О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София,. 24.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4357/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Г.,чрез пълномощника му адв.М.Д., против въззивно решение № 106/06.03.2013 г. по гр.д. № 552/2012 г. по описа на Старозагорски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 985/03.10.2012 г. по гр.д.№ 2180/2012 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. С. Г. искове с правно основание чл.49 ЗЗД срещу А. по в. и срещу М. на п. и по чл.45 ЗЗД срещу Ц. И. П. за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение в размер на 7 105,39 лв. за имуществени вреди, представляващи заплатеното от Д. С. Г. по изп.д. № 694/2009 г. задължение на [фирма] , представлявано от управителя Ц. И. П. , към държавата чрез НАП като правоприемник на [фирма], което задължение е обезпечено с договорна ипотека, учредена от Ц. И. П. с н.а. от 16.11.1993 г. № 107, т.ХХІІІ, дело № 5578/1993 г. Отхвърлени като неоснователни са предявените от Д. С. Г. искове по чл.49 ЗЗД срещу А. по в.и срещу М. на п. и по чл.45 ЗЗД срещу Ц. И. П. за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение в размер на 2 894,61 лв. за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, сърдечна недостатъчност, хипертония и излизане от ритъм на сърцето , вследствие на стреса и напрежението, свързани с принудителното изпълнение през 2009 г. върху собствения на Д. С. Г. имот, представляващ УПИ X.-5862, в кв. 167 ,по плана на [населено място], с площ 422 кв.м. ведно с построената в него къща и други постройки.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос: “П. чуждо задължение търпи ли вреди или търпи вреда само, ако длъжникът изпадне в неплатежоспособност”,за който се поддържа,че е от обуславящо значение за изхода на спора и по който не е налице трайна практика на ВКС.
Ответникът по касация Ц. И. П.,чрез пълномощника си адв.М.Д. , представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Ответниците по касация – А. по в. и Б. С. Д., представят писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорват допустимостта и основателността на касационната жалба.
Ответниците по касация – М. на п. и Г. Д. Д. не заявяват становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че по правната си същност отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и настъпва, след като натовареното лице при или по повод на изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия.Ищецът претендира да е претърпял имуществени вреди, изразяващите в платеното от него чуждо задължение,но този , който поеме, или плати чуждо или несъществуващо задължение, не търпи вреди, защото има регрес или вземане за неоснователно обогатяване от длъжника, чието задължение е изпълнил. П. чуждо задължение търпи вреда само, ако длъжникът изпадне в неплатежоспособност. Само в този случай той може да претендира обезщетение за действително претърпените вреди от лицето, което е извършило противоправно действие, което е в пряка причинна връзка с вредите.В случая ищецът, който е трето лице в производството по принудително изпълнение, което не е лично задължено по обезпеченото вземане, като е придобил ипотекирания имот, има интерес да плати, за да предотврати публичната продан. Съгласно чл. 155, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът е прехвърлил ипотекираната вещ на трето лице и приобретателят плати или претърпи публичната продан, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор. Същото е положението и ако длъжникът е ипотекарен и прехвърли ипотекирания имот на трето лице. Това трето лице, ако плати чуждото задължение, встъпва в правата на удовлетворания кредитор и може да търси от длъжника или ипотекарния длъжник платеното – чл.74 ЗЗД. Тъй като правото на регрес, респ. правото на вземане за неоснователно обогатяване е имуществено и се поражда в патримониума на платилия чуждото задължение със самия факт на плащането, то намаляване на имуществото му (имуществена вреда) няма. Затова и издаденото удостоверение няма никакво значение. Въпреки това съдът е приел, че то не е невярно, защото до създаването на имотния регистър вписванията продължават да се извършват по персоналната система за вписване. Такова е било положението и към 2003 г. Така че, по представения с молбата нотариален акт, не би могло да се разбере при направената проверка, че имотът, предмет на сделката, е бил ипотекарен. Ипотеката е била вписана по партидите на страните по договора за ипотека. Иска за заплащане на ищеца на сумата от 7 105,39 лв., която той е платил в изпълнителното производство е отхвърлен и по отношение на П., който е ипотекарен длъжник, тъй като по отношение на последния не е предявен регресен иск. По отношение на иска за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, сърдечна недостатъчност, хипертония и излизане от ритъм на сърцето , което се е случило през 2009 г., заради стреса и напрежението, които изживял ищеца в следствие на принудителното изпълнение върху имота,е прието, че нито издаването на удостоверението № 1511/01.10.2003 г., нито действията и бездействията на Ц. П., нито принудителното изпълнение върху процесния имот са в причинна връзка с описаното влошаване на здравословното състояние.Това е така,тъй като ищецът е узнал за изпълнителното производство не през 2009 г., както твърди, а през ноември 2005 г. и това е категорично установено от приложените по изпълнителното дело протокол от 23.11.2005 г. и призовки. Освен това е установява, че ищецът е имал артериална хипертония и пристъпи на FA от дълги години, като е бил на поддържаща терапия. При това положения няма как да се приеме, че оплакванията, по повод на които е бил приет за един ден в болницата, са в пряка причинна връзка с принудителното изпълнение и с издаденото удостоверение от С. по в.. Освен това по същото време (октомври 2009 година) ищецът е водил и други дела, по повод на които би могъл да е получил описаното здравословно неблагополучие.Не е установено ответникът П. да е имал виновно противоправно поведение, вследствие на което ищецът да е претърпял релевираните в исковата молба страдания.Съдът не би могъл да осъди П., който е ипотекарен длъжник, да заплати на ищеца сумата от 7 105,39 лв., която той е платил в изплълнителното производство, тъй като не е сезиран с такъв регресен иск.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.Поставеният въпрос е разрешен в съответствие с константната практиката на ВКС,според която платилият чуждо и несъществуващо задължение не търпи вреди,защото има право на регрес или вземане за неоснователно обогатяване.Ако длъжникът изпадне в неплатежоспособност,то тогава той търпи вреди и може да претендира обезщетение за действително претърпените вреди от лицето извършило противоправно действие,което е в пряка причинна връзка с вредите. Този,който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Така уредена, законната суброгация освен изпълнение на задължение, включва като елемент от фактическия състав и правен интерес от изпълнението. Правният интерес обаче е абстрактен. Следва да е налице конкретна зависимост между отношенията кредитор-длъжник, които да засягат, в смисъл да застрашават имуществени права на третото лице, на което поради това да се признае правен интерес от изпълнение. Наред с това без съмнение, тъй като с изпълнението се освобождава длъжникът, спрямо неговия кредитор, но не и спрямо третото лице, което е изпълнило задължението, ако друго не следва от вътрешните им отношения, третото лице има право на регрес (обратен иск) срещу длъжника. За да може обаче да се суброгира в правата на кредитора, т. е. за да се ползва и от всички привилегии и обезпечения на задължението, които са акцесорни на дълга и се погасяват с неговото погасяване, третото лице следва да установи не само изпълнението, но и правния интерес да изпълни./чл.74 ЗЗД/Иначе законът би признал суброгационни права на третото лице, дори и когато то изпълни чуждо задължение поради грешка, а това не е така.
С оглед изхода на спора на ответника П. се дължат направените в настоящето производство разноски в размер на 500/петстотин/лева.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 106/06.03.2013 г. по гр.д. № 552/2012 г. по описа на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. С. Г.,ЕГН [ЕГН],жив.гр.К., [улица] да заплати на Ц. И. П.,ЕГН [ЕГН],жив.гр.К.,пл.”С.”№ 13 направените в настоящето производство разноски в размер на 500/петстотин/лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: