбите на чл.305,ал.1,т.1 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Като взема предвид посочените разпоредби съдът намира, че молбата на Н. В. е подадена в тримесечния срок, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 ГПК. Изводът съдът формира, като взема предвид приложеното към частната жалба и цитирано по-горе удостоверение. От същото се установява, че на молителката са станали известни новите обстоятелства и е могла да се снабди с новите доказателства на 20.10.2017 г. Молбата за отмяна е постъпила в Пловдивския окръжен съд на 23.10.2017 г. – в тримесечния срок по чл.305,ал.1,т.1 ГПК. Следователно молбата за отмяна е допустима. Обжалваното определение следва да се отмени и делото следва да се върне на съдебния състав за продължаване на процесуалните действия по подадената молба за отмяна вх. № 31833/23.10.2017 г. от жалбоподателката Н. В..
Неоснователни са доводите на ответниците по частната жалба за недопустимост на молбата за отмяна, като подадена след изтичане на тримесечния срок, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 ГПК. От приложените към отговора по частната жалба писмени доказателства –препис от отговор на искова молба и протокол от съдебно заседание не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателката е узнала за новите обстоятелства, твърдени в молбата за отмяна през 2014 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя определение № 439/15.12.2017 г., постановено по гр.дело № 4851/2017 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 31833/23.10.2017 г. на Н. В. В. за отмяна на влязло в сила решение № 276/22.10.2010 г. по гр.дело № 1068/2009 г. на Пловдивския окръжен съд и е осъдена Н. В. В. да заплати на Г. Б. П., Н. Д. П. и Н. Д. П., тримата чрез адв.Л. М. направените разноски в производството в размер на 900 лв. и вместо това постановява
Връща делото на постановилия определението съдебен състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС за по-нататъшни процесуални действия по подадената молба за отмяна от Н. В. В. вх. № 31833/23.10.2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :