О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1243
гр. София 09.11.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4777 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Прокуратура на РБългария, чрез Б. С. прокурор в Апелативна прокуратура [населено място] срещу решение № 880/30.04.2015 г. по в. гр. дело № 3408/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 28.04.2014 г. по гр.дело № 7173/2013 г. на Софийски градски съд в частта, в която е отхвърлен предявения иск за сумата 3000 лв. и вместо отменената част е осъден жалбоподателя да заплати на А. Н. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв.на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, както и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са поставени въпросите както следва: 1. относно определяне размера на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВКС – т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, и т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди, 2. при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща чл.4 от ЗОДОВ, решаван противоречиво от съдилищата и решен в противоречие с практиката на ВКС– решение № 11/27.01.2014 г. по гр.дело № 3684/2013 г. на ВКС, III г.о., решение № 95/23.04.2014 г. по гр.дело № 5805/2013 г. на ВКС III г.о., постановени по чл.290 ГПК, решение № 57//27.05.2010 г. по в.гр.дело № 57/2010 г. на Бургаския апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба А. Н. С., чрез адв.Р. П. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.
От фактическа страна е прието за установено, че ищецът-сега ответник по касационната жалба А. С. е шофьор на товарен автомобил с ремарке/автовоз/. Прието е, че по отношение на същия е образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.343,ал.4,вр.ал.3 НК, за това, че на 17.03.2007 г. при нарушаване правилата за движение, тъй като е паркирал на платното за движение с цел да разговаря с друг водач на МПС около 22.30 часа на главен път Е-79 между [населено място] и ГКПП-К. в резултат на което в задната част на неговото ремарке-платформа се е ударил лек автомобил О.К. и е починал водача на лекия автомобил. С. е привлечен като обвиняем на 13.09.2010 г. за посоченото престъпление. С присъда от 30.01.2012 г. по нохд № 623/2010 г. на Благоевградския окръжен съд А. С. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.343,ал.4,вр.ал.3 НК, вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК. Присъдата е потвърдена с решение от 18.01.2013 г. по внохд № 476/2012 г. на Софийски апелативен съд и е влязла в сила на 19.02.2013 г. Относно претърпените неимуществени вреди съдът е възприел показанията на св. С.-съпруга на ищеца А. С..
От правна страна съдът е приел, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за претърпените неимуществени вреди от А. С. вследствие на незаконното обвинение, приключило с оправдателна присъда. Посочил е, че Прокуратурата на РБългария е повдигнала на ищеца обвинение за престъпление на 13.09.2010 г., за което е постановена влязла в сила на 19.02.2013 г. оправдателна присъда. Направил е извода за основателност на предявения иск. Според въззивния съд отговорността на държавата от незаконни актове на правозащитните органи е обективно наложителна в случаите, когато срещу определено лице е предявено обвинение, предприети са действия, които по надлежния ред са били отменени или е постановена оправдателна присъда от наказателния съд. Посочил е също, че е без значение дали при постановяване на актовете или при извършване на действията от правозащитните органи тези актове и действия са били надлежно правно аргументирани, ако повдигнатото обвинение остане недоказано или не е постановена осъдителна присъда за съответното деяние, посочено в обвинителния акт. Прието е, че в конкретния случай с влязла в сила оправдателна присъда ищецът е признат за невиновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343,ал.4,вр.ал.3 НК и е оправдан и поради това Прокуратурата на РБългария отговаря за всички вреди в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ. Съдът е направил извода, че ответникът-сега жалбоподател следва да обезщети ищеца за причинените му вреди от повдигнатото обвинение. За неоснователни са преценени възраженията на жалбоподателя-ответник, че на ищеца не се дължи обезщетение поради липса на пряка причинна връзка между причиняване на вредите и обвинението. Приел е, че е налице причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените неимуществени вреди. Преценени са събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаната свидетелка и съдът е направил извода, че за преките последици от действията при наказателното преследване и приетия критерий за справедливост на ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 3000 лв. Съдът е посочил, че за определяне на посочения размер обезщетение е съобразен периода от време на проведеното наказателно производство, съответно ниската степен на наказателна репресия през този период.
При тези съображения въззивният съд е направил решаващия извод за основателност на предявения иск за сумата 3000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Относно претенцията за присъждане на законна лихва е преценил за неоснователни доводите на ищеца, като е приел, че присъждане на законна лихва е поискано с писмените бележки пред първоинстанционния съд, който не се е произнесъл по тях и, че тази претенция не е предмет на въззивното обжалване. В отхвърлената част на иска над сумата 3000 лв. въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите по п.1-ви от изложението на жалбоподателя Прокуратура на РБългария.
С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е застъпено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
В т.3 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, че отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Прието е, че елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган, а именно ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми. Със същото тълкувателно решение е прието, че държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия – чл. 5 ЗОДВПГ, че в този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Прието е, че ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря, че ако само е допринесъл – обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай – чл. 5, ал. 2 ЗОДВПГ.
В т. 11 от същото тълкувателно решение е прието, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, че обезщетението за вреди се дължи и в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост – чл.52 ЗЗД, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е оправдан. Прието е, че обезщетението за неимуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Правните въпроси по п.1-ви от изложението въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. В настоящият случай съдът е преценил всички относими към спора доказателства, касаещи претърпените от ищеца А. С. неимуществени вреди – негативните емоционални, психически и психологически изживявания в резултат на образуваното наказателно производство. Взел е предвид, че ищецът е бил напрегнат, подтиснат, притеснявал се за работата си. Съдът е взел предвид и периода от време на воденото наказателно производство. Правните изводи на съда относно прилагане критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, относно наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и образуваното наказателно производство и липсата на принос от страна на ищеца за увреждането са съобразени с посочената практика на ВКС.
С т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило сила и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. е прието, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава, че има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която е контролноотменителна и дейността й е проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. Прието е, че при въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество, че при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, че достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Прието е, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Въззивният съд е разрешил първия правен въпрос в частта относно задължението на съда да изложи мотиви за причинно следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди по същият начин. В случая съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства – пред първоинстанционния съд и представените пред него доказателства и е направил свои фактически и правни изводи по съществото на спора, включително и за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените неимуществени вреди на ищеца А. С.. Решението е мотивирано, което е израз на дейността на въззивния съд като решаваща.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя-ответник за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по втория правен въпрос, формулиран в изложението.
С решение № 57 от 27.07.2010 г. по в.гр.дело № 57/2010 г. на Бургаския апелативен съд по предявен иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ е прието, че са налице предпоставките на посоченият текст и искът е основателен за сумата 2000 лв., като е съобразена тежестта на претърпените неимуществени вреди, както и разпоредбите на чл.52 ЗЗД. В тази част са възприети мотивите на първоинстанционния съд. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с постановеното от Бургаския апелативен съд, тъй като правните изводи, касаещи размера на обезщетението за неимуществени вреди и приложение критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД са изведени от фактическа обстановка различна по всяко от делата. Поради това и предявеният иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 в цитираното дело, а по настоящото дело т.3-та ЗОДОВ са уважени в различни размери. Следователно не е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по този правен въпрос.
По същият правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С решение № 11/27.01.2014 г. по гр.дело № 3684/2013 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е възприета трайната практика на ВКС, според която при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. Съдебният състав е приел, че в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Посочил е, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Според съдебния състав неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Прието е, че справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Прието е също, че принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В същият смисъл е разрешението на правния въпрос в решение № 95/23.04.2014 г. по гр.дело № 5805/2013 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.290 ГПК. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищеца А. С. съдът е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, които обуславят тези вреди, съответно обстоятелствата са посочени в решението, като е взето предвид и наличието на пряка причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените неимуществени вреди. Поради това не е налице предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос за да се допусне касационно обжалване.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по правните въпроси, поставени от жалбоподателя Прокуратура на РБългария.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 880/30.04.2015 г. по гр. дело № 3408/2014 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 6921/25.05.2015 г., подадена от Прокуратура на РБългария, чрез Б. С. прокурор в Апелативна прокуратура [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: